Политиката на България - епизод 9, президент 7

.  Някои впечатления от първия прочит на Законопроекта за българския език – без претенции за изчерпателност.

Първо, три „дребни“ противоречия:

✓ Законът ще брани книжовния ни език, но в проекта все още има немалко правописни и граматически грешки. Вносителите трябва да поупражняват употребата на пълния член.

✓ Законът ще въвежда българската форма на кирилицата, но самият проект е написан с шрифт, използващ руската ѝ форма.

✓ Законът не изисквал някакви специални бюджети. Нищо че де що има табела в държавата, документация, сайтове и всякакви други надписи в институциите, ще трябва да се подменят, за да отговарят на новите изисквания за българската форма на кирилицата. Явно всичко това ще стане безплатно.

А сега конкретно по текстовете на законопроекта:

✓ Това е „Законопроект на Закон...“. Така де, трябва да се подсили заглавието. Не е просто някакъв си обикновен Проект на закон.

✓ Законът цели да създаде условия за утвърждаването на езика в обществения живот, включително сред българските общности извън страната. Добре че ще имаме закон, защото иначе ще си останем с неутвърден език. А да му мислят ония в чужбина, дето не говорят на книжовен български.

✓ „Устните... изрази се изписват на български книжовен език“ – цитат - чл. 4, ал. 2. Писане му е майката. Дори когато говорим.

✓ Всякакви обозначения и надписи в публичното пространство трябва да са изписани на български книжовен език. Допуска се транслитерация – вече стана дума за „Ministerstvo na vatreshnite raboti“. Но чужд език също може, ако става дума за търговска или туристическа дейност. Примерно „Ministry of Interior. For sale“ би следвало да е допустимо по закона. Но пък „Exit“ на пътя може да е само „Izhod“. Логиката е желязна.

✓ Ще има държавен стандарт за българската форма на кирилицата, но не е ясно кой ще го създаде. Детайл, който явно ще се уточнява в движение.

✓ Държавните органи ще пишат доклади за изучаването и използването на българския език. Например МВР ще трябва да докладва как служителите му изучават и използват българския език?! Администрацията най-сетне ще има смислена задача.

✓ Мобилни устройства и компютри без българската форма на кирилицата – вън от пазара ни! Езиковата политика вече става и технологична.

✓ Ще полагаме усилия ЕС да защитава българската форма на кирилицата и да въведе стандарти за използването ѝ в рамките на Съюза. Достойно! Остава да убедим и останалите 26 държави членки.

✓ Не е вярно, че на научни конференции може да се говори само на български език с осигурен превод. Може и на чужд, но като втори език?! Науката ще трябва да се съобрази с реда на езиците.

✓ Създава се Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет, в който влизат учени и учители българисти. Освен че ще преглежда учебниците (да, всички – и по математика, и по физика), ще дава становища и по учебните планове. Само че учебният план определя броя на часовете по съответните учебни предмети. Тоест съветът ще казва дали шест часа седмично по химия са ОК. Явно езиковата експертиза вече включва и образователно планиране.

✓ Янка Такева пък ще казва кои са висококвалифицираните учители по БЕЛ, които влизат в съвета. Критериите за висока квалификация очевидно са въпрос на представителство.

✓ Членовете на съвета ще дават куп становища и ще заседават поне веднъж на три месеца, но може да получават, а може и да не получават възнаграждение. Поне така пише в проекта. Законодателна яснота в най-чист вид.

✓ Нарушенията по закона са административни нарушения и подлежат на административни наказания. Но какви са нарушенията, какви са наказанията и кой ги налага, ще се решава с правилник по закона. Това, че в правото съществува принцип за законоустановеност на нарушенията и наказанията, очевидно е незначителна подробност. Защо да уреждаме със закон нещо, което можем да оставим за после?

Обобщено: Конкретиката е меко казано проблематична, но пък декларативни текстове и пожелания за „опазване и обогатяване“ на езика – бол!

И накрая, съвсем серизно: Българският език заслужава грижа, но не всяка грижа се нуждае от закон. А още по-малко – от лошо написан закон.  
Маргарита Карабельова