Хайде и ние да се запознаем!!!

Здравейте отново! Изпитах желание да си разкажа цялата история, ще се постарая накратко, защото вие се познавате отдавна, пък аз, след като от 15 години не се отлепям от компютъра, едва сега събрах смелост да пиша по форуми.
Значи през 2003 год., след триста мъки, процедури по клиники, борчове за тях и апартамента, с мъжа ми взехме великото решение... То го бяхме взели и по-рано, ама този пусти апартамент все не ставаше и не ставаше (15 години вече се строи и все няма Акт 16, а пари искат ли искат, добре че успяхме поне да се нанесем на новичко). Та взели решението, обадихме се на наши познати, които имаха вече осиновена рожба, те ни светнаха какво трябва да правим, ама не би... Господа управляващите решиха да променят законите точно тогава. Докато го гласуват, докато правилници измислят, докато обучение на социалните проведат... мина почти година. И ето ни ни нас с мъж ми, преминали през всякакви лекарски прегледи, взели всички заветни бележки,на 25 март 2004 (Благовещение) чукаме на вратата на социалните. Да ама те междувременно измислили още един документ - от Прокуратурата, че не сме следствени. Айде още чакане... Неисе, явихме се на събеседване и като бяхме пионери в проучването, а и социалната ни се престараваше, щото чакаше повишение, то бяха едни въпроси: в коя детска градина сме ходили, в кое училище сме учили, кога, къде как, защо.... край нямаха. После отпуска излезе и накрая през септември успяха да удурдисат доклад (май беше първият в тази Дирекция по новия закон). Писмо много бързо дойде, защото 1 година не беше имало осиновявания и домовете бяха претъпкани. Ние бяхме писали 2 деца, 2 ни предлагаха - братчета - на 3 м и на 1 г и 2 м. Майка им се самоопределяла като ромка, ама не била съвсем такава, пък бащата може би бил поляк... Викаме си смесен произход - много добре, нали мелезите обикновено са и красиви, и умни. Да ама не... Отиваме ние на другия край на България, изпълнени с надежди и копнеж, връчват ми едно бебе и след малко водят баткото. Определението "силно мургав" е слабо за това което видяхме... Гледаме ние, борим се с всички чувства, изникнали в сърцата ни. Самообвиняваме се в коравосърдечие, ама не става и не става. Това не е нашето дете. За малкия бях готова веднага, ама те в тандем вървят... И отиваме да подпишем отказа, а там директорката и социалните ни чакат с ново предложение: "Абе имаме тука едно детенце. То е изведено от рискова среда чрез институции, от повече от година никой не идва да го търси и сега дела ще водим, много е самотно, ако искате посещавайте го, пък ще видим..." Отидохме и видяхме ние Принцесата. Грабна сърцата и мислите ни и се започна - минат две седмици - айде пак на 600 км. Колко пари за път, хотели, хранене по ресторанти сме дали, не питайте, подаръците са отделно, те са от сърце. И след два месеца хоп - майката си го иска и адвокат си наела. Иска го, ама не да си го вземе, а по домове да го отглеждат, а на нея да се води. И до днес се водят дела, а Принцесата имаше шанса поне в SOS-селище да попадне. Още й изпращаме подаръци отвреме навреме, ама не можем да си позволим да я виждаме, защото го объркахме детето, то "мамо" започна да ми вика, щото майка си не помни откога не я е виждало. Но това е друга тема...
А междувременно писма с предложения бол, ама ние отказване, защото не знаем какво става. Та изгубихме надежда за Принцесата и след 1 - 2 седмици пак писмо получаваме - викат ни за момченце на 1 г и 9 м, пак с майка от ромски произход. Една нощ не съм спала. На предишното място в стая и кухня живеехме. От кухнята до стаята през нощта протрих плочките да ходя и да мисля. На сутринта се обадихме - потвърждаваме срещата. Айде пак на другия край на България - сядаме в една стая, довеждат ни едно момченце и още на вратата като го видях, аз вече знаех, това беше МОЕТО ДЕТЕНЦЕ. Ваньо дойде при мен и ме погледна с големите си сиво-сини очи. Гледа ме почти 2 минути като че ли ме проучваше и после се сгуши в мене. Това беше. Повече никого не виждах и не чувах. За делото пак ни искаха нови медицински и т.н. и така ни мотаха с датите, че за една седмица изпуснахме рождения му ден. Направих аз торта в къщи, отнесохме и в дома, ама не е същото. Нейсе, бях го забравила.
Свикнахме с Ваньо, ама решихме, че и госпожица трябва да си имаме. Чакаме писма, няма... обадих се тук и там - по районните дирекции, а те: "Ами вие вече детенце си имате, много хора нямат... ще трябва да почакате..." Правя се, че разбирам, ама то 2-годишния срок изтече. Айде пак документи, пак проучване. Сега и нов проблем възникна - ние се бяхме вече преместили в новия апартамент, щото тук много хора вече живееха, въпреки че и до сега нямаме Акт 16 - постоянният и настоящият адрес различни и то в различни общини. Едва ли не ако не живееш на постоянния си адрес нямаш право да осиновиш дете, аз така го разбрах. Но и това е друга тема... Както и да е, оправихме този проблем, изготвиха нов доклад и пак чакане... Ама минават няколко месеца и на мен ми завират ....., вземам телефоните на всички районни дирекции от интернет и започвам подред да звъня: "Добър ден, знам, че имаме вече детенце, ама искаме и второ и много вече чакаме, а претенции кой знае какви нямаме..." Много бързо се уредиха нещата - за две седмици получихме предложение и в крайна сметка се срещнахме с Бени - ВТОРОТО МИ ДЕТЕНЦЕ. Тук вече нещата се завъртяха със светкавична бързина и след две седмици, точно за Коледа, семейството ни вече беше четиричленно.
Това е моята история. То малко дълго се получи, ама вие вече две години пишете, пък аз тука всичко накуп събрах.
Надявам се да се включа успешно във форума и да си бъдем взаимно полезни. Защото на първо място за всички ни са нашите звездички, да са ни живи и здрави!
Всички ви и обещавам да бъда редовен участник. Дано да бъда полезна за много хора с опита си и дано намеря отговори на десетките въпроси, които ме терзаят.
Ганка

 От сърце желая много щастие на семейството ви.

Благодаря ти за подкрепата Lora_77 И аз силно се надявам нещата да вървят по-бързичко. Смятам че сред вас и вашите дечица от форума неусетно ще мине времето до срещата с нашето детенце.
Здравей отново и на теб Gankata. Историята ти наистина е дъъъъъъълга и вероятно никак не ти е било лесно. Но сега вече имаш своите слънца и ти желая само красиви мигове с тях. Бъдете здрави и щастливи.

Ганка пожелавам на теб и цялото ти семейство най-вече здраве,защото всичко остнало се постига,а на дечицата ти безгрижно детство  .Радвам се ,че си сред нас и се надявам на срещите да се запознаем.

Здравейте! След като доста често чета във форума, и ме вълнуват доста въпроси, реших да се регистрирам и да се представя.
Съпруга ми и аз от Коледа миналата година сме вече 4-членно семейство, разбирай осиновихме двама братя. Те са Илиян и Ивелин, та затова съм И2, а иначе аз съм втората Ганка във форума.
Беше си коледен подарък. И който не вярва в чудеса, това може да му е пример, че не е прав. Делото ни мина на 18 декември,  по закон можехме да ги вземем вкъщи едва на 29., но директорката на дома прояви изключително разбиране и така на 23 декември замръкнахме в пълна къща.
Около Коледа, рождения ден на единия, Нова година, имен ден, рождения ден на другия и прочее януари и февруари, та до ден-днешен времето мина доста бързо. Илиян е вече на 6 години, а Ивчо - на 5. Дечица свикнаха, поне така си мислим. Но изникват хиляди въпроси.
Моля за извинение, ако не е тук мястото за питането ми. Четох доста, но не открих споделен опит от родители, които са осиновили по-големи деца. Много бих искала да се свържа с някой, който вече има опит с  поотрасли дечица.
 

Zdraveite!
Imam nujda da si pogovorq s nqkoi.
Az sam maika na 2 prekrasni mom4enca  no vinagi sam iskala i da6teri4ka
I taka s maja mi re6ihme da si osinovim momi4ence. Tq ve4e e v nas  ot 28 Juli .
Minali sa edva nqkolko dni ot kakto sme zaedno. No s men se slu4va ne6to lo6o du6ata mi se terzae postoqnno. Mai4inskoto mi 4uvstvo kam neq o6te ne se e poqvilo  i se pla6a ot tova . Imam 4uvstvoto 4e se strahuvam ot neq. Dali 6te q obi4am sa6to tolkova kolkoto obi4am moite deca. Az sam lo6a maika. Molq vi  pomognete mi Daite mi savet

Здравей, Мила. Първо - добре дошла при нас. Второ - не се притеснявай за чувствата си към малката - обичта на детето и обичта на майката се градят с времето, просто когато имаш биологично дете първите месеци минават в грижа за него - хранене, преобличане, колики и докато се усетиш, сте изградили връзка. При осиновяването нещата стоят малко по-различно, въпреки че не пишеш малката на каква възраст е, но постепенно, без да се усетиш ще започнеш да я обичаш. Още повече, че си свикнала с грижите за момченца, а момиченцето е нещо ново. Прочети и тук http://www.detstvomoe.org/archives/59- ще ти е полезно да видиш, че не се случва само на теб. Успех, успокой се - всичко ще си дойде по местата  .
ПП И пиши на кирилица - доста по-лесно се чете  .

Здравейте на новите пишещи.
Мила, не се притеснявай, това са съвсем нормални чувства. Нашият син е с нас от почти три месеца и едва от около 2 седмици започнах да го приемам като мое дете и да се привързвам. Даже бях решила да го връщам. Не, че може, ама имах период, в който категорично го отхвърлях. Спокойно, все пак това е едно съвсем непознато дете и си трябва време.

Мила, аз осинових второто си дете около 3 години след първото. Признавам си, че първите 1 - 2 седмици се грижех само за това да е суха, нахранена, наспана и я прегръщах и целувах почти по задължение. Обаче след около най-много месец тя така се настани в живота ми, че вече не мога да си го представя без нея. И сега ако гушна само едното си дете се чувствам недобре и все гледам и двете ми ръце да са пълни.

Blagodarq vi za otgovoraite Pomognahte mi donqkade.Prosto si mislqh 4e sam nai lo6ata maika na sveta i 4e samo pri men se slu4va tova  Imam 4uvstvoto 4e du6ata mi izgarq  ne qm ne spa spokoino  za dva dni otslabnah s 3 kilograma   I az ne znam na kakvo se dalji tova  Prosto e podsaznatelno  i ne moga da go kontroliram A kato si predstavq 4e tolkova go iskah i go 4akah tova dete  kupuvah dre6ki i igra4ki o6te predi da q bqh vzela  Tolkova se radvah i izvednaj ruhnah Ujas  Imam nujda ot Psiholog  Imam nujda da si pogovorq s nqkoi  koito da me uspokoi  Tq e na 4 godinki
IZVINETE ME PAK PISAH NA LATINICA  PROSTO TAKA PI6A PO BARZO  6TE SE POPRAVQ

mila2002 не се притеснявай,на колко години е момиченцето ти?! Аз също имах две момчета и решихме да си осиновим момиченце,всичко е много по-различно,свикнала си да гледаш,обличаш и т.н. момчета, с момиче е по-различно-и аз бях малко объркана около грижите ,Ваня беше тогава на 5 год и половина,но ето вече е на 16г и половина,изобщо нямам усещането че не е била с нас цял живот! Всичко ще се нареди!Ако искаш ми се обади,писах ти на лични
I2 писах ти на лични
Gankata    ,добре е , че си разказала всичко това,ще бъде от полза на много чакащи
Поздравления за всички с пораснали семейства   и търпение за чакащите  

Добре дошла при нас Мила! Аз съм мъжка майка и никак не разбирам от девойки, но и аз мисля, че с момиченцата ще е различно. Пожелавам ти от сърце бързо да се справиш с това състояние. И да останеш при нас. Разказваме си тук ядовете, споделяме си радостите, вадим си призраци от гардеробите и неусетно децата ни порастват. Успех, сила и щзстие! 

Мила не се измъчвай , радвай се на семейството си и бъди много щастлива. Всичко ще бъде наред. Даже съвсем скоро ще се смееш за терзанията си. Ти си истинска майка с огромно сърце. А що  се отнася до латиницата преди да започнеш да пишеш с латинските букви натисни синьото бутонче в началото на  страницата и от падащото меню избери Българска фонетична. Тогава ще пишеш пак с лат. букви но на монитора ще бъдат български.   

Мила,всичко се подрежда,но трябва време.Аз отслабнах с 15 кг от първоначалния стрес на майчинството ми.В никакъв случай не си лоша или безчувствена,не е кой знае каква утеха,но всички минаваме през този етап.Просто връзката на  майката с детето се гради в ежедневието.Опитай се да се отпуснеш и да не се анализираш и неусетно всичките ти терзания ще изчезнат...

Здравейте, от известно време само чета форума, но най-сетне реших и аз да се включа. Осиновихме нашия син Християн през декември 2006 г. малко преди да навърши 2 години. Някои от вас са изпитали невероятното щастие, а на тези които не са им пожелавам да стане възможно най-бързо.
В началото проблемите бяха много, но полека лека ги отхвърляме. Сега е на 3 г. и 7 мес. и ме притеснява единствено, че не говори правилно. Изговаря думите само с последните им срички. Моля пишете ми ако някои е имал такъв проблем. Ще отмине ли или да търсим логопед?