секцио - преди и след

Бях  пълна упойка, станах още същият ден. 2-3 дни те боли раната, което всъщност е нормално и след това от ден на ден започваш да ставаш все по-добре и на края на седмицата все едно не ми бяха правили нищо. Нямах и катетър, защото не исках, а предпочитах да ставам. Отново бих избрала секцио Ще видиш колко бързо ще мине всичко, и най-вече колко лесно

Моето не беше планирано, приеха ме в 7 ч. сутринта с 4 см. разкритие.
Настаниха ме в предродилна и ми пуснаха тонове, после ме следиха на ехограф, защото беше лошо разположена и очакваха да се обърне от контракциите. Когато това не стана, решиха да е секцио.
Пратиха ми анестезиолог, взе ми кръв, попълних някакви документи и нещо като анкета- дали съм лежала до сега в реанимация, някакви др. проблеми и т.н., разясни ми възможностите за обезболяване по време на секциото- спинална и пълна упойка, избрах пълната.
Малко след това ме извикаха в операционната.
Като се събудих, имах чувството, че са ме приспали преди 1 секунда 
Настаниха ме в Интензивното, където заедно с таткото се нарадвахме на бебето 
След пълна упойка не позволяват да пиеш течности, но и нямаше нужда, 24 ч. бях на системи- не чувствах нито глад, нито жажда, много странно приятно беше 
Раздвижиха ме след 24 часа, бях настроена за зловещи болки, всички обясняват, че това било най-трудното, но аз не усетих по-силни боллки, от тези, когато си лежах. Неудобното беше, че при първото ставане бях с катетър и дренаж (имам проблеми, затова го сложиха, при теб едва ли ще се наложи) и бях малко като вързана, но след махането им нямаше никакъв проблем.


Болеше ме най-много първите 2-3 часа, докато бях с пясък на корема.
След това спрях да чувствам разреза, а само болката от прибиращата се матка (и при нормалното раждане го има). Даже ме гледаха на ехограф и ме беше страх как ще ми натискат разреза, но не усетих абсолютно нищо 
След третия ден вече болката е по-скоро дискомфорт.
След 8-ия ден не усещах, че съм оперирана 

- обезкосмявам си се по принцип, не са ме пипали, то и нямаше какво 
- клизма НЕ са ми правили
- корема НЕ са ми бръснали (само го намазаха с йод)
- кактетър ми сложиха преди упойката, не усетих абсолютно нищо- и при слагането, и при махането. Следващия път мисля да пробвам без кактетър 
- понеже не беше планирано се страхувах да не ми промиват стомаха, че бях яла в 5 сутринта препечена филия  но операцията беше в 15 ч. и казаха, че няма проблем 

Държаха ме 5 пълни денонощия, нормалното лежаха по 4 

Леко раждане! 

Аз започнах да раждам по нормален начин и завърших със секцио. Бях си се обръснала в нас, клизма ми правиха, корема не са ми бръснали. С пълна упойка, нямаше време за друга(не че са ме и питали). Всъщност, ако имам още едно дете (100% пак секцио) ще искам пълна упойка. Не мога да си представя, че ще усещам всичко, нищо че не боли. Караха ме да пия много вода на следващия ден(аз родих през нощта), защото когато те раздвижват и те мият в банята (първия път) - може да припаднеш, но не от болка. Първите два дни бях само на вода и сок. Най-трудно е ставането, но станеш ли после е лесно. Конците ги свалиха преди изписването на шестия ден. Може би и кърмата ще ти дойде по-късно, но така или иначе бебето ми беше захранено чак след един ден. Успех.
 

Е, аз раждах в Окр.болница-Варна - 2006г.
Деня преди операцията умишлено почти нищо не хапнах,само едно кисело мляко,като след 18.00 само вода, а след 22.00 нищо.
В деня на раждането към 6.30 ни направиха клизмите (бяхме 2 момичета с планово секцио за деня), и към 9.00 ме сложиха на системи
9.30 ми сложиха катетъра и ми направиха тоалет (нищо че аз се бях подготвила)
10.20 влязох в операционната, биха ми спинална упойка (епидуралните не се ли бият при нормалното раждане  ?)
и 10.45 вече бях щастлива МАМА.
Болка не съм усещала, само едно придърпване.Хубавото бе че си видях дъщеричката в момента когато я изкараха от мен - още на пъпната връв
Обстановката в операционната беше ведра,дрънчете на скалпове НЕ Е ИМАЛО.Докторите си разказваха вицове, а аз спорех със едната сестра за името което съм избрала на детето, тъй като тя каза че било смотано
Към 11.30 привърши операцията и ме занесоха до реанимацията.Там ми сложиха още 3 банки глюкозен разтвор (система) и не усещах ни глад, ни жажда.
Упойката ме отпусна към 15.00ч.  след което ми биха местно аналгин, за да не ме боли операцията.
След 24 часа махнаха катетъра и трябваше сама да ходя до тоалета, който беше на 10м иначе......
Правят се много разходки,за да не става срастване.
Аз от 24 часа на ден едва 5-6 съм лежала, покрай грижите за бебо-нямах никакво време.
Пийването и хапването е разрешено след изпускането на газове  .В началото сокове, а след това супи или пюрирани манджички.
Проблем с изхождането аз поне не съм имала.
Обезболяващи както казах ми биха само първият ден,а на вторият си взех аналгинче през устата.След това спрях,защото пречи на кърменето.
Моите шевове не ги махнаха,защото бяха с животински конци, а и от раната доста време изтичаха течности и имаше опасност,раната да се отвори.
Иначе раната се почиства с етилов спирт (97%)-това болницата няма да го прави редовно,така че си вземи.
 

Ето тук и аз съм писала за моето секцио, както и други мами: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=195959.msg4128003#new    

Аз родих със секцио защото бебка беше седалищно разположена и много ме бяха наплашили, но съм много доволна. Оперираха ме с епидурална упойка, в 12,20 ч извадиха беба, в 13 ч  бях в реанимация. С катетър стоях до следващата сутрин, тогава го махнаха, направиха ми тоалет и ми помогнаха да стана. Само трябва да пиеш много вода, аз в реанимация изпих почти 4 л, най-удобни са малките бутилки минерална вода с онези специалните тапи, като биберони, не знам как се казват, като на колоездачите. Това е за да изпишкаш упойката и да не те боли глава. На другия ден в 10 ч отидох до детското да си искам бебето, ходех малко бавно, но не боли чак толкова, пък и това дето ми бяха казали че нямало да мога да си вдигам детето сама от леглото, също не беше вярно. На седмия ден ни изписаха и в къщи нямаше кой да ми помага и си се оправях спокойно, татито на работа и така. Всичко ще е ок не се притеснявай.

Аз родих първото си дете нормално и второто преди малко повече от месец секцио. Не се плаши аз поне 100 пъти предпочитам секцио пред нормално раждане. Нямах показатели за секцио - аз исках така. В 9.30 ме вкараха в операционна в 11 излязох - бях със спинална упойка и чувах всичко. Изобщо не е страшно нито пък боли толкова. В реанимация не съм била направо ме закараха в стаята. В 15 часа след като ме отпусна упойката и започнах да си чувствам краката - станах. С помоща на една акушерка която държеше да ме придружава отидох до банята направих си тоалет и помолих да ми махнат катетара. И си обух гащи. В 17 часа вече ходех бавно и прегърбена по коридорите - дойдоха баткото и таткото и се качих с тях до третия етаж да видим бебка. През ноща ми беше трудно да се обърна но ми слагаха аналгин а аз си носех профенит свещички и така изкарах нощта. На другия ден ме болеше но поносимо а на тртия вече си ходех нормално. Сега даже ми е трудно да повярвам че съм оперирана. Не се страхувай желая ти всичко да мине леко като при мен въпреки че знам от личен опит че каквото и да ти кажем все ще се страхуваш много или малко. Но бъди спокойна щом си в ръцета на специалисти страшно няма - толкова жени са родили така. УСПЕХ

Мили мами, благодаря ви. Аз много вярвам на моята лекарка и знам, че ако не се налагаше - нямаше да ми предложи секцио. Аз от първото ми раждане се възстанових за няколко часа - толкова леко беше и за това не исках да ме режат сега, ама няма начин.
Най-много ме мъчи факта, че дълга време няма да мога да вдигам тежко. Не че държа, но синът ми е на годинка и половина и много обичам да го гушкам...не знам как ще го удържа далеч от себе си. Пък и не знам колко време да не го вдигам. Абе много въпросителни имам и за това ви питам вас- да не късам нервите на докторите, пък и мамите, минали по този път често са много по-полезни.
Предлагат ми спинална упойка. Аз съм запозната с упойките и не се притеснявам.

Благодаря на всички. Малко по-спокойна съм сега.

За вдигането - ми сядай на пода и го гушкай. (И като са двама пак става  )
Мамите добре са те информирали. Но ще отбележа само, че аз понесох много зле спиналната (първите пъти раждах с пълна). Имах УЖАСНО главоболие 3 седмици след раждането. Момичето, което роди преди мен секцио - също. Специално бях се уговаряла с анестезиолога, но това явно не помага. Пих много течности, даже и медикаменти взимах  ,въпреки че кърмих. Но болката беше страшна. Даже забравих за тази от самата операция 
Леко раждане!

Момичета на mamma_mia вече би трябвало да е минало секциото.Дано всичко е минало спокойно и като се прибере вкъщи с бебчо да пише.

и аз за това си мислех.Дано се включи скоро с хубави новини.

Дано!

Аз и двата пъти раждах със секцио. първият път с пълна упойка, вторият със спинална. от първата ме боля кръста от втората главата, но не повече от 5-6 дни.

вторият път възстановяването ми мина много по-леко.
ако има възможност нека ти слагат обезболяващи първата нощ (тя е най-неприятна) и на всяка цена преди да започне раздвижването. на мен много ми помогна. първият път не ме обезболяваха при раздвижването и имам лоши спомени, сега просто мина леко, а на третия ден си ходех най-нормално и болка почти нямаше!

имах разлика и във видовете обезболяващи при двете раждания - при първото течен аналгин и свещички, при второто някакви мускулни и венозни медикаменти  - разликата е огромна. вторите сами по себе си болят при поставянето, но болката започва да отшумява след минути и ти помагат за 4 до 10 часа!

няма от какво да се притесняваш. ако е рекъл Господ мисля и трети път да родя със секцио.

Родих бебка на 11 май със секцио в частна болница. Всичко беше уговорено. Приехаме в 8 часа сутринта. В 8.43 се роди детенце. Бях със спинална упойка. Много е важен анестезиолога. При мен беше моя позната и съм много доволна от грижите и. Стоеше до главата ми през цялото време и ме питаше дали съм добре. Когато започнеше да ми прилошава ми доливаше нещо в системите.
Бързо се възстанових - даже много бързо. Стоях в реанимация само 2 часа и после си ме заведоха в моето си легло. На 8мия час седнах в леглото с малко чужда помощ. На 12 час станах сама от леглото. Като ме видяха лекарките, ми свалиха катетара. На другия ден вече се оправях сама с бебка, която си стоеше при мен.
Не страшно, аз първия път раждах нормално и май имам по-лоши спомени.

Ох, че хубави спомчени ме налегнаха. Моят съвет е да се обръснеш вкъщи, не да го оставиш за болницата - повярвай ми! Приемат те, не ядеш, после клизма, вкарват те в реанимацията да ти бият първата упойка, след 30-тина минути в операционната, там упойка, и започват. Десет минути след това се роди малкия ми котан, и след това започват шиенето - има-няма общо към час. После ме върнаха в реанимацията, сложиха торба с пясък на корема, и ме оставиха там, това беше към 13:30 ч. След час някъде започваш да си чувстваш краката, после и по-нагоре, докато започна мнооооого да ме боли. Едно момиче в стаята, която беше с 40 минути преди мен оперирана, направо виеше от болка, и малко по-малко и мене започваше да ме боли бая силно. Тогава тя каза, абе тука защо не ни дават обезболяващо. Аз чак тогава разбрах, бе всъщност трябвало да ни обезболят, но защото бяха много заети с извънредни секция не го направиха. Чак в пет и 8 минути - помня го много ясно - дойдоха и ни биха нещо в китката. Така че имай предвид ако те забравят. Иначе раздвижването - както вече са ти казали - е неприятно, но знай че то е най-неприятното, после става все по-леко и по-леко. Съветвам те да изчетеш в библиотеката за различните пози за кърмене, особено със секцио. На мен само седнала с възглавница ми се ядваше, легнала настрани не можех. Успех в това най-значимо събитие в живота ти!