С какво ви дразнят свекървите? – 179

Публикувана: 15 ноем. 2026, 16:14 ч.
Последно мнение: 15 ноем. 2026, 19:18 ч.

milenaka - Ветеран

milenaka

Ветеран

15 ноем. 2026, 16:14 ч.

Заповядайте в новата тема!
Линк към предишната – https://www.bg-mamma.com/?topic=1921637

Виж целия пост

martyr

# 1 15 ноем. 2026, 16:18 ч.

Добра жена е, но умее да се налага по пасивно-агресивен начин; ако не ѝ се откликне на идеята или предложението, започва да повтаря неколкократно: „Ти си знаеш”, „Твоя си работа”, „Аз предлагам”… чак виновно да му стане на човек, че притежава лична воля и персонални разбирания.

Иначе… окей е и съм благодарна, че… то за какви свекървища съм чувала…

Виж целия пост

К.А.Г.

# 2 15 ноем. 2026, 17:09 ч.

Много пъти съм се чудила защо отношенията между близки, съседи, познати, станаха толкова сложни. Дори лесно се късат. Може би , че животът стана много напрегнат, несигурен, изнервен. Всеки се затваря в личното си битие и не го е грижа за другите. Преди години бяхме някак си "по-топли" , по-задружни, не само в семействата, а и на работа. В селата и малките градове все още има останали такива отношения, но в по-големите градове не е така. Може би друга причина е, че от малки излизат извън населеното място на квартири, за да учат и работят. Откъсват се от семейството. Но пък и моето поколение също е било по други градове и все пак не сме се откъсвали толкова. Аз лично бях на 15, когато отидох в друг град да уча в техникум, после студентка и така, докато се омъжих на 23 г. Мъжът ми на 18 г. е излязъл. И въпреки това, бяхме много близки със семействата си. Дори като младоженци живяхме 7 г. с неговото семейство, после къща до къща. Винаги сме били близки, а сега с брат му и неговата жена, нашите и техните деца си останахме близки. Това в голяма степен се дължи и на свекърва ми. Тя беше нещо като стожер на фамилията. Донякъде следваме нейния пример за сплотеност и взаимопомощ. Значи всичко е до човека, до модел за подражание, а не толкова до обстоятелства.

Виж целия пост

Reunion

Потребител

# 3 15 ноем. 2026, 17:14 ч.

КАГ, какво общо има това с предишната тема? И аз съм близка с децата, приятелите, роднини, съседи, колеги.
Събираме се, помагаме си, обичаме се, просто не се натрапваме един на друг без предизвестие.

Виж целия пост

milenaka

Ветеран

# 4 15 ноем. 2026, 17:19 ч.

Точно това щях да попитам - какво общо има близостта с не/уважението към чуждото време?

Виж целия пост

Лютиче 2.0

Потребител

# 5 15 ноем. 2026, 17:21 ч.

И аз не разбрах какво общо има близостта и натрапването.
Като се прибираме в България сме при родителите и бабите ни. Живеем заедно, храним се заедно. Както и те идват за няколко дни. Но нито ние се изтипосваме на прага с куфарите, нито ми се е случвало аз да съм изненадана от появата им. Всичко е уговорено доста предварително кога на кого му е удобно и какво са му плановете.

Виж целия пост

Dincho

Пристрастен

# 6 15 ноем. 2026, 17:24 ч.

Начинът на живот се промени. Преди беше нормално да се отбиеш някъде без покана, сега вече не е. Да не говоря колко беше разпространено да се обадиш на роднини с молба да ги ползваш за хотел.
Аз приемам деца да посещават родителите си и без предупреждение. Обратното не мога да приема, особено в една по-млада възраст на родителите.

Виж целия пост

К.А.Г.

# 7 15 ноем. 2026, 17:41 ч.

Има много общо. Близките си остават близки при всякакви обстоятелства. При тях не се издребнява за битовизми. Особено, ако живеят близо едни до други. Например днес съм направила ястие или десерт, който знам, че всички обичат. Виждам, че у тях в кухнята свети, там са. Ако някой се мерне из двора, давам го, ако не - нося давам и се връщам. Или син и снаха носят нещо на мен. Трябва ли питане и уговорки?! Не идваме на гости и сервиране на тристепенно меню. Просто си носим неща. Да допълня, че правя зимнина, която е, както за мен с другия син, така е и за тях. Имаме един общ хладилник в сутерена за по-трайни неща. Индивидуалните също са на разположение, ако нещо потрябва на момента. С девера и етървата често си носим да се почерпим. То и при хубаво време всички сме на дворовете, та не е толкова трудно носененто. Разбира се, че има роднини живеещи близо, но не си говорят, камо ли да си ходят с покана или без. Пак казвам, че според мен имат значение семейните модели на поколенията.
Животът е непредсказуем. Не бива да се късат така лесно връзки, защото не се знае какво ще ни сполети.
Личен опит.

Виж целия пост

Zimk02

# 8 15 ноем. 2026, 18:07 ч.

Това да пратиш едно съобщение преди да влезеш в чужда къща е много далеч от късане на отношения. Добре, че не съм снаха на каг, че не знам

Виж целия пост

milenaka

Ветеран

# 9 15 ноем. 2026, 18:13 ч.

Възпитанието и уважението към чуждото време са издребняване?

Виж целия пост

К.А.Г.

# 10 15 ноем. 2026, 18:14 ч.

То и аз съм много доволна, че не си. Взаимно е.

Миленака, умна жена си. Знаеш какво имам предвид.

Виж целия пост

HighSpeed

Ветеран

# 11 15 ноем. 2026, 18:15 ч.

Абе, не са за всеки тия някогашни "топли" отношения. Помня ги аз ония времена... Вратите не се заключваха, комшийки наминаваха без да звъннат, направо отваряха вратата и влизаха, гости всяка седмица, кога у нас, кога на друго място, с все децата. Ми не ме кефеше. Аз си взимах книжка и се навирах в някой ъгъл да чета. Много общителен човек съм, но си искам моето място и никой да не ми се натрапва в него. Сега домът ми е точно това място и ставам много зла, ако някой се опита да навлезе в личното ми пространство и време. Имам ключ от къщата на родителите си, но никога не ходя без покана и обаждане. Те също имат от вкъщи и спазват това правило. Някак си за всички ни е естествено да е така. И смея да кажа, че пак се обичаме.

Виж целия пост

milenaka

Ветеран

# 12 15 ноем. 2026, 18:18 ч.

Сетих се преди години, когато деверът ми и жена му живееха на квартира близо до свекърите. Свекърът ми почти всяка събота им беше цъфвал на вратата около 8.30 сутринта. Без никакви предварителни уговорки, разбира се. Като си купиха жилище беше през няколко квартала.

КАГ, коментирам точно това, което пишеш.

Виж целия пост