секцио - преди и след

Бях с планово, но ми направиха клизма. Забраниха ми да се храня вечерта преди операцията, а през нощта можех да пия съвсем малко вода. На сутринта - никакви храни и течности.
Отначало ме беше страх и малко срам от клизмата, но изобщо не е толкова гадно и унизително. След нея ми олекна невероятно и не съжалявам, че ми направиха тази процедура

Не се притеснявай ! Аз лично имам много хубави спомени от раждането и съм доволна, че в крайна сметка родих секцио  Не боли нито катетара, нито клизмата ( даже клизмата си е доста приатно нещо  )
Успоех !

Мисля ,че другите мами са ти обяснили много добре как стоят нещата, исках само  да ти кажа- успех, живо и эдраво бебче ти пожелавам    Страшно няма, като дойде момента нимислиш эа нищо друго освен эа това всичко да минава по-бърэо 

успех,всичко протича по-лесно от колкото си мислим!и въпреки всичко зависи КЪДЕ ще раждаш.аз не усетих никаква болка,катетърът е хубаво нещо/вършиш си работата и дори не разбираш/,бебето го видяха всички близки веднага/на минути/,след това имах и епидурална упойка и не усетих никакви контракции и болка,стаята ми беше като хотел,можех да виждам бебето когато си поискам,гледаха я прекрасно.въобще всичко беше на 6.желая ти моето безгрижно раждане!!!!!!!!!!

На мен не ми удовлетвориха молбата - казаха, че много трудно ставало и ала бала и отказаха категорично .... и клизма ми направиха - общо взето не можах да   се скатая 

Леко раждане   

И аз да ти пожелая леко раждане и .......не се притеснявай изобщо.После ще видиш,че не си е струвало притесненията!
На мен клизма не са ми правили.Секциото ми беше в 8 часа сутринта,а от полунощ ми казаха нищо да не ям!Бях със спинална упойка,катетъра ми го сложиха след упойката.Аз специално чувствах подърпванията на докторите,но....бебо беше много високо горе и падна борба докато го извадят(беше му хубаво вътре) и накрая даже с вакум го издърпаха,но.....болка не съм имала никаква!
Татито беше през цялото време с мен-преди,по време и след раждането!Беше ми голяма подкрепа!
Най неприятен ми беше момента в реанимацията,защото не си чувствах краката,опитвах се постоянно да си ги мърдам и не се получаваше,та.....какви ли не мисли ми минаха през главата.Но след около 2 часа си имах пак моите крака Също след операцията ми стана доста студено(кето е нормално)Бях завита с две одеала и все ме тресеше,но....и това е моментно!
Така че,общо взето не се притеснявай за нищо!Мисли само за срещата с малкото съкровище!
Успех !!!!

Момичетата наистина са доста изчерпателни. Аз само бих добавила, че въпросът с клизмата и катетъра зависи от няколко фактора: АГ-то, където ще раждаш, дали имаш уговорка, както и доколко си близка с доктора, който ще те оперира.

Ако ще раждаш в частна клиника, можеш да поискаш всичко -- вкл. специалните свещички, за да избегнеш клизмата, както и поставянето на катетър след упойката.

В т. нар. държавни АГ-та, обаче, сякаш се наслаждават да ти набутат клизмата и катетъра със злоба, а и подготовката за секцио се извършва в предродилна зала от акушерка, каквато не присъства в опериращия екип. Тоест, остава лекар от екипа да ти постави катетъра. А на тях хич не им се занимава -- не им е и работа. Сама си прави изводите...

Само че тия всичките "зверщини" се преживяват и после си спомняш за тях като забавни случки.

БОН КУРАЖ, маце!! И се настройвай позитивно още от сега!!!    

Не е вярно, поне доколкото съм чела са много внимателни.
Пък и винаги можеш да откажеш, просто повечето майки не го знаят 

Съгласна! Действително повечето са внимателни. Не знам как ми се откъсна това от устата!  АЗ СЪМ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОВОЛНА ОТ ПРЕСТОЯ СИ В БОЛНИЦАТА -- ГОЛЯМ КУПОН! 

И верно -- можеш да откажеш всички процедури (системи и тъй нататък). Просто не слагаш подпис и толкова.  Но това пък връзва ръцете на доФторЯтА. А аз съм на принципа "лекарите си знаят работата". Оставям се в техните компетентни ръце.

Все пак, поддържам становището си, че да откажеш е едно, а да поискаш специално отношение, каквото е поставянето на катетъра СЛЕД спиналната упойка -- съвсем друго. 

Въпреки, че вече имам зад гърба си едно секцио, май нещо взех да се притеснявам за второто (предстои ми до десетина дни).
Клер, за първи път чувам за това хомеопатично. Ти каза ли на лекарите в болницата, че вземаш това лекарство? Аз раждах в Майчин дом и след секциото ми сложиха два пъти обезболяващо (не знам какво) и това беше...Не бих казала, че ме боля много. Около 5-6 часа след операцията болките бяха като при много болезнен цикъл...Изтърпява се, определено, но все пак ако мога да си спестя болката, не бих отказала...

аз родих нормално, затова няма да съм ти полезна със съвети.... Само искам да ти пожелая всичко да мине леко и бързо

И аз пиех Арника и искам да споделя, че много помага - на третия или четвъртия ден в болницата вече сядах по турски и всички майки ми се чудеха .... При първата ми операция пак пих 

И при мен беше така и клизмата си беше абсолютно задължителна.

Ето как беше при мен: приеха ме на 7 май поради преносване, прегледаха ме и ми назначиха секцио за другия ден. Както вече писах, забраниха ми да вечерям, но не помня след колко часа и ми казаха на сутринта да не приемам дори и течности. На сутринта ме събудиха към 6 часа, дадох стерилна урина ( не знам защо при условие, че щях да раждам секцио) и ми направиха клизмата. Казаха да задържа 5-10 минути водата и тогава да след това да ходя. Аз за всеки случай отидох веднага във WC-то и вътре изчаках...
Полсе се започна голямото чакане. Питах ги, но не ми казаха в колко ще ме срежат, нито кой ще ме оперира. Те самите още не знаеха, на момента се реши. И така най-накрая към 12 без нещо акушерката дойде в стаята ми и каза да отида в нманипулационната да ме подготви и да ме свали в операционната. Сложи ми катетъра. За мен честно казано си беше доста неприятно и то не точно слагането, а след това - трябваше с него в ръчичка да сляза в операционната и ми беше малко гадно. Ако се съгласят да ти го сложат след упойката, няма да е никак зле. Ама дори и преди това да е, няма страшно. След като ме свали акушерката, ме вкараха в една стая, където ми вкл'чиха систена, но не съм усетила нито втрисане, нито болка. След около половин час, ме заведоха в операционната, сложиха ми упойка (спинална) - не ме забпля, усетих само леко щипване, когато вкараха в иглата и ме държаха, за да не мърдам, докато я слагат, а и така ми помогнаха да се изгърбя, както трябва. Полсе дойдоха лекарите и започна операцията. Болка не съм усещала никаква, но усещах че ми правят нещо  в корема, което изобщо не беше страшно или болезнено. След 15-20 минути бебчо изплака и ми го показаха за малко - най-хубавият и невероятен момент. После продължиха с шиенето и след час и малко операцията приключи. Малко ми доскуча,ама нямаше как, говорех си с анестезиоложките. Най-неприятното  ми беше, че не си усещам краката и малко се постреснах, но поне няма болка. После ме преведоха в реанимация, вклщчиха ми пак системи. Главоболие или втрисане не съм имала изобщо, но ме болеше коремът. Сестрата идваше да прави обезболяващи и  питаше кой иска. След няколко часа постепенно упойката ме пусна. На другия ден ме преведоха в обикновена стая и ми донесоха бебчо.
А за близките - както са ти казали, в различните болници е различно. Аз раждах в Шейново и там не дават посещения на родилката докато е в реанимация -там не пускат външни лица.
и накрая и аз ще кажа, че няма нищо страшно и се опитай да не се притесняваш много, знам че е трудно.
Желая ти безпроблемно раждане и най-сладкото бебче!    
 И извинявай, ако съм те отекчила с моя ферман.

Възстановяването е индивидуален процес и аз бях така, без Арника или друга намеса

Не се страхувай от слагането на катетъра.За мен това беше най-голямото притеснение и се оказа излишно.Никак не боли, дори не се усеща мила.
За спиналната упойка гок каза, че ще усетя нещо, което ше е като ухапване от комар А дори и това не усетих.Не е толкова страшно колкото си го мислим.
Пожелавам ти да нагушкаш най-здравото бебче.