Оставяте ли понякога децата да плачат?

И аз го оставям да си поплаче, ами в крайна сметка и ние сме хора, не мога всяка секунда да съм до него. Е, поглеждам за какво става въпрос де.

Никога не съм го оставяла да плаче! Винаги на преден план ми е било да е спокойно и усмихнато детето, а след това другите ежедневни неща....
Наистина е изнервящо да имаш несвършена работа, но мен повече ме изнервя да ми плаче детето 

Въобще не ми пука за работата. Сега съм 100% от времето майка и си гушкам детето, когато плаче. Къщата ми не е изрядна, но не е и кочина, когато бебето спи, свършвам някои неща, но когато е будна съм с нея. Нямало е момент, когато да не се е успокоила в ръцете ми и не мога да кажа, че е разглезена, в момента си намира и други тихи занимания, гледам да я стимулирам аз самата. Пробвай както са те посъветвали по-горе, давай й пространство за движение, стимулирай играта и т.н. Не знам, моето бебе е по-малко все пак...

На 100% съм съгласна с този пост. Никога не съм оставяла детето да плаче, колкото и работа да съм имала.  Все ми е тая дали е изчистено, изгладено и сготвено. Важното е детето да е добре 

Ама аз имам предвид за поняколко секунди, даже минута няма. Не си гладя и готвя докато Гого  реве де.

Аз го оставям да плаче.Просто нямам друг избор, защото съм с две малки деца и докато измия и нахраня щерката не мога да  се занимавам с него.  В началато плачеше по половин час, сега по 5-10 минути и се упокоява и си взима играчка.

Носенето на ръце не е вреден навик. Не съм си оставяла детето да плаче и другото няма да го оставям.

НИКОГА не съм го оставяла да плаче.. Дори да се разплаче..
Какво значи "да свърша някаква работа" ??? Не ти ли е най-важната работа да си гледаш детето? Или понеже е бебе и не разбира - да си реве там пък аз си правя каквото знам 
Откакто имам дете домакинската работа ми е последния проблем..

ССФ не си оставя детето да плаче

Малиииии... какъв съм изверг!  Оставях го, не мога всеки път да хвърля всичко и да хукна  , а и то не е необходимо - особено след първите няколко месеца. Но то човек се научава кога плаче от болка, кога от нещо друго и кога просто ей така за да стане на неговото.
Но това се очертава популярна тема във форума, съвестта ни често ни гризе  .
Мине се не мине месец и някоя майка, се оплаче притеснявайки се   

Никога не съм оставяла децата си да плачат - резултати са на лице.
Имам спокойно и усмихнато девойче на 17 години и прекрасно и винаги усмихнато слънце на 1 година.
Винаги намирайте време да гушнете децата си, другото винаги може да почака - те не!

Темата наистина  ме интересува живо.Не страдам от чувство на вина.Не питам заради това да си измия ръцете,както някои набързо биха могле да заключат,нито пък имам нужда от някакви нраво-поучителни писанки.
Въпроса е да разбера каквие се справяте в такива ситуации и искрено благодаря на момичетата ,които ми отговориха човешки.Повечето отговориха така де.
При мен проблема е че моят син има и паяк,и кошара и бънджи гащи и какво ли не.Не желае да стои и минутка сам,извън ръцете ми или без да му обръщам непосредствено внимание.Казвате че домакинската работа не ви интересува.Ок,разбирам това,едва ли ще се заема да бърша прах докато детето се дере,ама направо накъсва от рев,но по този начин не ми остава време да свърша и задълженията които са неизбежни по неговото обгрижване,като например:Да пусна пералнята с дрехите му,да простра,да му сготвя на обед(не яде купени пюрета,само домашна храна),да му измия бибероните от млякото,съдовете,да му изгладя дрехите ,белёто и спалното белё,което ми отнема най-много време(аз нашите дрехи за гладене отдавна съм ги споминала и съм се примирила с факта че като ми трябва нещо го ровя 3 часа от камарата неизгладени.),да се облека за да го изведа навън,да му приготвя банята ит.н. и т.н до припадък.При всичките тези манипулации,ты като нямам никого ,който да ми помага,той е някъде си и се дере.Дали било в паяк,в шезлонга си,на столчето на люлката.На всякеде е едно и също.Та за мен не само че е изнервящо а е направо смазващо това психическо напрежение от микса между детски рев тип "Дране"бързане до полуда и физическа умора от цялата смеска.Имено за това си мислех дали някой има опит с рева,дали евентуално детето свиква да приема че майката има задължения и рева намалява,след като го пооставиш да разбере че не може да бъде взето веднага и непрекъснато,или се получава бумеранг ефект,от рева само още повече нещата загрубяват.Ние сме в стадия на загрубяването.Оставя ли го да плаче,става още по-по ужасно.Спира да спи,не яде нормално,с две думи се изнервя още повече.Има ли шанс за привикване към режима на мама?Излъжете ме,моля ви...

В началото вършех всичко необходимо докато Калоян спеше. През останалото време се налагаше непрекъснато да съм до него или да го гушкам. И пак се е случвало да плаче (и аз съм човек, налагало ми се е да отида до wc-то например  )
Сега го оставям в проходилката докато му приготвя храната  и обикновено той започва да мрънка, след това засилва и ... Непрестанно му давам играчки или каквото намеря под ръка за да го залисвам, но всяко нещо го успокоява за около минута, после следват песнички, маймундолъци и така докато приготвя храната.
Приеми, че това е период, който ще отмине. Явно правиш всичко, което е по силите ти, но не се изнервяй. Остави го в проходилката и го води с теб навсякъде, говори му, пей песнички, при нас това помага. Мрънка, но не се стига до "дране".

Случвало се е разбира се. И не вярвам  никога да не се е случвало  да оставите детето си да плаче - имам предвид не "дране от рев", а за 1/2 или 1 минутка, както по-горе е писано - и ние сме хора - налага се до wc да отиде човек.

Ако мрънкаше едва ли щях да пиша,ама той се къса,нали си представяте чак,до кашляне и до гадене се стига,ако не го взема веднага.Нещо като истерия бебешка,знам ли какво...
Забравих само да спомена че проблема е че през деня спи няколко пъти по не повече от 15 мин.,така че и от там съм отрязана.