Връзка с по-млад мъж. Ама много по-млад..

Възможно е този вариант за изнасяне да не е бил предвиждан толкова скоро, затова и бързата организация от разстояние. Може тя в това да вижда доказателство пред младия мъж за чувствата й, както и че може да си организира живота и сама, а не че го използва да си оправи живота (по нейни думи). А може и той да й е показал, че не би толерирал връзка, докато тя живее с друг. Оттам и спешните мерки.
Тя пише "нищо, има време, ще ме опознае по-добре", което означава точно, че тя е по-сигурната между тях двамата и очевидно има нужда от някакви доказателства той.

Еее. Верно ли остави ученичка  сама с рогоносеца, за да идеш за пет дена при някакъв младок. Ами ако пак стигне до Пирогов, или дигне кръвно да се чуди детето какво да го прави да не и пукне в ръцете.

И жилището не е твое, та не можеш да го накараш да напусне, ами ти ще ходиш с малката по хорските къщи.

Тва ако го знаех от началото хич нямаше да се хабя да пиша.

Много променят нещата последните информации,поне за мен.
Аз съм За свободата,когато всички замесени са пълнолетни и могат да решават за себе си,но тук явно не е така.
Притесни ме много изречението за дъщерята,която от страх,докато мама е на любовна почивка,взима И котката и отива при брат си.Сега явно и децата ( самостоятелните) ще родителстват майка си.Както и половинката(половинките) му/им.
Лейди,съжалявам че ще прозвучи строго и гадно,но след малко се качваш на самолета и е много важно да станеш 50 годишната майка на три деца (пак) и цялата отговорност,която върви с това.

Тук ще си позволя рязко да не съм съгласна. Явно не сте били в ролята на детето и си плюйте през рамо да не ставате.
Децата дефакто сме замесени. Дори никой да не го иска. Даже смятам, че е добре да бъдат държани в течение, защото от такива криенки стават още по-големи проблеми. Нормално е, когато сме семейство, да си помагаме един на друг. Обикновено разчитаме на родителите си като план Б, но с времето и на децата ни. Казвам го като "дете" на възраст и семейно положение близко до децата на Рамкин.
Няма да давам подробности, но просто си представям ако бащата на ММ един ден ни се обади, че напуска мащехата им. Аз, която съм просто привнесен елемент, ще се вдигна, барабар с децата, да помагам. Много добре разбирам това: "най-после ще сме семейство". За съжаление при нас няма да има такъв хепи енд.

Много се надявам да не се налага децата да ми помагат, но по принцип е възможен вариант. Нищо човешко на никого не е чуждо.

Тук е съвсем набързо, след валидиране на новата връзка, ласт минит както се казва. Добре, че две от децата са самостоятелни и живеят отделно. Ако бяха студенти на общежитие, няма начин, или са в чужбина, и т.н.

Децата не са куфари, които да влачиш от къща в къща. Съжалявам, но те са хора, с мнения и емоции и няма как да са доволни от това, което прави майка им. Да им сменяш квартири, училище, приятели и среда на средно 5 години си е безрасъдство и егоизъм от страна на родителя.
А измислиците, как  за благото на майка си ще приемат неудобствата, които им причинява са оправдния на гузна съвест и нереални розови балони.
В реала не става така.

Куфарът е на 18. И пренасянето е от един апартамент в София в друг. Какво да кажем ние с 2 малки деца, които за втори път се пренасяме?

Всеки (или по-голяма част) би приютил родител, който няма къде да живее или се нуждае от грижи, това едва ли изобщо се подлага на въпрос. Но, в случая, можеше да стане далеч по-спокойно и по-малко стресиращо. Така и ученичката щеше да си гледа нейните неща, и всички други да следват обичайните си дейности. Впечатлението е, че се прави "спешно", семеен съвет се събира дори на първа свободна дата. А не е като да не са знаели. Можеше далеч по-спокойно да обсъдят алтернативи и възможности, за да се организират спокойно, а не да й търсят и кола да се пренася - това и тя сама можеше да го направи. А и да си намери квартира без да живее при някой.

О, моля те, ние от 2 месеца се местим и пак в последния момент 3 приятели дойдоха да дадат рамо.

Добре, но какво отношение има това към случая?!
И на нея ще й помогнат, разбира се.

Сега ще ти кажа защо.
Може да е професионално изкривяване, не знам, но някои говорите само за правата ѝ - право да бъдела щастлива, право да живеела тоя живот както ѝ харесва, право да си сменя мъжете през 5 години, право да хваща самолета като зареже всичко, щото нали... има право да прави каквото иска. Добре, на теория е супер живот - изживяваш си пеперудите, розовите мъгли, носиш се на облаците на романтиката, абе много е яко всичко.
Обаче като писах, че всичко това върви със съответните отговорности, веднага ме нападнаха - какво значело това, гола дума.
Ами не, драги, не е просто дума. Не е, когато не си сам на този свят, а имаш деца, внуци, мъж. Ама те били пълнолетни, хубаво. Опря ли пак до тях? Опря.
Остави ли малката дъщеря да се оправя сама? Остави я.
Според мен са свикнали да се оправят сами и да спасяват майка си, ама това е друг въпрос.
Още в началото ми беше ясно, че тук не става въпрос просто за едно бягство от скучния брак, от мъж, с когото е пред развод. Ако беше така, нямаше днес от Швейцария да организира бързо преместване при дъщерята. И за това, че отива на главата на младото семейство с малко дете мога да я съдя...

Детето ти да се чуди къде да избяга от страх докато ти си чешеш крастата с младия си любовник, и за капак да кажеш, че си е струвало, това вече е не само безотговорно, но даже цинично.

Вяско, като имаше връзка с по-възрастна жена, през това време имаше ли жена и три деца?!
Не ми отваряй, знам, че не си имал. Двете ви истории с на авторката тоест нямат нищо общо, че така да я браниш с голи гърди на амбразурата.
И 130886, сигурна съм, че колкото и да я защитаваш, ти самата няма да тръгнеш да се занимаваш с мъже, докато всичко около теб е кочина.

Вярвате ли още, че мъжът ѝ е знаел тя къде отива и я е закарал до летището?!
Бягството на дъщерята от страх не ми говори да е било истина...
Оставила е детето да носи страха и емоционалната тежест на собствените ѝ решения.
Ето за тази отговорност говоря. Която е обратната страна на правата.
Няма такива права, дето само да черпиш благата от тях, докато други около теб, още повече че това са децата ти, плащат цената със страх.

С това приключих темата.
Съдила съм била жена, която просто искала да е щастлива... Ако беше "просто" и само това, щях да ѝ пожелая щастие и толкова. Обаче не е. И голямата дъщеря била оставена на възрастта на малката да се оправя сама, докато майка ѝ изживявала бурните си страсти с бъдещия бивш... Ми какво да кажа повече.

Само не знам как точно форумът и аз пречим на Лейдито да е щастлива? То около нея огън гори, тя го гаси с бензин, после форумът виновен...

Сега са на 18 и по- големи. Преди 5 години са били по- малки.
И ти се пренасяш с мъжа ти, не ги водиш в чужд дом с чужд мъж.
Айде правете разликата.

Защото едно преместване е винаги екшън с неподозирани обрати. Нормално е да се говори и организира предварително. Това и правят.

Хепи, по твоята логика, всеки с деца трябва да изчака те да напуснат семейното гнездо за да се бракува втори път

Аида пак е права. Затова при развод не се гледа как ще бъдат родителите, а как ще бъдат децата .

Въй, въй, въй ....добре е това, добре е да ти кажа, като и омръзне и тоя toy boy - като се запознае малко с битовизмите и гледането на деца от първо лице, единствено число да има кой друг да я прибере, въртиопашкова.

Изтървах TLC сериала нещо ....