Когато някой мълчи и само сийнва, страхът, че ще те забрави, те дърпа да пишеш още и още, да обясняваш, да се извиняваш. Точно това обаче обикновено кара другия да се затвори още повече, защото на човек, на когото му е дошло в повече, му трябва малко въздух. Ако искаш да му кажеш нещо, по-добре едно спокойно съобщение, отколкото десет. Нещо като: осъзнах, че и аз съм била остра на моменти, искам да поговорим, когато си готов, ще изчакам. И после наистина да изчакаш, без да проверяваш на всеки пет минути дали го е видял.
Чакането е най-тежката част. Когато те стегне тревогата, пробвай бавно дишане, вдишваш за 4 и издишваш за 6, няколко минути. Звучи простичко, но успокоява тялото достатъчно, за да не пишеш в паника. А ако те завърти вечерта, назови наум 5 неща, които виждаш около себе си, 4 които можеш да докоснеш, 3 които чуваш, 2 миризми и 1 вкус. Връща те в стаята, вместо да стоиш в главата си.
Хубаво е, че виждаш своята част, но не поемай цялата вина. Щом сте се разминавали в търпението, значи и двамата имате какво да научите. Ако той се върне, разговорът е добре да е за това как да се карате по различен начин, а не само кой е бил прав. А ако не се върне, пак ще имаш нужда от себе си цяла.
И не стой сама с това в тези дни. Поговори с приятелка, с някой близък или с психолог, ако имаш възможност. Не за да ти казват какво да правиш, а просто страхът да не тежи само на теб.