При бягство на дете от дома - полицията спи...

Публикувана: 28 май 2007, 14:35 ч.
Последно мнение: 1 ян. 2008, 01:27 ч.

22 271
215

M

# 135 20 ноем. 2007, 12:52 ч.

Цитат на: Tea_ в пн, 19 ное 2007, 21:39

За съжаление, някои родители не само не знаят за загубите на детето си, непознат им е начинът, по който детето им функционира. В документите, свързани с процеса по осиновяване, няма нищо, което да променя ДНК-то на детето.

Вчера за едно дело копирах ДНК-експертизи стари. Нали трите вещи лица си имат уводни и обяснителни думи, пишат си ги с копи-пейст хората, те са общовалидни. Винаги ги чета като ново откритие и все едно някой като подарък ми ги дава.
Та сега като събрах думите на Нанси и ония азбучни истини на докторите и настръхнах.
А тук ако някой говори за загуби, бива разбирам в смисъл, много далечен от истинския.

Виж целия пост

А

# 136 21 ноем. 2007, 22:02 ч.

Днес не съм "бяла и добра".Като капак да си го изкарам на невинните хора тук...

Но -
имам питане.

Знае ли някой моите задължения като родител това ли са"До 24 часа да уведомя полицията за изчезване на детето ми"

Знае ли някой задълженията на полицията това ли са"Да обяви незабавно детето за издирване"

Знае ли някой да има срок в който полицията трябва да го намери? Май този въпрос е риторичен.

И май ще е добре да намеря добър адвокат за възпитателното дело, кога ще бъде то още не се знае.

Виж целия пост

T

Потребител

# 137 21 ноем. 2007, 22:18 ч.

Аист, надявам се нещата за всички ви да се развият в благоприятна насока! Не мога да помогна, но стискам палци.

Виж целия пост

# 138 21 ноем. 2007, 23:36 ч.

Аист,
много се надявам всичко да се подреди по най-добрия начин! Sad

Sad

Не губи надежда, просто вярвай! Praynig

Praynig

Hug

Бягала съм от дома, работех и учех, живеех на квартира. Така - една година. Срамувам се от себе си. Още изпитвам угризения и вина, заради мъката, която причиних на родителите си! Tired

Tired

Въпреки всички положителни страни, които ми донесе ранното отделяне на дома - станах по-самостоятелна, отговорна и т.н, сега ми се иска да си бях изживяла детството по-пълноценно и най-вече да изтрия мъката, причинена от мен на родителите ми! Sad

Sad

Детето ти ще се прибере, когато реши. Най-доброто, което можеш да направиш, е да не я притискаш. Виждам, че реагираш адекватно, имай вяра и търпение! Децата винаги се връщат! Дано да е скоро! Praynig

Praynig

Виж целия пост

А

# 139 22 ноем. 2007, 11:03 ч.

Hope, не я притискам, опитвам се да поддържам връзка с нея, когато мога макар и рядко, но ....тя не иска да се срещаме преди да сме се"изяснили". Но явно не можем отраз,опитвам се да й го обясня.Иска й се да живее отделно, но очаква от мен начина как да стане.Обяснявам, мисля,... ooooh!

ooooh!

Аз попитах това от чисто правна гледна точка, имам съображения да го правя. Знам, че има и мами,съпрузите на които работят в полицията, може да са наясно. Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

N

# 140 23 ноем. 2007, 12:02 ч.

Мисля че точно тук е мястото да препиша нещо друго от тази книга.

Много семейства са разкъсвани от противоречия и се разпадат, но семейните кавги и вражди са просто неразумен израз и желанието да узнаем кои сме. Понякога се страхуваме да бъдем част от семейството и отблъскваме най- близките си роднини или се отчуждаваме от тях. Страхът да бъдем част от семейството е страх, че няма да се впишем в него и ще бъдем отхвърлени или лишени от любов. Той би могъл да ни подтикне да търсим друго семейство, към което наистина да изпитаме чувство на принадлежност. С времето, когато съберем семейство по свой избор, можем да погледнем назад и да започнем да разбираме и ценим рождените си семейства много повече.

Виж целия пост

D

# 141 23 ноем. 2007, 16:02 ч.

неизвестна, кажи моля те, заглавие и автор на тази книга - заинтригува ме.

Страхотен цитат, поне на мен ми се струва така, де, защото виждам събрани в 5 реда, единствения повод за някогашните ми драматични бягства и настоящата ми житейска философия, вече като (уж) зрял човек. Wink

Wink

Виж целия пост

N

# 142 23 ноем. 2007, 23:11 ч.

Книгата се казва Тибетско изкуство на спокойствието, а авторът е Кристофър Хансард. На мен страшно ми хареса. От същият автор има още 2 книги който ми доставиха днес и независимо, че не съм прочела още тази докрай я зарязах и започнах да чета една от другите две. И тя страшно ми допада, но аз от близо 13 год. чета само такъв тип литература. На мен тези книги страшно много ми помогнаха и сега когато погледна назад виждам колко много съм се променила в положителна насока. Ако те интересува мога да ти напиша и други автори и заглавия.

Виж целия пост

А

# 143 29 ноем. 2007, 15:15 ч.

Пиша, за да кажа благодаря на тези ,които освен във и извън форума ми помагат да намеря начин да я върна. Hug

Hug

Мога да кажа, че според мен сега тя не ,че не иска да се върне, а не знае как. newsm78

newsm78

Опасява се ,че ще я откъснем или откъснат от средата й (незнайно каква,но твърдо нейна) или ,че е много "късно!?" да се върне.Продължавам да опитвам. Confused

Confused

Пък до края на втория месец ooooh!

ooooh!

може и полицията да опита...

Виж целия пост

# 144 29 ноем. 2007, 17:13 ч.

Ами, Аист, това е една малка добричка новинка или поне на мен ми звучи така. Ох, продължавам да си мисля за вас Hug

Hug

Hug

Hug

Виж целия пост

А

# 145 29 ноем. 2007, 20:41 ч.

Цитат на: ku[d]ku[d]yaka в чт, 29 ное 2007, 17:13

Ами, Аист, това е една малка добричка новинка или поне на мен ми звучи така.

Да, има нещо такова.
Не очаквах, че ще стигнем до мили думи от разстояние. Дали пък разстоянието не помогна?
Но разбирам и ,че е в криза като цяло,а от разстояние няма как да й се помогне много.Сигурно хората, които са били в криза знаят- като си в дупката забравяш и ,че е възможно да потърсиш помощ, само драпаш и драпаш сам.
Все пак "вещицата" отлетя поне за сега. afwitch

afwitch

Виж целия пост

# 146 29 ноем. 2007, 21:46 ч.

Аист, радвам се за това, което споделяш в последния пост!Звучиш по-оптимистично!Вярвай! За един проблем има най-малко три начина за разрешаване! А майчината любов върши чудеса! Пожелавам ви го! Hug

Hug

Виж целия пост

T

Ентусиаст

# 147 29 ноем. 2007, 22:01 ч.

Аист, никак не е малка добрата новина!!! Макар и от разстояние, много е важно, че поддържате връзка.

Нормално е да се страхува от завръщането и да не иска да загуби свободата и средата си. Нейната си среда, каквато и да е тя, както ти казваш, но само нейна - пространството, където може да бъде себе си. Помисли си дали точно това не е едно от основните неща, поради които е бягала - невъзможността й да бъде себе си с вас.

Ще публикувам част от есето на едно вече пораснало осиновено момиче, с което работя - виж тя какво разказва за своите бягства...

"Често си спомням детството си...
Спомням си кошмарния страх, че мама няма да ме вземе от детската градина...
Спомням си неща, които бях забравила. Които не исках да си спомням... Може би за да се предпазя от болката на спомена.
Помня как когато бях на 6-7г., всеки ден седях на двора сама, само с кучето си. И родителите ми си спомнят. И до ден днешен не знаят защо го правех.
Помня как се събуждах през нощта. От сънищата си. От поредния сън, в който бях сънувала биологичната си майка. В сънищата тя приличаше на мен. Дълга тъмна коса. Млада. Малка. Невинна.

Заспивах с фантазиите за нея.правех това, докато не станах тийнейджърка.
След това спрях. Бях й толкова ядосана... За това, че толкова години, тя не ме беше потърсила. За това, че ме беше изоставила.

Когато станах на 13, целият този яд и агресия се отприщи.
Отчуждих се от родителите си.
Не ги допусках до себе си.
Не им давах шанс да ме разберат.
Всичко, което правех, беше бунт.

Те не знаеха как да ми помогнат.

А аз бягах...
Бягах толкова далече.
Стигнах до там, че буквално избягах от вкъщи за повече от година, когато бях на 16.
Винаги съм го правела. Винаги съм бягала...
Вярвах, че бягството е единственото ми спасение...

Малкото момиченце, което всеки ден стоеше на двора с кучето си и чакаше мама... И мама никога не дойде... Накрая момиченцето се отказа да я чака и започна да бяга...

Бягах...
И бягах...
Връщах се, сякаш само за да избягам отново...

Да избягаш е най-лесно. Толкова по-лесно, колкото по-наранен, по-изплашен и по-изоставен се чувстваш.

Въпросът е как да спреш да бягаш.
Как да спреш да се страхуваш.
Как да се почувстваш значим.
Как да отдадеш сърцето и любовта си на някого, след като толкова дълго си бягал...

След като бягството години наред е било единствената сигурност..."

Виж целия пост

Ентусиаст

# 148 29 ноем. 2007, 23:24 ч.

Честно казано - звучи ми напълно безнадеждно.
По начина, по който ми звучи и "Първичната рана".

Трудно ми е да намеря здравия си оптимизъм, след като усилията ни като родители на практика се обезсмислят.... каквото и да правим. Tired Face

Tired Face

Виж целия пост

А

# 149 30 ноем. 2007, 20:19 ч.

Цитат на: karimona в чт, 29 ное 2007, 23:24

Честно казано - звучи ми напълно безнадеждно.
По начина, по който ми звучи и "Първичната рана".

Трудно ми е да намеря здравия си оптимизъм, след като усилията ни като родители на практика се обезсмислят.... каквото и да правим. Tired Face

Tired Face

Karimona,радвай се на принцеската си, ще го мислиш като дойде и ако дойде.

Когато моята беше на пет се радвах, че е умна,самостоятелна, оправна, даже донякъде и на това , че е многознайница.После мислех че сме стигнали дъното, но то още надолу можело да се копае. help

help

Та, зарежи песимизма и оптимизма и се радвай на момента , ако можеш. Flowers Sunflower

Flowers Sunflower

smile3535

Виж целия пост

Препоръчани теми

питане за растройство

2 772
20

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Ангажиране на музикант за частно парти

759
4

Актуални теми и общи дискусии

за сънчо

2 401
30

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.