бебе и куче?
- Публикувана: 2 юни 2007, 20:33 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2007, 16:03 ч.
# 45
4 юни 2007, 09:56 ч.
Аз лично съм против това да се гледа куче при положение,че в къщата има новородено.Но нашите кумци имат и те казват че кучето "обира" всякакви микроби и даже е добре за детето. 
Виж целия пост
# 47
4 юни 2007, 10:29 ч.
И ние имахме куче-самоед,но като забременях го върнахме на хората от които го взехме.Знам какво е да гледаш куче и да поддържаш дома чист.Бях на 13г,когато наште ми взеха.Майка ми е голяма чистница,направо маниачка на тази тема,но истината е,че няма чист дом,където има куче,просто няма как.Сега като ходим на гости при наште,дъщеря ми докато пролазва от време на време все и се лепят косми по ръцете,трябва постоянно да тичам да я мия,а ако и дам нещо да яде,трябва да я държа,защото иначе го влячи по земята и става 
С две думи-където има бебе не трябва да има куче.Ако имаш двор-ок,иначе според мен е супер нехигиенично и само си усложняваш живота.Така и така времето ще ти е кът,само куче ти липсва...
Виж целия пост
С две думи-където има бебе не трябва да има куче.Ако имаш двор-ок,иначе според мен е супер нехигиенично и само си усложняваш живота.Така и така времето ще ти е кът,само куче ти липсва...
# 48
4 юни 2007, 11:07 ч.
Ако детето развие алергия, тя няма да е заради кучето, а от кучето.
Аз бих тръгнала да търся нов стопанин на мое животно само ако пряко се наложи.
Виж целия пост
Аз бих тръгнала да търся нов стопанин на мое животно само ако пряко се наложи.
# 49
4 юни 2007, 11:21 ч.
Аз изобщо не бих се и замислила - бебе и куче за мен в един дом са несъвместими. Ако кучето е на дворта, ок. Но само като си представя кучешките косми в ръцети или устата на бебето си полудявам. Това не е естествено за мен. Съжалявам, че съм крайна. Гледала съм една сладурска кокерка и знам за каква мърсотия и миризма става въпрос. Обичах я много, но съм доволна, че вече не е в апартамента, а е на двор при по-добри стопани.
При положение, че ти самата имаш съмнение, просто помисли за вариант да намерите нов дом на кучето.
Виж целия пост
При положение, че ти самата имаш съмнение, просто помисли за вариант да намерите нов дом на кучето.
.
# 51
4 юни 2007, 13:18 ч.
Аз съм против-не бих го причинила нито на детето си,нито на кучето си(ако имам) 
Виж целия пост
# 52
4 юни 2007, 13:21 ч.
Ние имаме две кучета - болонки. И ние се чудехме отначало какво да правим с тях след като забременях, но говорих с нашите ветеринари и те ми казаха, че няма проблем да се гледа бебе и куче. Сега те са в коридора - свикнахме ги на това малко преди да родя.
Наистина не виждам проблем да живеят бебе и куче на едно място щом кучето е ваксинирано и т.н. Децата с домашни любимци растат по-отговорни и по-добри, а алергия може да се развие и без дори да си се доближавал до някакво животно.
Но всеки решава сам
Леко бременеене, и едно здраво и сладко бебче!
Виж целия пост
Наистина не виждам проблем да живеят бебе и куче на едно място щом кучето е ваксинирано и т.н. Децата с домашни любимци растат по-отговорни и по-добри, а алергия може да се развие и без дори да си се доближавал до някакво животно.
Но всеки решава сам
Леко бременеене, и едно здраво и сладко бебче!
# 53
4 юни 2007, 13:48 ч.
От 10 години имам куче, а вече от 8 месеца и бебе.
Ако се спазва хигиена - няма проблем. Моето куче е малко, но с дълъг косъм - 10 см. Просто в началото кучето не влизаше при бебето, сега малката е в проходилката и постоянно преследва кучето, но то все бяга от нея.
Когато си на улицата с бебето там също има много кучета. Тяхната козина хвъчи във въздуха. Децата играят в трвите, където се разхождат уличните кучета.
Моят съвет е - роди си бебчето, ограничи си докосванията с кучето, мий си постоянно ръцете. Ако бебче има проблем (алергия от кучета например) - тогава реши какво да правиш с кучето.
Виж целия пост
Ако се спазва хигиена - няма проблем. Моето куче е малко, но с дълъг косъм - 10 см. Просто в началото кучето не влизаше при бебето, сега малката е в проходилката и постоянно преследва кучето, но то все бяга от нея.
Когато си на улицата с бебето там също има много кучета. Тяхната козина хвъчи във въздуха. Децата играят в трвите, където се разхождат уличните кучета.
Моят съвет е - роди си бебчето, ограничи си докосванията с кучето, мий си постоянно ръцете. Ако бебче има проблем (алергия от кучета например) - тогава реши какво да правиш с кучето.
# 54
5 юни 2007, 09:45 ч.
Абсолютно си права!
Виж целия пост
Аз изобщо не бих се и замислила - бебе и куче за мен в един дом са несъвместими. Ако кучето е на дворта, ок. Но само като си представя кучешките косми в ръцети или устата на бебето си полудявам. Това не е естествено за мен. Съжалявам, че съм крайна. Гледала съм една сладурска кокерка и знам за каква мърсотия и миризма става въпрос. Обичах я много, но съм доволна, че вече не е в апартамента, а е на двор при по-добри стопани.
При положение, че ти самата имаш съмнение, просто помисли за вариант да намерите нов дом на кучето.
При положение, че ти самата имаш съмнение, просто помисли за вариант да намерите нов дом на кучето.
Абсолютно си права!
# 55
5 юни 2007, 10:16 ч.
Синът ми израстна с боксерката ни Дори не съм си помислила да махам кучето, обезпаразитено и ваксинирано е Много обичам детето си, но обичам и кучето си (все пак го гледаме вече 12 години). Само да вметна, че имаме и 2 вълнисти папагалчета и едно Жако. Малкия като ги види и пощурява от радост 
Виж целия пост
Дори не съм си помислила да махам кучето, обезпаразитено и ваксинирано е Много обичам детето си, но обичам и кучето си (все пак го гледаме вече 12 години). Само да вметна, че имаме и 2 вълнисти папагалчета и едно Жако. Малкия като ги види и пощурява от радост
# 56
5 юни 2007, 11:20 ч.
Аз пък имам персийска котка и моя мъж иска да я махнем поне за няколко месеца.... 
Аз много се привързах към нея и никак не ми се дава.Ако зависи от мен няма да я дам и ще се боря до последно с него да си я оставим.Живеем на етаж от къща и имаме цели 5 стаи.Мисля,че има начин котето да си живее в детската,бебето-в спалнята при нас и така...Много ми е тъжно само като си помисля,че трябва да я дам на някой...А тя не излиза от етажа ни,ваксинирана е...Не знам...Не е никак лесно...
Виж целия пост
Аз много се привързах към нея и никак не ми се дава.Ако зависи от мен няма да я дам и ще се боря до последно с него да си я оставим.Живеем на етаж от къща и имаме цели 5 стаи.Мисля,че има начин котето да си живее в детската,бебето-в спалнята при нас и така...Много ми е тъжно само като си помисля,че трябва да я дам на някой...А тя не излиза от етажа ни,ваксинирана е...Не знам...Не е никак лесно...
# 57
5 юни 2007, 11:53 ч.
Що пък не?! Щом е ваксинирано и обезпаразитено, и ако чистиш да не лапате косми постоянно, какъв е проблема?!
Виж целия пост
# 58
5 юни 2007, 15:33 ч.
Абсолютно си права!
Sushto sum napulno suglasna.Imeahme pincher i go mahnahme okolo mesec predi da rodq.Naloji se da smenqme vsichko - lilimi, tapicerii, vuzglavnici i kakvoto oshte se setite ,vsichko beshe nabito s ostrite mu kosumcheta
Виж целия пост
Аз изобщо не бих се и замислила - бебе и куче за мен в един дом са несъвместими. Ако кучето е на дворта, ок. Но само като си представя кучешките косми в ръцети или устата на бебето си полудявам. Това не е естествено за мен. Съжалявам, че съм крайна. Гледала съм една сладурска кокерка и знам за каква мърсотия и миризма става въпрос. Обичах я много, но съм доволна, че вече не е в апартамента, а е на двор при по-добри стопани.
При положение, че ти самата имаш съмнение, просто помисли за вариант да намерите нов дом на кучето.
При положение, че ти самата имаш съмнение, просто помисли за вариант да намерите нов дом на кучето.
Абсолютно си права!
Sushto sum napulno suglasna.Imeahme pincher i go mahnahme okolo mesec predi da rodq.Naloji se da smenqme vsichko - lilimi, tapicerii, vuzglavnici i kakvoto oshte se setite ,vsichko beshe nabito s ostrite mu kosumcheta 
# 59
5 юни 2007, 15:48 ч.
Чета и не вярвам на ушите си
Абе, хора, та нали бебето е човешко същество?!?!?! То ТРЯБВА да живее в заобикалящия го свят. Трябва да има досег с него! (Сега някой да не каже, че щом е така дай да го сложим в калта....) По-добре е от малко да свиква с околната среда. Така организмът му ще се приспособи най-добре! Бебе в стерилна среда е по-страшно от това да си изгониш кучето!!!!
Твърдо съм против да се изхвърлят домашните любимци. Щом си го взел ще го гледаш!!!!
Ние имаме котарак. Гледаме го от 10 години. Детето ми е на 1 годинка. Щом се прибрахме от родилното веднага ги запознах! От първия миг са заедно! Не обичам животното по-малко от детето си. И то е живо същество, и то душа носи, и то си има чувства.... ако го изхвърля ще психясам!
Гледането на животно не е по-малка отговорност от гледането на дете!
Съжалявам за крайното мнение, но просто недоумявам що за безотговорност е да си изхвърлиш животното
Много точно казано! Браво! Напълно подкрепям!!!!
Виж целия пост
Абе, хора, та нали бебето е човешко същество?!?!?! То ТРЯБВА да живее в заобикалящия го свят. Трябва да има досег с него! (Сега някой да не каже, че щом е така дай да го сложим в калта....) По-добре е от малко да свиква с околната среда. Така организмът му ще се приспособи най-добре! Бебе в стерилна среда е по-страшно от това да си изгониш кучето!!!!
Твърдо съм против да се изхвърлят домашните любимци. Щом си го взел ще го гледаш!!!!
Ние имаме котарак. Гледаме го от 10 години. Детето ми е на 1 годинка. Щом се прибрахме от родилното веднага ги запознах! От първия миг са заедно! Не обичам животното по-малко от детето си. И то е живо същество, и то душа носи, и то си има чувства.... ако го изхвърля ще психясам!
Гледането на животно не е по-малка отговорност от гледането на дете!
Съжалявам за крайното мнение, но просто недоумявам що за безотговорност е да си изхвърлиш животното
Ох, пиша в подобна тема сигурно за 20-ти път и ми писна да се изказват хора, които никога не са гледали животни вкъщи. То е ясно, че са против, ама спестете си крайните мнения, че животното пречи на бебето.
Чудя се как може някой да махне един член на семейството, защото някой, който никога не е гледал куче, бил против. Този някой ли ви гледа децата или ви живее живота?!?!
Кучетата и котките не предизвикват алергии в повечето случаи, те просто ги засилват. Да не говорим, че колкото по-стерилна среда създаваш, толкова по-изнежено е детето. В градинките е пълно с деца, на които постоянно им се подвиква да не тичат, че ще се изпотят, навличат ги, че щели да настинат, не им се дава да пият студено, че ще ги боли гърло, не им се позволява да пипат кучета, все едно ще хванат проказа...
Хигиена и имунизации му е майката. Косми хвърчали навсякъде. Като се чисти всеки ден не хвърчат. Казвам го като човек, който гледа женско куче и проблемът с космите е двоен, когато кучето е разгонено, например. 10 минути са нужни на ден, за да се изчисти къщата с добър препарат и да се нареши кучето, за да не падат косми.
Домашният любимец е незаменим приятел за едно дете. А когато имаш по-голямо дете и му го отнемеш заради бебе, рискуваш да си навлечеш доста емоционални проблеми и ревността на голямото дете. За това някой мисли ли въобще?
И моля, хора, които не гледат домашни животни, да не ми отговарят, че съм се наслушала на мнения. Вярвам на лекаря си и на ветеринаря си. Между другото и аз ще раждам август и за нищо на света няма "да махна" кучето си заради философи, дето не са гледали домашен любимец и един ден.
Чудя се как може някой да махне един член на семейството, защото някой, който никога не е гледал куче, бил против. Този някой ли ви гледа децата или ви живее живота?!?!
Кучетата и котките не предизвикват алергии в повечето случаи, те просто ги засилват. Да не говорим, че колкото по-стерилна среда създаваш, толкова по-изнежено е детето. В градинките е пълно с деца, на които постоянно им се подвиква да не тичат, че ще се изпотят, навличат ги, че щели да настинат, не им се дава да пият студено, че ще ги боли гърло, не им се позволява да пипат кучета, все едно ще хванат проказа...
Хигиена и имунизации му е майката. Косми хвърчали навсякъде. Като се чисти всеки ден не хвърчат. Казвам го като човек, който гледа женско куче и проблемът с космите е двоен, когато кучето е разгонено, например. 10 минути са нужни на ден, за да се изчисти къщата с добър препарат и да се нареши кучето, за да не падат косми.
Домашният любимец е незаменим приятел за едно дете. А когато имаш по-голямо дете и му го отнемеш заради бебе, рискуваш да си навлечеш доста емоционални проблеми и ревността на голямото дете. За това някой мисли ли въобще?
И моля, хора, които не гледат домашни животни, да не ми отговарят, че съм се наслушала на мнения. Вярвам на лекаря си и на ветеринаря си. Между другото и аз ще раждам август и за нищо на света няма "да махна" кучето си заради философи, дето не са гледали домашен любимец и един ден.
Препоръчани теми