Хайде и ние да се запознаем!!!

  • 97 461
  • 933
# 855
Оф ужас на мен ми е все така гадно дразни ме това дете като се събудя сутрин запо4ва да ми се повдига става ми лошо 4увствам се ужасно  Не мога да свикна и това е Направо ми се иска да я върна  Не знам защо ми се отрази това осиновяване
Мда, чувствала съм се така, въпреки че го чакахме 4 месеца и толкова съм плакала за него, но аз ще ти кажа нещо друго - жена, вземи се в ръце - не можеш да го върнеш - такова положение няма - тя вече е вашето дете. Няма да е лесно, знам че не прилича на синовете ти на тази възраст, знам че си очаквала друг сценарий, но сценарий няма - няма да е лесно, ще бъде трудно още дълго, дълго време, но тя е дете, тя има нужда от дом, от мама и тати и това сте вие, тя има двама братя, тя вече е от вашето семейство. Така че стани и се погрижи за нея така, както се грижиш за синовете си - тя ти е дъщеря и няма да усетиш как всичко ще се нареди. Ако съвсем не издържаш и има кой да ти помогне - хвани си багажа и замини за два - три дена, но замини сама - не взимай синовете си с теб, нито мъж си - замини сама и премисли ситуацията. Но каквото и да мислиш - връщането е невъзможно. Успех и да ни държиш на течение  Hug
Виж целия пост
# 856
Колкото и да четеш, колкото и да се подготвяш и да чакаш, никога не си готов за появата на детето. Особено на по-голямо дете. Досега такъв стрес не съм изживявала, просто беше кошмарно. Адаптацията е много бавна и трудна, но в крайна сметка си заслужава. Изисква се много търпение от родителите, а не всеки го може.

Така че, Мила, успокой се, нещата ще се наредят. Моето дете и сега се тръшка и удря, но на мен вече не ми прави впечатление. Приех го неусетно и с нетърпение чакам края на работния ден, за да се прибера в нас.
Виж целия пост
# 857
Оф ужас на мен ми е все така гадно дразни ме това дете като се събудя сутрин запо4ва да ми се повдига става ми лошо 4увствам се ужасно  Не мога да свикна и това е Направо ми се иска да я върна  Не знам защо ми се отрази това осиновяване
това състояние го оприличавам на следродилната депресия у някои майки.Те по същия начин се отвращават от детето, мислят си,че никога не биха били способни да го обикнат, страдат от това,че не проявяват майчинско чувство. Познавам не една и две такива жени. Но това отщумява за 2-3 месеца. Така че- дай си време,  не мисли за това каква майка си и всичко ще се подреди от самосебе си.
Виж целия пост
# 858
..........и след години ще се радвате на подобни думи или бележки,като тая дето ми беше оставена вчера от осиновеното ми момиче-за това писах в темата за генетично заложени дарби  Hug     http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=169825.msg8275329#msg8275329
Виж целия пост
# 859
Дъщеря ти е златна, Дидка  Hug
Виж целия пост
# 860
Мила, задай си своя тема и изливай всичко, което ти тежи. Разказвай си деня, чети ни. На мен ми се губят първите две години.
Виж целия пост
# 861
Добре дошли на всички нови момичета!  Hug

Мила, и от мене две думи- кураж и търпение. Детето има нужда от теб. Майката затова е майка, за да бъде такава и когато не може. И когато не й стигат силите, нервите,съня, парите, когато нищо не  стига.  И аз минах през такъв период- когато останах без работа, почина майка ми и се разболях ...детето беше на  1 г,  просто си помислих- дали не съм се надценила!дали не сгреших?
Няма връщане. Ако го беше родила щеше ли да го върнеш?Осиновила=родила. Толкова.Права е калина- пусни си тема. Ти имаш проблем за който да разкажеш и да получаваш съвети. Тук има и психолози.
 И се дръж! Градска си ми!
Виж целия пост
# 862
Добре дошли на всички страхуващи се и много смели   bouquet
Виж целия пост
# 863
Здравейте на всички отново! И на теб Мила добре дошла! Аз съм все още от чакащите и то съвсем в началото. И по принцип съм много надъхана и си мисля че нищо не може да ми попречи като дойде щастливия момент да се срещнем с детнце. Но като те чета от няколко дни и те съжалявам истински и се замислям дали и при мен ще се получи така, дали няма  да се изплаша и т.н. и всичките ми сили и кураж които имам сега да изчезнат.
 Но трябва да сме много силни и истински майки затова горе главата и само напред. Аз съм с теб. Hug
Виж целия пост
# 864
Здравейте мили мами, настоящи и бъдещи. Аз отскоро съм във форума, но дълго време Ви чета. Ще се опитам да ви представя и моята история съвсем накратко. Подадохме документите за осиновяване през октомври 2004 г. Докладът ни беше под № 1 за 2005 г. и се започна дългото чакане. Първото писмо получихме през август същата година, но среща с детето така и не се осъществи по ред причини. Зачакахме отново, но една година по-късно писмо все още нямаше. Аз и съпругът ми започнахме да посещаваме Агенцията за соц.подпомагане в нашия град и да се интересуваме какво става, кога ще дойде нашия ред. При едно от посещенията  ни отговориха: "Ще получите писмо до 2 седмици, повече нищо не можем да ви кажем." И наистина през септември 2006 г. получихме.
Предлагаха ни момченце на 1 г. и 9 м. Да уточня, че ние бяхме писали до 1 г. На информационната среща се оказа, че е имало и някакво заболяване, като бебе, но то уж било отминало. Много се чудихме, но все пак решихме да го видим. Откакто го видяхме той стана нашият Ицко. Дойде си у дома през декември 2006 г. и това беше най-хубавия коледен подарък в живота ни. Сега е вече на 3 г. и 7 м.
Аз вече ви писах за проблемите ни с говора.
Надявам се да не съм ви отегчила. Ще се опитам да кача и снимки, но може да имам нужда от помощ.
Виж целия пост
# 865
Veda,добре дошла  Hug
Виж целия пост
# 866
Добре дошла при нас, Veda !

Обичам да повтарям и този път няма да пропусна... Тук ще намериш всички отговори на своите въпроси... Поне с мен беше така, надявам се при нас да ти хареса...  Laughing
Виж целия пост
# 867
Добре дошла Veda. Радвам е, че с още една мама ще споделяме радостите и тревогите около нашите деца.
Виж целия пост
# 868
Добре дошла
Виж целия пост
# 869
Добре дошли Veda и Alis . Hug
Дидка златно сърце има твоята дъщеря. Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия