Абе моето мнение е по-различно, за мен 32 годишните не са никакви деца. Това, че ние нямаме интерес към такива, не ги прави неподходящи и безинтересни за много други 50+ годишни.
Просто като си вървиш със своята възраст и нормално и да се усещаш на 16 ти не си на 16 и като видиш някой наистина на 16 е дете. После същото и с 30. Онзи ден по работа гледам едни документи и виждам човека от документите дете, 90-ти набор, после си казвам, ама той е на 36... Ето. 94-та завърших училище и бях студентка, някак човек роден през 94-та и дори 90-та за мен си е дете, изглежда ми като дете и го усещам като дете. Не, че ми липсва самокритичност, но не мисля, че това е нещо ненормално.Аз пък имах обратния случай. В автобус, возя се, виждам мъж с шапка, който много прилича на първата ми голяма любов (от училище). Същите сини очи, вежди, матовата кожа... Седя и го гледам, и се чудя той ли е. И той ме гледа. После стана, видях го, че е с ученическа раница, младо момче, на 13-14, то и ние бяхме на по толкова тогава. И се сетих, че няма как да е той, сигурно вече трябва да е станал чичка с високо кръвно, че съм леля и сигурно много се е чудел защо така го зяпа лелята, която може и от майка му да е по-възрастни, но някак, в онзи момент, си помислих, че е той, изцяло ми се бяха заличили от паметта изминалите години.
