Щастливи ли сте че точно той е таткото на ващето дете/деца?

Аз съм много щастлива с мъжа ми, ужасно много го обичам, а откакто се роди синът ни сякаш открих любовта по-нов начин: по-силна и осъзната, отговорна и съпричастна към добро и зло.  Вярвам, че и за него е така  Не сме имали дълга връзка преди брака, но явно не било нужно, защото се допълваме почти във всичко.

Никога не бих допуснала да забременея от човек, с който не съм сигурна, че искам да прекарам остатъка от живота си. За сега не съм си променила решението и не съжалявам за избора си. Но кой знае бъдещото дали няма да ни изненада. Ние сме оптимисти все пак, иначе не бихме направили стъпката да се оженим.

Ако не обичам някой едно дете не би променило нищо.

Защото се обичаме.

Можеше да е и Брад Пит
Разбира се че съм щастлива, та ние сме зедно от 11 години............може да се каже че сме израстнали заедно

Защото се обичахме, затова направихме дъщеря ми. Но се оженихме, защото бях бременна. За успокоение на родата.

откакто се познавам със съпругът ми,знаех,че той ще е баща на детето ми-с предишния ми приятел изживях страха от евентуално забременяване(скъсан презерватив и после постинор) и точно тогава разбрах,че аз с него не искам да бъда със съпругът ми сме заедно от 3 години.оженихме се заради купона и романтиката 2 месеца след това забременях-неочаквано сестра ми планираше сватба,но забременя и просто я направиха по-рано.а братовчедка ми се омъжи за най-големият кретен на света,защото беше бременна от него

Много се обичаме!

Още първите месеци, след като заживяхме заедно, усетих, че искам да имам дете от него... дори за самата мен беше изненадващо това желание. Устискахме година до момента, в който си казахме, че повече не можем да чакаме. Обичаме се безкрайно и се надявам след появата на бебо, връзката ни да стане още по-силна и стойностна.
И на въпроса: да, щастлива съм, сърцето ми го избра!

Още от самото начало знаех, че той ще бъде баща на децата ми. Тогава бях едва на 16 г., но така чувствах нещата. Не съм се излъгала, явно.

За бащинството да, но напоследък не знам и аз как да отговоря.

Някой жени са родени за да бъдат съпруги и майки - аз не съм от тях. Никога не съм искала нито мъж, нито дете (е, като млада се ожених веднъж, но то беше по скоро от любопитство и категорично отказах да раждам въпреки, че тогавашния ми съпруг искаше деца). Учене, работа, кариера и пътешествия - живота ми си беше пълен и много си го харесвах. Приятелките ми - и те като мен, думичката бебе обикновено предизвикваше сбърчване на нос, а не усмивки...тъкмо си бях планирала нещата до 90 годишна възраст и на един купон ме запознаха със застаряващ авантюрист-купонджия с големи деца от предишен брак...

Човека нямаше нищо общо със свръх образованите интелектуалци с които обикновено излизам - нито на вид, нито като поведение. Затова много се изненадах, че след 6 месеца все още излизах само с него и на поставения в прав текст въпрос "Не смяташ ли че е време да се преместиш да живееш при мен?" отговорих с "ОК". След още 6 месеца се появи една вечер в къщи с диамантен пръстен и постановката "Искам да се оженим и да ми родиш дете!" Е, това беше последното нещо което очаквах...Не ми е ясно какво стана, но се съгласих да започнем работата по въпроса за бебето на момента...

Отне ни 2 календарни години, докато забременея (доктори, проблеми и т.н.), и двамата сме на години, какво да се прави...междувременно купихме къща, така и не намерихме време да се оженим, но малкото съкровище е на път и ще съм най-щастливата жена на Земята, ако мога да му подаря здрав син на есен... Точно на него и само на него. Много далече е от съвършения мъж, през 3/4 от времето искам да го удуша, но никога не съм била толкова "жива" както когато съм с него....

Както каза едно момиче по-горе - гаранции никой за нищо не дава, затова - да се радваме на всяка минута щастие която любимите ни същества ни даряват...

 

Хи хи :О) Nanny Ogg  страхотна история

 Ам и ние през поне 50% от времето сме се хванали за гушите,дразним се,изпадаме в истерии.Дори когато му казах,че съм бременна беше по време на един скандал (бебока ни е планиран и много желан!!! ) ...та такива откачалки сме си и ние,но когато го погледна съм ГОРДА,че той е таткото на детето ми и съм най-щастливата жена.При него също е така.Чакаме нашето приятелче,бебоче и бленувано детенце с нетърпение!

да!!!!!!!!!

Няма ден, в който да съжалявам, че се омъжих за него и че скоро ще си имаме и бебче! Желая го на всички!