Помогнах на куче , получих неблагодарност от стопанката му.

  • 177
  • 10
Здравейте, пускам темата, защото доста се фрустрирах от една ситуация, в която помогнах на куче, а стопанката излезе неблагодарна. И си мисля – в мен ли е грешката или хората съвсем са станали катили?
Случката е следната: прибирам се с моето кученце от разходка и намирам кучето на съседката в коридора и на външното стълбище на кооперацията. Нейното куче е пудел, моето – чихуахуа, въпреки че това няма значение за историята. Кучето скочи срещу нас и искаше да излезе навън към стълбите и улицата. Гледам – в коридора няма никой. Тръгнах към моята врата и минавайки покрай нейната, виждам, че е отворена наполовина.
Звъннах на звънеца доста пъти – никой не отговаря. Провикнах се – пак никой. Погледнах вратата по-обстойно и видях, че ключът е превъртян и езиците на бравата са навън. Затова вратата не беше затворена и не можеше да се притвори. През това време кучето ѝ почна да скача, да пишка по мен и по целия външен коридор. Искаше или да влезе в моя апартамент, или да излезе на външното стълбище, откъдето, ако някой от съседите отвори входната врата, си е директно на улицата и изгубено.
Аз оставих моето куче вкъщи и писах във Вайбър групата на сградата. Обясних, че кучето от еди-кой си апартамент е отвън, че може да излезе на улицата, че вратата им е заключена без да е затворена и че ще се опитам да го прибера вътре, за да не избяга. Собственичката отговори, че се извинява и идвала до 30 минути. Тук искам да спомена, че тя е 23-годишна жена и понеже живеем на един етаж, доста пъти сме виждали кучето неглижирано – оставяно само за много часове, лаещо, драскащо по вратата и мъчещо се.
Опитах се да прилъжа кучето обратно в апартамента му, притворих вратата и се прибрах вкъщи. Само след 1 минута обаче го чух да лае отново в общия коридор – очевидно си беше отворило само вратата, тъй като не се затваряше. Излязох пак, за да помогна. Вкарах го в техния коридор, притворих колкото мога и писах на собственичката, че кучето излиза постоянно. Предупредих я, че ще се опитам да го затворя в някоя стая, защото междувременно се прибираха други съседи с малко бебе – кучето отново излезе, тръгна към стълбището и започна да скача по бебето в количката.
Реших да го затворя вътре, но вратите в апартамента ѝ бяха някакви стъклени и развалени. Едвам притворих едната и го вкарах в хола, но то излезе от другата страна на стаята, където имаше някаква странна завеса и втора стъклена врата. Затворих и нея, но кучето продължаваше да излиза през другата, която също беше очевидно счупена и не се затваряше. Няма да описвам мръсотията и мизерията в апартамент, който е уж нов, на 2 години – и то на 23-годишно момиче, но това да го оставим настрана.
След като вече 40 минути се занимавах с това куче, за да не изскочи на улицата (където после няма намиране), реших за последно да притворя входната им врата и я подпрях с един стар радиатор от коридора, за да не може да излезе повече. Писах пак на собственичката, която още не беше дошла, и се прибрах.
След 20 минути получих съобщение от нея, че не било нужно да се опитвам да затварям кучето в хола и да ѝ пипам счупената холна врата. Можело просто да го оставя във външния коридор на кооперацията – нищо нямало да стане за 30 минути, нека си бягало там. Няма „благодаря“, няма нищо.
Отговорих ѝ, че понеже самата аз имам куче, знам как се губи животно. Обясних ѝ, че кучето ѝ беше в общите части, щеше да избяга на улицата, ако някой съсед отвори вратата, и можеше да му се случи нещо. Иронично ѝ казах, че се извинявам, че съм помогнала. Тя отвърна с едно „Окей, благодаря, няма да го коментирам“. Предложих ѝ помощ за вратата – въпреки че аз не съм отговорна за това, че вратите ѝ са счупени – и получих „no comment“.
Ако някой може да ми обясни на какво се дължи неблагодарността на хората и защо, като направиш добро, получаваш лай*о, с извинение?
Виж целия пост
# 1
Не прави добро, ако ще чакаш нещо в замяна.)
Виж целия пост
# 2
Не очаквам в замяна нищо, направих го за доброто на кучето, но мисля, че "Благодаря" е нормален отговор, когато някой е помогнал на кучето ти да не избяга на улицата и ти си си забравил вратата отворена уж заключена.. Но да повече няма да помогна, защото излежда е нормално да не си учтив с хората в България.
Виж целия пост
# 3
Мисля, че малко си прекалила с помощта, като си започнала да обикаляш из апартамента.  Мен лично това би ме подразнило.
Виж целия пост
# 4
Един съвет - в чужди апартаменти не влизай в отсъствието на собствениците. Можеше да е много по-зле положението и вместо липсата на "благодаря" да получиш обвинения, че си откраднала нещо. А и кой как си поддържа дома си е негова работа. И аз не бих се зарадвала някой да ми обикаля из къщата в мое отсъствие. На твое място щях да взема кучето у нас, докато дойде стопанката.
Виж целия пост
# 5
И на теб нямаше да ти е приятно някой да влиза и да се разхожда из апартамента ти. Тя е казала да оставиш кучето и, че ще се прибере. Когато - тогава. Прекалено си се ангажирала с нещо, което е нейна работа, не твоя, без да те е молила и разбираемо се е подразнила.
Виж целия пост
# 6
Афектирана сте, защото вместо да й кажете какво мислите, сте направили обратното. И затова сега напрежението е у вас. Ако още в чата й бяхте написали още първия път - вижте, днес направих всичко възможно, за да не загубите кучето си и а вие да ми отговаряте със заядливост е обидно и неблагодарно. Направих го с желание, защото знам какво е да гредаш куче и да се притесняваш за него. Лек ден!
Вие първо сте нападната - извинявате си. После предлагате пак помощ за врата, получавате втори удар. Ако още в началото си бяхте отстояли границите, сега ще да е различно.
А това момиче е на 23. Нямам големи очаквания. Като знам аз колко разхвърляна съм била някога, не мога да я виня. Не е и ваша работа да го коментирате. Сега в афекта ще започнете да разказвате на всички познати какво е станало и колко лоша съседка е. Това няма да ви донесе успокоението, което щеше, ако директно й бяхте казали - че не е права и вас ви е интересувало само кучето. Изпитвала съм го сама и знам колко е различно преживяването, когато замълча и когато заявя границите си. Във втория случай емоциите се еспокояват веднага.
Относно апартамента - ако тя не ви и разрешила да влизате вътре по стаите - дори е  незаконно да го правите. Ако е така - там и права да се сърди. Никога не бих влязла и бих взела кучето при мен, ако видя, че е излязло втори път.
Виж целия пост
# 7
Така и не разбрах защо не прибра кучето у вас. Дори да не се понасят с твоето, можеше да ги разделиш в различни помещения, докато стопанката си дойде.
Направо си представям утре това да е дете и ти да направиш същото, вместо да го прибереш.
Виж целия пост
# 8
На 23 години а със собствена апартамент,как става?
А по повод че в влязла ,аз бих.
Кучето лае отвън,апартамента оъворен.От къде да знам дали някой не в нападнал стопанката?
Виж целия пост
# 9
Нямаш право да влизаш в чуждо жилище. Ако се съмняваш, че е станало нещо лошо, звъниш на 112.
Виж целия пост
# 10
Това, че си влизала в апартамента, е доста странно. Можеше да прибереш кучето в твоя дом (в баня, на тераса и т.н.), ако си била толкова загрижена. Момичето явно се е подразнило, че си влизала в дома ѝ, и то с право. А и като гледам как сега публично я обсъждаш и обясняваш в каква мизерия живее, направо е разбираемо защо не е изпитала особен порив да ти благодари. Все пак добрината не означава, че след това човекът ти дължи благодарност.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия