Как да се държа с баща ми?

  • 1 998
  • 82
# 60
Все съм попадала на кофти теми във форума, но толкова гнусни са рядкост.
Авторе, баща ти може и да те надживее, че за Там ред няма.
Виж целия пост
# 61
Често казвам на шега, че единствената психоаналитична драма на българина настъпва, когато етаж от къжа се прехвърли на някой друг, а то било истина, като гледам автора. Уж страда за отношението на баща си, а всъщност иска пари. Уж има пари, но пак зор за наследство. И баща му жив.
Никой не е длъжен да оставя наследство на никого.
Като си толкова успял си гледай в твоята паничка и наистина ако ти се пускат теми поне опитай да ги напишеш сам.
Виж целия пост
# 62
На фона на имотите,които автора описва парите ,които са му дали родителите са нищо. Освен това брат му е получил приблизително същите пари,че може и повече.-20 00джип,форографско ателие...плащали са му наеми,сметки...
Не бих нарекла авторът алчен..
Нищо са за неблагодарните и алчните, другите оценяват много такава помощ.
Че те имотите са си там - нито са продадени, нито изядени! Авторът си прави свои сметки, без да има нищо черно на бяло и без да се знае как действително стоят нещата и как ще се разберат.
Виж целия пост
# 63
Моралната страна на нещата е ясна. Както и юридическата.

Но с малки изключения (няма да посочвам), няколко, никой от вас не е бил в подобна ситуация, и общо взето е ЕЖК и клюкарлък.

Примери около мен имам десетки такива, 2-3 деца, втори бракове с трети деца и т.н.

В почти всички подобни фамилии е така - едното дете, без значение момче или момиче поема щафетата от родителите (ако има семеен бизнес), а другото става паразит и нищо не прави цял живот. Реално имането е такова, че може никой нищо да не прави, да се отдаде на хобита и безгрижен живот, като ако умно се подредят и разпределят картите и активите, всички могат да си живеят прекрасно, а фамилията само да се увеличава с раждане на деца.

Това, че нещо му дали на Крис, и че с жена си са си донадградили по негови думи и са си самостоятелни, сами поддържат живота си, не оспорва и не изключва другото - да иска да съхрани активите във фамилията. И аз да бях така, и аз така щях да мисля, защото това "трепане" не е да се изпива и прахосва.

В здрави семейно-фамилни отношения се обсъжда какво да се прави, не се продава и разпродава, защото на един така му хрумнало, и видиш ли негово е, в него е властта. Принципно, да, но тези родители са поне 70-75 годишни, и е точно момент, в който се събира фамилията и решава какво да прави.

След което всеки да си живее живота, да си помагат и да цари хармония.

Но знаем, че масово не се случва това.
Виж целия пост
# 64
Моралната страна на нещата е ясна. Както и юридическата.


В здрави семейно-фамилни отношения се обсъжда какво да се прави, не се продава и разпродава, защото на един така му хрумнало, и видиш ли негово е, в него е властта.
Защо да не си ги похарчи? Не разбирам.
Виж целия пост
# 65
Моралната страна на нещата е ясна. Както и юридическата.


В здрави семейно-фамилни отношения се обсъжда какво да се прави, не се продава и разпродава, защото на един така му хрумнало, и видиш ли негово е, в него е властта.
Защо да не си ги похарчи? Не разбирам.
Е как защо? Защото някой е решил, че той ще се разпорежда с благата на някой друг.
Сбъркано мислене.
Виж целия пост
# 66
По принцип думата наследство предполага някой да умре, за да наследиш. Настоявайки предварително да ти се припише, ти все едно си му казваш на човека - за мен си умрял, няма живот повече за тебе, поне дай каквото имаш за нас и децата, че да го усвоим.
Виж целия пост
# 67
Освен това, тук няма спешно нуждаещи се, за да настояват за имоти - никой не е на квартира, не са натъпкани заедно 2-3 поколения, нямат заеми, не са в парична нужда. Чисто и просто си е алчност. Не знам, как другояче да го нарека.
Виж целия пост
# 68
Прости на баща си и брат си, грижи се за тях. Остави имотите, те не са хора. Учи децата си да почитат семейството и рода. Не подхранвай алчност. Доброто се възпитава и се пази, хората по природа сме алчни, егоистични и лоши. Вече си баща и ти си този, който възпитава. Погледни картината отгоре, не през дребнавото и малкото.
Виж целия пост
# 69
Още никой не му е поискал грижа, то може и да не се наложи. Камо ли отсега пък да си фантазира за старчески домове за бащата и плащане на сметката за тока на брата. Колко хора си умират внезапно, че и на всякаква възраст.
Виж целия пост
# 70
В здрави семейно-фамилни отношения се обсъжда какво да се прави, не се продава и разпродава, защото на един така му хрумнало, и видиш ли негово е, в него е властта. Принципно, да, но тези родители са поне 70-75 годишни, и е точно момент, в който се събира фамилията и решава какво да прави.
Да бе, като в 19 век - събира се 30-членното домакинство, почва старецът да разпорежда кому какво дава, а след всяко надаряване следва целуване на ръка от синове, снахи и внуци.
Да оставим всеки да се разпорежда със собствеността си, както намери за добре.
Лично за себе си впрочем също съм семеен тип и "събирачка" и все мисля как и какво ще оставя някой ден на Децата, а не как да си похарча невпечатляващото имане за лични приумици. Балкански манталитет, кво да правиш. Но да се вменяват задължения и зрели хора да се тръшкат за неоткрити наследства и да се броят чужди имоти и дялове и т.н. и т.н. няма нужда, гадничко е.
Виж целия пост
# 71
Предпочитам родителите ми да имат щастливи и пълноценни старини, да почиват и пътуват, и да си позволяват разни дребни удоволствия, от които като по-млади по една или друга причина са се лишавали. Да получат някаква минимална отплата за това, че цял живот са се раздавали и са събирали като пчелички.
А когато съвсем отпаднат или се разболеят - да получат възможно най-добрата грижа, и медицински, но и битово. С техните активи и техните спестявания.

Ако човек на 50 години не е успял да си натрупа собствени активи, и с такава жар чака да получи "наследство" - или е некадърен, или... алчен. В случая се присъединявам към писалите преди мен, които смятат, че е второто.

И изобщо, родители има всякакви. Добри, лоши, изроди. До към 20-25 годишна възраст всеки нормален човек би трябвало да се е еманципирал и да е напълно наясно какви отношения ще поддържа със своите. Близки ли, дистанцирани ли, никакви ли.
Да стоиш в недобри отношения, които те карат да се чувстваш зле, само за да получиш някакви облаги, и да си на 50+, но още да не си разрешил конфликтите си от детството и младостта - това е изцяло личен избор. Като искаш меда, получаваш и жилото.
Виж целия пост
# 72
Отговарям на въпроса как да се държа с баща ми - ми както пораснало дете се държи с родител.
Обаждай му се когато можеш, поне веднъж седмично, ако има нужда от помощ - му помогни, минавай от време на време да го видиш и да си поприказвате, той вероятно се чувства самотен.

От друга страна разбирам и част от терзанията ти - ти си нелюбимото дете, онова оправното, дето решава проблеми, ама понеже е оправно, другото дете трябва да бъде толерирано. Това е гадно и боли, защото се чувстваш по-малко обичан, но като възрастен човек е редно да го приемеш и да продължиш напред. Все пак и на теб са помогали, когато си имал нужда, и е редно да си благодарен за това. Да ти помогнат да си изплатиш заемите не е малко и само това е достатъчно да се грижиш и да помагаш на баща си.

Колкото до имотите - ти с какво си допринесъл, за да ги има? Ако отговорът е с нищо, то тогава, въпреки формалната 1/6, те са си на баща ти и докато той е жив има пълното право да се разпорежда с тях. Ако иска - може да ги изяде и изпие, да иде на круиз, да ги даде на брат ти. Ако все още се обслужва сам, няма какво да мислиш за старчески домове. А като дойде момента да се мисли, сядате с брат ти и решавате кой с какво може да се заеме. Толкова.
Виж целия пост
# 73
В сходна ситуация съм, само че от страна на майка ми:
Сестра ми също е без мъж и деца, също на 40 години и, както е тръгнало, твърде вероятно така да си остане.
Живее все още при нашите, никога не се е изнасяла от родния дом.
Майка ми има вила, в близост до София. Къщата е двуетажна - на първия етаж е една стая - голям хол, кухня и тоалетна-баня. На втория, има 3 стаи - една голяма, една средна и една малка + още една тоалетна-баня.
След раждането на дъщеря ми, ми се поиска и ние да можем да ползваме вилата.
Идеята на майка ми, докато е жива ( дай Боже, дълго време), е:
Целия първи етаж + средната по големина стая от втория, да са за нея и сестра ми, а за мен, жена ми и детето - другите две стаи. Кухня не получаваме, тя е към първия етаж, ако искаме - да си направим.....
Меко казано, е несправедливо.
Но, честно казано, не ми пука - имам къде да живея, семейството ми не са ощетени и съм благодарен на това, което имам.
Майка си няма да оставя - ако/когато се наложи да помагам, да се гледа. Независимо каква е, и колко е пристрастна към дъщеря си, ми е майка! Възпитан съм така, че да обичам и уважавам родителите си, и да не ги оставя в нужда. Без да очаквам каквото и да е, в замяна!
Предпочитам, да съм несправедливо ощетен - относно вилата, но да имам живота, който имам - самостоятелен, глава на семейство и свободен, отколкото да живея подобието на живот, на което за съжаление е обречена сестра ми.
Колкото до коментара ти, относно колко е несправедливо - че детето ти с колики, после си на работа, а брат ти си гледа живота.... Не те разбирам, честно! Никога, в никой момент, било то като е била болна, било по време на колики, зъбобол, безсънни нощи, треперене покрай нейно падане, или зверска преумора, не ми е минавало през акъла, да завидя на алтернативата -  това подобие на живот! Не бих заменил живота си за нищо - по-голямо щастие, Божи Дар, от детето НЯМА. Имам прекрасната възможност, но и огромна отговорност, да отгледам дете. Но, имам и самочуствието - справяме се сам-сами. Както повечето родители, нямам идея как съм живял без детето, нямам и много спомен. В тази връзка, ми е искрено жал за сестра ми - и предвид факта, че е жена, и че е твърде вероятно никога да не изживее най-прекрасното нещо, което може да изживее една жена - да стане майка.
Виж целия пост
# 74
Не е добра идея да се продава приживе от собственика и да се раздава на следващото поколение. Много голяма грешка и не го прави, авторе.
Вместо това научи децата си на труд, сами да си изкарват парите, така, както ти си се научил. Всичко да си върви по реда, а когато / ако има наследство, се дели според закона.
И наистина, успокой се и си гледай живота. А баща ти е заслужил едно нормално синовно отношение. Не е сложно. Просто остави нещата на естествения им ход.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия