Здравейте, извинявам се предварително, че се изразявам тромаво и старомодно - от години не съм писал на български! Не знам какво да направя в този момент от живота и имам нужда от съвет:
1. Да се разведа ли на 56 години?
Женен съм от 35 години, но вече с жена ми съвсем се отчуждихме. През последните 10 години сексът на практика го няма изобщо, а след секса и всяка друга интимност и близост малко по малко изчезнаха и реално сме се превърнали просто в съквартиранти – даже на почивки повечето пъти ходим отделно. Иначе нямаме други сериозни проблеми - нито се караме, нито имаме финансови или битови проблеми, просто тотално отчуждение. Ясно ми е, че с годините подобни неща се случват в много семейства, но при нас стана много рано, поне според мен. Аз се чувствам все още млад и мисля, че ми е рано да се примирявам с такъв живот. Питам се дали мога да търся все още любов, страст и истинска връзка, или просто трябва да приема, че тези неща вече са останали само в миналото?
От години мисля за развод, но се опасявах да не би да е просто криза на средната възраст и не исках да правя прибързани неща. Освен това децата все още учеха и не исках да развалям семейството в годините, в които те се формират, защото аз търся нещо само за себе си. Бях се фокусирал върху кариерата и децата, така че успявах да запълня празнината в живота си по този начин. Сега обаче, когато те пораснаха и излетяха от къщи, се чувствам доста самотен.
С жена ми сме говорили за отчуждаването много пъти през последните години и се опитвахме да оправим нещата, но без резултат. След последния ни разговор тя даже ми заяви, че ако искам секс, мога да си го намеря навън, стига да пазя дискретност, така че тя никога да не разбере. Не съм ѝ изневерявал нито веднъж досега и сексът доста ми липсва от години, но след това мислих по въпроса и стигнах до извода, че скрити срещи само за секс по веднъж на 1-2 седмици за по някой друг час не биха ми били достатъчни – може в началото да е супер, а може и да е долнопробно - при всички случаи съм сигурен, че не ми липсва само сексът, а цялостната връзка.
Въпросът ми е дали очакванията ми са реалистични или живея само с някакви идеализирани представи за любовта от едно време? Така че както са казали Клаш – Should I Stay or Should I Go?
2. Имам ли реален шанс да започна нов живот от нулата?
Преди 35 години се ожених, същата година заминахме за Щатите, и оттогава живеем тук. Установили сме се много добре и двамата направихме успешни кариери и животът ни е много комфортен и приятен, но България винаги ми е липсвала и след като децата се изнесоха, вече на практика няма какво да ме задържа тук. Не съм си идвал в България от почти 20 години. В началото се прибирах всяка година, но това беше много тежък период в страната и хората имаха много проблеми. Чувствах се неадекватно, когато хората ми говореха за техните истински проблеми, а моите в сравнение бяха само бели кахъри, усещах завист и недоверие дори от най-близките ми приятели и роднини, всяко връщане ми оставяше горчив вкус в устата и в крайна сметка спрях да се прибирам. Сега знам, че нещата са се подобрили много през последните 10-15 години и не мисля, че вече ще имам същия проблем, но старите ми приятели до голяма степен вече ги няма или просто не им пука за мен. Ще трябва да изградя нов социален кръг буквално от нулата – реалистично ли е това или в днешно време и в България хората са станали затворени индивидуалисти?
Ако реша да се разделя с жена ми, ще искам да се върна да живея в България - сам или не, искам да се чувствам у дома си! Тукашната култура е хем по-фалшива, хем по-елементарна и не мога да си се представя да имам сериозна връзка с американка. Вярно е, че има и доста имигрантки, но пък с тях има друг вид проблеми. При всички положения мисля, че истинска близост и разбиране могат да се постигнат само с жена, с която сме израснали с един език, култура и история - може би греша, но така се чувствам. Но независимо дали срещна жената, която търся или не, родината ме влече обратно и мисля, че даже и да остана сам в България, ще съм по-щастлив отколкото тук. Нямам илюзии, че всичко ще е розово, но нямам търпение да открия всички страхотни промени от последните години. Реалистично ли е това? Или през годините и аз, а и България сме се променили до такава степен, че завръщането у дома ще ме накара само да се чувствам като чужденец в собствената си родина?
Аз бях голям авантюрист навремето - заминах с жена ми на другия край на света само с два куфара без много да му мисля, а сега това решение го обмислям от години - може би просто сега имам много повече да губя. Как бихте постъпили на мое място? Бих се радвал на всякакви гледни точки, особено от хора в моето положение, които са минали през подобни решения или са се върнали в България след дълги години в чужбина.
Виж целия пост
1. Да се разведа ли на 56 години?
Женен съм от 35 години, но вече с жена ми съвсем се отчуждихме. През последните 10 години сексът на практика го няма изобщо, а след секса и всяка друга интимност и близост малко по малко изчезнаха и реално сме се превърнали просто в съквартиранти – даже на почивки повечето пъти ходим отделно. Иначе нямаме други сериозни проблеми - нито се караме, нито имаме финансови или битови проблеми, просто тотално отчуждение. Ясно ми е, че с годините подобни неща се случват в много семейства, но при нас стана много рано, поне според мен. Аз се чувствам все още млад и мисля, че ми е рано да се примирявам с такъв живот. Питам се дали мога да търся все още любов, страст и истинска връзка, или просто трябва да приема, че тези неща вече са останали само в миналото?
От години мисля за развод, но се опасявах да не би да е просто криза на средната възраст и не исках да правя прибързани неща. Освен това децата все още учеха и не исках да развалям семейството в годините, в които те се формират, защото аз търся нещо само за себе си. Бях се фокусирал върху кариерата и децата, така че успявах да запълня празнината в живота си по този начин. Сега обаче, когато те пораснаха и излетяха от къщи, се чувствам доста самотен.
С жена ми сме говорили за отчуждаването много пъти през последните години и се опитвахме да оправим нещата, но без резултат. След последния ни разговор тя даже ми заяви, че ако искам секс, мога да си го намеря навън, стига да пазя дискретност, така че тя никога да не разбере. Не съм ѝ изневерявал нито веднъж досега и сексът доста ми липсва от години, но след това мислих по въпроса и стигнах до извода, че скрити срещи само за секс по веднъж на 1-2 седмици за по някой друг час не биха ми били достатъчни – може в началото да е супер, а може и да е долнопробно - при всички случаи съм сигурен, че не ми липсва само сексът, а цялостната връзка.
Въпросът ми е дали очакванията ми са реалистични или живея само с някакви идеализирани представи за любовта от едно време? Така че както са казали Клаш – Should I Stay or Should I Go?
2. Имам ли реален шанс да започна нов живот от нулата?
Преди 35 години се ожених, същата година заминахме за Щатите, и оттогава живеем тук. Установили сме се много добре и двамата направихме успешни кариери и животът ни е много комфортен и приятен, но България винаги ми е липсвала и след като децата се изнесоха, вече на практика няма какво да ме задържа тук. Не съм си идвал в България от почти 20 години. В началото се прибирах всяка година, но това беше много тежък период в страната и хората имаха много проблеми. Чувствах се неадекватно, когато хората ми говореха за техните истински проблеми, а моите в сравнение бяха само бели кахъри, усещах завист и недоверие дори от най-близките ми приятели и роднини, всяко връщане ми оставяше горчив вкус в устата и в крайна сметка спрях да се прибирам. Сега знам, че нещата са се подобрили много през последните 10-15 години и не мисля, че вече ще имам същия проблем, но старите ми приятели до голяма степен вече ги няма или просто не им пука за мен. Ще трябва да изградя нов социален кръг буквално от нулата – реалистично ли е това или в днешно време и в България хората са станали затворени индивидуалисти?
Ако реша да се разделя с жена ми, ще искам да се върна да живея в България - сам или не, искам да се чувствам у дома си! Тукашната култура е хем по-фалшива, хем по-елементарна и не мога да си се представя да имам сериозна връзка с американка. Вярно е, че има и доста имигрантки, но пък с тях има друг вид проблеми. При всички положения мисля, че истинска близост и разбиране могат да се постигнат само с жена, с която сме израснали с един език, култура и история - може би греша, но така се чувствам. Но независимо дали срещна жената, която търся или не, родината ме влече обратно и мисля, че даже и да остана сам в България, ще съм по-щастлив отколкото тук. Нямам илюзии, че всичко ще е розово, но нямам търпение да открия всички страхотни промени от последните години. Реалистично ли е това? Или през годините и аз, а и България сме се променили до такава степен, че завръщането у дома ще ме накара само да се чувствам като чужденец в собствената си родина?
Аз бях голям авантюрист навремето - заминах с жена ми на другия край на света само с два куфара без много да му мисля, а сега това решение го обмислям от години - може би просто сега имам много повече да губя. Как бихте постъпили на мое място? Бих се радвал на всякакви гледни точки, особено от хора в моето положение, които са минали през подобни решения или са се върнали в България след дълги години в чужбина.
