При бягство на дете от дома - полицията спи...

Детето ти е в опасност, ти - също.

Съчувствам ти като майка на тинейджър, но при теб положението е критично и нямаш време за съчувствия.

Ти си майката, ти си му най-важния човек !!!!

Детето неистово се бои от нещо у вас. Не знам какво е то.

Може да е от себе си, че се е опропастило като дъщеря, че никога няма да бъде добричко като сестра си.


Вдигни си собственото самочувствие като майка, въоръжи се с него, осъзнай колко си значима дори тя да не го съзнава и действай.

Както ти каза Ивка10  - отиваш, питаш, висиш колкото и където трябва...

всички сме с теб и те подкрепяме

Струва ми се, че полицията не спа, ами върна момичето за пореден път.

Намерихме я случайно на седмия ден въпреки полицията и благодарение на отзивчиви полицаи...Оказа се че писмената ми молба за издирване не е задвижена три дни (а как безбожно ме ругаха, че пак съм там...(
Но в патрулката ,която дойде имаше много свестни полицай, бащи на тийнейджърки, които я убедиха, че като се върне в къщи няма да има последствия и възпитателни интернати...  Сега сме на пътешествия из страната, далече от компаниите й и от алкохола...Страхувам се като дойде м. септември, какво ли ни очаква...Но, това е животът...

Успях да се класирам с кирилицата

Мила Аист,

Използвай това време на затишие.

Не питай нищо, опитай се ти да кажеш простичко колко я обичаш и ти как се чувстваш от това, че бяга и т.н. Опиши своите чувства, преживявания и патила, своите надежди...

Отвори си гардеробите и почни да чистиш скелетите (малко руски израз).

Ти си силната там. Никое от момичетата не знае как стоят нещата у вас, всеки дом ди има своите правила и болки ...

Ако трябва оттегли се за ден-два (знам, че е невъзмойно да се реализира ако няма кой да ти поеме децата), почини малко и ревизирай себе си.

Опитвам се да съм ти от полза, дано не звучат неясно думите ми.

Ти си майката, имаш огромно влияние, независимо дали тя го съзнава или не, както и дали ти го съзнаваш или не.


Ако не промениш нещо от това, което е било у вас досега, не е реално да очакваш да се променят и нещата, които се случват.

Аист, според мен има нещо "счупено" в душата й, или в твоята. Ако откриете пукнатината и я запълните с прошка нещата ще се променят. Аз вярвам в силата на майчината обич. Ще се справите! Упех и на двете!

Отново сме в къщи и започнахме старата песен на нов глас. Полиция нямам намерение да търся, защото за това се искат нерви от въжета. Ако вашето дете избяга, не дай си боже, знайте, че преди втория месец няма да си направят труда да го открият, освен ако не се жалвате до по-горна инстанция. От м. септември миналата година до сега,нашето  нощува над три месеца общо извън дома ни. Страшна равносметка...Не се учудвам ,че има трафик на момичета, никой не прави нищо за противното...Цяло чудо е, че нашето е имало късмет досега да не попадне в нещо подобно. Но до кога?
Не искам ние да ставаме център на тази тема....Надявам се да мога да предупредя хората,ако попаднат в подобна ситуация какво ги очаква в нашата родна страна....

Добре де, значи в крайна сметка посещенията при психолози не помагат, така ли? Не че това е някаква панацея, ама нали целта е да се разбере от какво точно бяга дъщеря ти. Явно има някакъв проблем някъде, нещо което трябва да се промени. Толкова ли не може да се разбере какъв е?

По отношение на психолозите- тя почти не им дава шанс- тъкмо запретнат ръкави горките да работят с нея и....я хване липсата .Оставаме само ние и психолозите...
Но темата не е за нас и психолозите, а за децата и полицията.

Далеч съм от мисълта да се бъркам в семейни отношения и да любопитствам за лични неща, Аист. Просто ти си една от малкото майки на осиновени деца в пубертета, а никой не е застрахован от подобно поведение на детето си. Затова попитах.
С това приключвам участието си в темата, явно идеята е да си почешем езиците като поплюем по полицията, но това може да се прави и в другите подфоруми. Реших, че тематиката би трябвало да има нещо общо с осиновяването, очевидно съм сбъркала.

Съжалявам, че си го приела лично,Kukuyaka."Да си почешем езиците като поплюем полицията" е интересна интерпретация...Няма да споря.
Вече споделих преди време за първичната рана,прочетох за нея това лято. Мисля, че ние сме един от ярките примери за последиците от нея. Сигурно повечето тук си мислят- дано ни подмине. Дано!Аз доскоро не подозирах за подобно обяснение на проблемите. Хубаво е ,че някои си е направил труда да го опише, за да няма напразен лов на вещици.(книгата е "Първичната рана- да докоснем  света на осиновеното дете",може да е от полза на родители, които имат проблеми с порасналото си дете)

Аз разсъждавам така: полицията не се занимава с вътресемейни проблеми. Тя въдворява ред, как търси хората наистина не знам, убедена съм, че е пълно с незаинтересовани служители в системата, които не си вършат работата.
Но тук проблемът според мен е вътрешен и полицията наистина не може да направи кой знае колко, защото говорим за проблем вътре в семейството, с който трябва да се справят членовете му. След като това вече рецидивира, значи не полицията е виновна.
С най-добри чувства, силно се надявам нещата да се оправят.

Мила Айст,

Явно сте много навътре в мъглата с това дете и като майка на тинейджър искрено ти съчувствам.

Тя не вижда нищо, ти - също, но все пак ти си майката, а тя - детето.

Какаяка е доста незасегната от субективизъм и със съвсем ясна мисъл се опитва да те насочи към доста полезни за теб територии - да насочиш вниманието си към същността на нещата, а не към по-странични неща като полицията, например.


Използвай и наученото от книгата "Първична ...".
Спомни си как в "Малкия принц" на Екзюпери един човек пие за да забрави срама, че пие и пак се срамува и пие за да забрави.. и като е пиян се срамува и т.н и т.н.
Може пък и дъщеря ти да бяга за да забрави колко се срамува, че не ви е ощастливила и после всичко се повтаря и пак и пак...

Вече няколко пъти ти писах и на лични - опитай ти да и разкажеш как се чувстваш по повод на поведението и, не да я упрекваш, а простичко да и споделиш ти какво изпитваш ...

Аз съм около 40, а за мен продължава да е кошмар мисълта, че не съм ги направила щастливи. Не съм бягала, имам само две петици в следването, съпругът и децата ми ги почитат и обичат, а на мен ми иде на моменти земята а се отвори и да ме погълне от мъка, че те са си толкова нещастни, колкото и преди да ме вземат.

А минавам за преуспяла, а детето ти за нищо не минава освен за разхайтена в махалата. На мен ми е непоносимо на моменти, а на твоето пуберче какво му , жал ми е да си помисля.

Ако нищо у вас не се промени - нямаш основание да очакваш и поведението му да се промени.
Полицията не му е майка, ти си майката.

Опитай се, пък ако щеш и лицемерно в началото  , да повдигнеш самочувствието и самоуважението на това дете и отношението в семейсвтото. Дай и на другите да разберат, че то е каката, че нещо му е възложено и това нещо е изпълнено и малката следва да уважава каката. Зннам, че няма да ти е лесно да измислиш реални поводи и прояви, но все нещо ще ти хрумне.
И никакви забележки на детето пред чужди хора или пред малката сестра.
ВИКАш ГО НАСАМЕ И КАЗВАш ВСИчКО КАКТО ИСКАш, НО ПРЕД ХОРАТА - НЕ.


Направи си ПРЕГЛЕД/ревизия на емоциите и отношенията в семейството. Не се упреквай за нищо минало, само си спомни и анализирай. Ве отнякъде ще излезе нещо, с което да започнеш...

не знам дали съм ясна
дано да съм ти поне малко полезна

Благодаря, Kukuyaka.Наистина никой не иска от полицията да оправя семейни отношения. Но с която и институция да разговаряме, когато детето го няма, казват- ваше задължение е да се обадите в полицията първо.За това там си има цял отдел"издирвачи".И ако не изчезналите деца, изчезналите коли ли трябва да им бъдат приоритетите?Да, рецидивират бягствата и съм отчаяна от това,че дъщеря ми демонстрира независимост точно по този начин, но мисля, че задълженията на полицията не отпадат.Както и да е, към полицията повече нама да се обръщам.
Благодаря и на Мираета за мъдрите съвети, сигурно са изстрадани през живота й.Нямам много време сега. Ще пиша пак

Понякога, незнам дали ви се е случвало, но има момети, в които сякъш гръм те удря по главата и изведнъж разбираш прости истини, които може би за другите са някак очевдни.

Та и мен така преди няколко дни ме "озари" едно подобно прозрение...

Стоим си в Мадарската градинка следната компания - моя приятелка, 5 годишния й син, Никола и моя милост. Ние си дрънкаме глупости, Никола се занимава с шишето си, а Виктор (сина на приятелката ми) и играе с другите деца. В някакъв момент пристига Виктор разгорещен, иска нещо, приятелката ми му отказва, той се тръшва яко (голям театрал е между другото  ). Тя мило се усмихва и спокойно му обяснява ситуацията и се опитва да го успокои. Не става. Той се фръцва и крещейки напуска полесражението с викове "Ти си лоша, мразя те". Вече е на средата на градинката и се обръща да ни погледне разярен. Приятелката ми се усмихва и и се провиква - "Обичам тееее ..."
Виктор се цупи, скръстил е ръце и ни гледа лошо.
Приятелката ми пак усмихната - "Обичам тееее ..."

И в този момент аз разбрах, че поне за мен това е начина. Да не отстъпя, но и да покажа на детето, че е важно за мен, че няма да го отхвърля каквото и да се случи, каквото и да чуя от устата му.

Незнам мила Аист дали успях да обясня какво искам да кажа. Знам и че е много лесно от позицията на майка на едно  едногодишно хлапе да давам акъл на тинейджърска мама. Но съм абсолютно убедена, че с лошото си поведение децата тесстват обичта ни и лоялността ни към тях.

Пожелавам ти само да си силна и търпелива

Фуси прекракрасно си го написала, децата  постоянно ни подлагат на изпитание нашата любов.