С какво ви дразнят свекървите? – 179

  • 162
  • 7
Заповядайте в новата тема!
Линк към предишната – https://www.bg-mamma.com/?topic=1921637
Виж целия пост
# 1
Добра жена е, но умее да се налага по пасивно-агресивен начин; ако не ѝ се откликне на идеята или предложението, започва да повтаря неколкократно: „Ти си знаеш”, „Твоя си работа”, „Аз предлагам”… чак виновно да му стане на човек, че притежава лична воля и персонални разбирания.

Иначе… окей е и съм благодарна, че… то за какви свекървища съм чувала…
Виж целия пост
# 2
Много пъти съм се чудила защо отношенията между близки, съседи,  познати,  станаха толкова сложни. Дори лесно се късат.  Може би , че  животът стана много напрегнат, несигурен, изнервен. Всеки се затваря в личното си битие и не го е грижа за другите.  Преди години бяхме някак си  "по-топли" , по-задружни, не само в семействата, а и на работа. В селата и малките градове все още има останали такива отношения, но в по-големите градове не  е така. Може би друга причина е, че от малки излизат извън населеното място  на квартири, за да учат и работят.  Откъсват  се от семейството.  Но пък и моето поколение също е било по други градове и все пак не сме се откъсвали толкова. Аз лично бях на 15, когато отидох в друг град да уча в техникум, после студентка и така, докато се омъжих на 23 г. Мъжът ми на 18 г. е излязъл. И въпреки това, бяхме много близки със семействата си. Дори като младоженци живяхме 7 г. с неговото семейство, после къща до къща. Винаги сме били близки, а сега с брат му и неговата жена, нашите и техните деца си останахме близки. Това  в голяма степен се дължи и на свекърва ми. Тя  беше нещо като стожер на фамилията.  Донякъде следваме нейния пример за сплотеност и взаимопомощ.    Значи всичко е до човека, до модел за подражание, а не толкова до обстоятелства.
Виж целия пост
# 3
КАГ, какво общо има това с предишната тема? И аз съм близка с децата, приятелите, роднини, съседи, колеги.
Събираме се, помагаме си, обичаме се, просто не се натрапваме един на друг без предизвестие.
Виж целия пост
# 4
Точно това щях да попитам - какво общо има близостта с не/уважението към чуждото време?
Виж целия пост
# 5
И аз не разбрах какво общо има близостта и натрапването.
Като се прибираме в България сме при родителите и бабите ни. Живеем заедно, храним се заедно. Както и те идват за няколко дни. Но нито ние се изтипосваме на прага с куфарите, нито ми се е случвало аз да съм изненадана от появата им. Всичко е уговорено доста предварително кога на кого му е удобно и какво са му плановете.
Виж целия пост
# 6
Начинът на живот се промени. Преди беше нормално да се отбиеш някъде без покана, сега вече не е. Да не говоря колко беше разпространено да се обадиш на роднини с молба да ги ползваш за хотел.
Аз приемам деца да посещават родителите си и без предупреждение. Обратното не мога да приема, особено в една по-млада възраст на родителите.
Виж целия пост
# 7
Има много общо. Близките си остават близки при всякакви обстоятелства.  При тях не се издребнява за битовизми. Особено, ако живеят  близо едни до други.  Например днес  съм направила десерт, който знам, че всички обичат. Виждам, че у тях в кухнята свети, там са. Ако някой се мерне из двора, давам го, ако не   - нося подавам  и се връщам. Или син и снаха носят нещо на мен. Трябва ли питане и  уговорки?! Не идваме  на гости и сервиране на тристепенно меню. Просто си носим неща.  Разбира се, че има роднини живеещи близо, но  не си говорят, камо ли да си ходят с покана или без. Пак казвам, че според мен имат значение семейните модели на поколенията.
  Животът е непредсказуем.  Не бива да се късат така лесно връзки, защото не се знае какво ще ни сполети.
  Личен опит.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия