При бягство на дете от дома - полицията спи...

Това правихме досега и не сме спрели все още. Може би ще се намери разумно решение докато не са ни свършили силите...Сигурно и за това все оше пиша в темите.

Аист, ти познаваш ли приятелите на детето си? Разговаряла ли си с тях? Какво те харесват? Какво детето ти харесва? Как си отговаряш на въпроса ЗАЩО бяга?
Понякога отговора на най-сложните въпроси и решението на най-сложния проблем е "под носа ни" и само чака да го забележим. Ако откриеш причината, мисля, че ще откриеш и лекарството.

Децата са такива каквито ние ги направим. Понякога обсипвайки ги с грижите и любовта си ние не виждаме грешките които допускаме. Наши близки имаха същия проблем с родната им щерка. Някой ги посъветва при появата и отново в къщи да я хващат и някъде на почивка. Майката заряза всичко и заминах в балкана и наистина имаше голяма промяна като се върнаха. Седна си момата на дупето.

Аист, имам дъщеря на 4 години и 6 месеца и едва от половин година е с нас. Миналата седмица "избяга" при съседката (тя има две деца и се бяха заиграли доста хубаво, пък аз исках да се прибираме). На подканите и въпросите ми отговори, че ще остане да живее там и нямаше нищо против аз да си тръгна, по нейни думи - завинаги.

Защо ти разказвам това?

Не толкова като майка, а по-скоро като дъщеря с много проблемен и мъчителен пубертет, имайки сега възможността да погледна от двете страни, се сетих за нещо незначително на пръв поглед.

Ние родителите, сякаш докато мъмриме, критикуваме и се караме на децата си, забравяме да им споменем защо го правим. Като че ли под подразбиране, те трябва да знаят, че го правим от любов. Обаче аз си спомням пубертетските ми съмнения, че не съм обичана, не съм разбирана и затова реагирах остро, дори съм бягала. Всъщност сега знам, че просто е било достатъчно, за миг да спрат просто да ме ограничават и да ми кажат, че го правят от обич.

Затова, въпреки че дъщеря ми все още е малка, но и доста своенравна, от време на време се подсещам да подкрепя нравоучителните ми тиради с обяснениято, че го правя, защото много я обичам и ужасно ме е страх да не и се случи нещо лошо. В тия моменти погледа й ми казва, че тези думи никак не са излишни.
Не казвам, че това може да реши проблемите ви с магическа пръчка, по-скоро ви подсещам, че всяко дете има нужда да ги чува, а понякога покрай грижите и проблемите, ние големите се отдаваме на делата, а думите сякаш ги подминаваме някак лековерно.

Дано скоро отмине този тежък период за детето ви и вас.

Значи всъщност ти я знаеш къде е... поне в общи линии... но тя не ще да се върне при вас... Това все пак е много  успокоително.
Пак повтарям: намерете човек, който да я предразположи. Някой, на когото би повярвала. За да се стигне в крайна сметка до разговор между вас двете. За да се убеди, че си добронамерена.
Аз не съм наясно, понеже не съм имала нужда, но разни центрове за закрила на детето и т. н. - защото тя си е дете на 14 години - не могат ли да помогнат? Не са ли длъжни нещо да направят? Защото - тя всъщност къде спи нощем? Кой й дава да яде?

Да, поддържаме връзка с Отдела за закрила на детето и с Комплекса за социална подкрепа към него. Но срещите и с психоложката токущо почнаха, когато тя избяга. А за подслон ще говорят когато я върне полицията.

Извинете ме за намесата, но не разбрах защо темата е в този подфорум... Не е ли за "Нашите деца"? Може да съм пропуснала някъде, че детето е осиновено, но според мен това няма никакво значение, когато дете е избягало от дома си.

Честит празник на всички деца и мами!!!!

Здравейте на всички, които са ме отписали и които не са , но не пишат тук. При мен новото е, че попаднах на страхотна книга , благодарение на Теа- "Първичната рана- да надникнем в света на осиновените деца"Отвори ми очите за много неща, за поведението на дъщеря ми, за нашето - също.За това, че нещата може би не са безнадеждни, но са страшно трудни, особено в тази възраст. Струва си ,ако я намерите, да я прочетете...
Иначе- разчитам все още на полицията, колкото и да съм разочарована от тях.Знам, че работата не им е лесна, но дали щеше да е така, ако се отнасяше за тяхното дете....

["/Колкото и големи да ставаТака ме, колкото и опит да трупаме, колкото умни и разсъдливи да сме, всеки от нас има потребността да знае, че някой го обича безусловно (независимо от всичките му недостатъци и глупостите, които някога е вършил), че някой го приема такъв какъвто е, че някой ще му прости всички прегрешения и ще го приласкае когато всички други го отхвърлят.
Кой ако не МАЙКАТА е този човек..."
]
Дефи,не знам колко глупости ще мога да издържа още...Вече я няма месец, мииналият път беше толкова ,но сега?...Губя вяра....

Аист, моето дете е още малко, така че ми е трудно да изкажа "проверено" мнение - не знам мен какво ме чака след 5-10 години, така че не искам думите ми да ти прозвучат като заяждане. Ако не направя тази уговорка, давам си сметка, че написани, точно така ще изглеждат.
Какво се очаква да направи полицията в подобна ситуация? Нали я виждаш, срещаш, даже май бяхте говорили... Връщали са ви я, тя пак е избягала. Това не излиза ли от компетенцията и правомощията на полицията? Нямам високо мнение за работата й, без да я омаловажавам и без да поставям всички полицаи под общ знаменател (имам и приятелка, която е полицай). Но все пак, може ли да се назначи полицай-пазач на всяко проблемно дете... Не са ли други органите, които помагат в подобни случаи?

Да, наистина конфликтите са на друго ниво, но става въпрос за живота и безопасността на дете.Щом ние не можем да я върнем, полицията е тази,която трябва да го направи, от там нататък има механизми за задържане и настаняване на детето в безопасна среда, осигуряване на терапия- грижата е на отдела за закрила на детето. Разбира се вариантите се обсъждат със семейството.При толкова рецидиви -вече това е начина за съжаление....

Досега не си позволявах да изказвам мнение, тъй като все още нямам опит, но това точно не можах да го разбера. Какво значи "грижата е на отдела за закрила на детето"? А къде остава грижата на родителите? Съжалявам, но не съм съгласна. Не сме ли точно ние тези, които трябва да потърсят подходящо решение за проблемите на своите деца? Било то терапия с психолог или каквото е нужно...  Когато детето се разболее чакаме ли някой друг да го заведе на лекар? Не мисля, че случая е много по-различен и че полицията или друг орган са тези, която трябва да му осигурят "безопасна среда" и "осигуряване на терапия". Не е ли именно причината в това прехвърляне на отговорността да съществуват "проблемни" деца? Не на някой друг, само наша е отговорността, за това какви ще израстнат нашите деца - без значение дали са осиновени или биологични..

Не съм много съгласна с теб, и ще кажа защо - нашите проблеми започнаха преди 3 години с нашия син, който е на 13 години. Проблемчетата бях малки и всичко тръгна от училище. Класната му непрекъснато се оплакваше от него още от първи клас, че той бил шавлив, не седял на едно място, не можел дълго време да си задържи вниманието в час, и това продължи до трети клас. Ходихме и на психолози, и къде ли не, защото виждахме, че има проблем, но никой нищо конкретно не ни каза, и конкретен съвет не ни дадоха - само "ще се оправи".  Е минаха още две години и нещата се задълбочиха, и проблемчетата станаха порблеми - той започна да отказва да учи, започна да се държи лошо в часовете, и това стана направо всекидневие, докато най- накрая започнаха бягства от училище, че и от къщи. Стигнахме до "Закрила на детето" започнаха работа с него - психолози, социални работници, и пак нищо - те говорят с него, той като излезе от там, пак същото. И най- накрая ние поискахме да му се направи психологично изследване,  което е трябвало да се направи още преди 3 години, и се установи, че е с хиперативност и дефицит на концентрация. Естествено не е от най- тежко ниво, но все пак е доста напреднало. В момента работим с ресурсен учител, ходи на училище три пъти в седмицата, и е на самостоятелна форма на обучение. От няколко училища го гониха, нито учители нито психолози можаха да ни помогнат, но положението започна да се оправя лека полека. Не казвай силни думи като това, че само ние родителите сме отговорни. Дано нямаш такива неприятности  с твоето дете. Много са сложни нещата, и не е лесно да се дава оценка. Нашето положение стигна до тук заради учители и психолози, и незаинтересованост от страна на класния ръководител - защото в края на краищата те са завършили и педагогика, и псохология, и трябва освен да могат да преподават материала, и  да работят с децата, и да им помагат.