Аз не се съмнявам, че пътуваш толкова.
Имам роднина, която по повече от един час на ден ден пътува цял живот,в Овча купел е.
Брат ми му е 50 мин до градината, а оттам още сума ти до летището, а живее в район, който е далече и от работата и от ДГ на детето.
В София ако си на 30 мин път в посока до работа си късметлия. Доста от познатите ми въобще не им е близо и си пътуват поне поне по час. Свикнали са, решили да срам да стоят, харесва си им или пък имат причини да го правят.
Истината е, че всичко има цена. Аз не мога да заменя живота в малък град и десетте минути до навсякъде с живот в София, в който се прибирам в след 19 и е невъзможно дори да сготвя и седна на масата преди 21.
Играла съм го този мач. Бях с дете на две, до ДГ градина сменях два автобуса и метро. А после тепърва на работа. Работех в Изток, градината беше на час и половина път, а пък живеехме в Надежда. Принтирай се в 19 и 45 всеки ден и шефът ми требваше да не пуска час по-рано за да мога да си приберат детето.
Два месеца издържах и събрахме багажите. Пробвахме да пътуваме и на мен ми беше по-близо да съм в родния град отколкото да живея в квартал в София, стигах по-бързо.
За мен е огромно предимство близкото разстояние. Времето в ценно и не съм на тази земя само за да работя и да вършея из пътищата.
Но съм сложила везните и съм притеглила според моите представи и виждания за живот кое за мен ще е голям компромис, който няма да направя.
Щом имате начин опитайте. Вижте как ще е, докато още нямате деца. Тогава става много сложно. Сега можете да експериментирате.
От опит глава не боли, нали така?
Разбрахме, ще дрога квартира не е опция.
И не следва това да се предлага като решение след като категорично при вас това не е вариант.
Имам роднина, която по повече от един час на ден ден пътува цял живот,в Овча купел е.
Брат ми му е 50 мин до градината, а оттам още сума ти до летището, а живее в район, който е далече и от работата и от ДГ на детето.
В София ако си на 30 мин път в посока до работа си късметлия. Доста от познатите ми въобще не им е близо и си пътуват поне поне по час. Свикнали са, решили да срам да стоят, харесва си им или пък имат причини да го правят.
Истината е, че всичко има цена. Аз не мога да заменя живота в малък град и десетте минути до навсякъде с живот в София, в който се прибирам в след 19 и е невъзможно дори да сготвя и седна на масата преди 21.
Играла съм го този мач. Бях с дете на две, до ДГ градина сменях два автобуса и метро. А после тепърва на работа. Работех в Изток, градината беше на час и половина път, а пък живеехме в Надежда. Принтирай се в 19 и 45 всеки ден и шефът ми требваше да не пуска час по-рано за да мога да си приберат детето.
Два месеца издържах и събрахме багажите. Пробвахме да пътуваме и на мен ми беше по-близо да съм в родния град отколкото да живея в квартал в София, стигах по-бързо.
За мен е огромно предимство близкото разстояние. Времето в ценно и не съм на тази земя само за да работя и да вършея из пътищата.
Но съм сложила везните и съм притеглила според моите представи и виждания за живот кое за мен ще е голям компромис, който няма да направя.
Щом имате начин опитайте. Вижте как ще е, докато още нямате деца. Тогава става много сложно. Сега можете да експериментирате.
От опит глава не боли, нали така?
Разбрахме, ще дрога квартира не е опция.
И не следва това да се предлага като решение след като категорично при вас това не е вариант.
