Родителите ви съобразяват ли се

Judy, аз лично никога не смятам себе си за чааак толкова принудена и без избор, та да правя неща, които не искам да правя... но това са подробности  В темата иде реч не за мотивацията да повериш детето си на нечии грижи, а за спазването на родителските правила и принципи. Такова спазване на 100% може да се изисква или от нает персонал или от баби и дядовци, които виждат внучетата си рядко и на доброволни начала. Останалите имат право да не се съобразяват, защото са поели отговорността изцяло, а с нея върви свободата да решаваш кое, как и кога. Така мисля 

Извинявай, но ако видиш, че този някой бие или крещи на детето ти, ще се намесиш ли? Или при условие, че има алергия му дават храна с която могат да предизвикат реакция? Това ми се струва абсурдно.
Защо да нямаме изисквания като ние сме родителите не те, тяхното време е минало за отглеждане на деца. Но ако им окажа доверие и им дам детето си естествено, че ще искам да се съобразяват с някой правила. Би ли оставила детето си на бабата при условие, че тя го настройва срещу теб, дава му само шоколади да яде и го третира като бебе, като не му позволява да прави нищо самостоятелно? Аз лично не толерирам това поведение и затова не давам детето си на свекърва ми.
Аз не се възползвам от помощта на родителите си, понеже не уважават нито мен нито мнението ми, и по този начин ще възпитават и сина ми да има такова отношение към мен. Няма да гледам безучастно как гледат детето ми при условие, че намирам поведението им за неприемливо. Аз не бия детето си съответно не позволявам друг да го прави, не одобрявам унижението и обидите и очаквам от тях да не се отнасят непочтително към детето ми и т.н.

Няма причина, която да те задължи да гледаш внуци, пра-внуци и децата на братовчедите. Можеш да го правиш денонощно, в продължение на години, напълно безупречно и безвъзмездно, но по свое желание (и по взаимно съгласие, разбира се)

Изискванията се обсъждат и се стига до разумн компромис. Как да стане - всеки да прецени според ситуацията и родителите си. Когато наемам детегледачка, тя започва работа при моите условия, става дума за бизнес отношения. Когато пращам децата при баба, тя им се радва и ги обгрижва така, както го е правила с мен (или съответно със съпруга ми).

Кабо Алма много хубаво е обяснила смисъла на бабо-внучешките връзки. И това за мен стои преди въпроса за розовата или синята пижама, броят сладоледи преди вечеря и газираното. Всъщност, като се замисля, май няма нещо, заради което да ограничавам контактите на децата ми с бабите и дядовците. Не че те им създават същата среда и правила като у дома, но основните, истински важни неща са спазени. А ползите са неизброими.

Иначе, ето моето лично мение (както много пъти съм го писала във форума): Никой не е длъжен да гледа внуците на родителите си!
 

Като платя на някой да ми гледа детето, аз го наемам на работа. Взаимно си поставяме условия и ги спазваме.
Като пратя детето при баба му, аз се съобразявам с неговите и на бабата права, а именно - да се имат един друг, да общуват, да се обичат. Това не е задължително да става непременно според моите правила. Бабата пък, като разумен човек, ще се грижи за безопасността и хигиената на детето (нали все пак тя ме е научила на хигиена и безопасност) и така ще го опази живо и здраво - не заради пари, не заради морал, а защото обича това дете.
Ако има някакви специфични изисквания и основателна причина за тяхното спазване, естествено е бабата да се съобрази - пак поради горната причина.

Ако някой не иска да ти помогне - това си е негово право - не можеш се сърдиш, че като го принудиш, ще ти помага неадекватно.

Kaто цяло имаме едно и също виждане за отглеждане на децата с бабите и нямаме големи разногласия.Бих казала,че се съобразяват с моите изисквания.

Майка ми се съобразява и като цяло вижданията ни за отглеждането и възпитанието са едни и същи, така че рядко имаме разногласия. Когато нещо не знае, пита и всичко е наред. Свекърва ми е абсолютната противоположност. Ужасно вироглава и самонадеяна, със самочувствието, че знае абсолютно всичко за отглеждането на бебе (да, вярно, гледала е преди 30-ина години...)От типа - говори си, не ми пречиш...Постоянно ме вбесява с всевъзможни дреболии. Ще кажете - защото ми е свекърва, ама не...Разбираме се чудесно по всички други въпроси. Мъжа ми също е на моето мнение и основно той се разправя с нея по тези теми.  Гледам да не се превръщам в лошата снаха, но понякога е много трудно, когато се отнася за детето ти....Случки много и разни...Например, сина ми току що проял пюрета, тя донася няколко бурканчета, сред които някакво с риба. Казвам -  детето не яде риба, малък е още. Следва лекция колко е полезна рибата и ние как сме яли всичко като бебета, ок, преживявам го...След няколко дни, взима малкия за няколко часа, връщат се след известно време, при което тя ми заявява "Ял е само малко риба и малко картоф" "Ама нали ти казах, че не е ял още риба!" "Ама аз съвсем малко му дадох!" Е, как да не побеснееш! Направо думи не ми останаха вече да обяснявам, че детето си има меню, приготвила съм му храна и тя да ми казва "Ама ние имаме супа топчета". Не съм някаква маниячка на тема хранене, но все пак имам определени изисквания! Трябвало от всичко да опитва..
Ами да, смятам, че трябва да се съобразява Както е казала авторката, въпрос на доверие е! Сега искаме да с мъжа ми да пътуваме през уикенда сами и иска тя да го гледа, тъй като моята майка го гледа през седмицата. Ама като и нямам доверие...Изобщо не искам да я обидя или да и ограничавам достъпа до детето, защото страхотно се забавляват двамата, обаче истината е, че съм спокойна само ако тя дойде у нас вечер да го гледа за няколко часа, ако искаме да излезем. Целодневно или съботно-неделно на нейна територия ми е мъка и изобщо не съм спокойна...Новото двайсе е, че иска да го води на санаториум за две седмици

Утро, наистина е крайно време да я пускаш сама до магазина! Друг е въпроса че бабите и дядовците не се съобразяват с нас - нещо , което и мен ме чдосва много!

Аз имам прекрасни баби и дядовци и от двете страни. Нооо през годината не гледат внуци, работят, а и оставам с впечатление че не искат да идват в къщи. Сега започва лятото и децата са два и повече месеца по 'селата'. Лигавят ги страшно, понякога това ме дразни, обаче не много. Нямала съм застрашаващи живота ситуации като алергии към храни или бой на дете.
Нямам комплекси като родител и децата ясно знаят кое може при баба им и кое може при мен. Не смятам, че ако им дават всеки ден шоколад в продължение на един месец ще им стане на децата нещо. Или ако им купуват всеки ден играчки(имаме наложено вето върху броя играчки на година). Имала съм случки от рода на: Боян влиза в магазина и с ръце на кръста казва - И какво ще ми купиш сега (родителите ми са сравнително платежоспособни)... Ами нищо, напуши ме смях и му отговорих, че тия на баба му минават, ако има желание да и се обади по телефона, да си поръча. Амаха, няма аз да им сърбам попарата.
Имам им пълно доверие, знам че децата са обичани и що годе обгрижени. Аз ги давам от 11 месечни на ясли, та бабите да са ми проблема. Най-важното за мен е че те се обичат взаимно и лятната ваканция е дългочакана и щастлива (така беше и с моите баба и дядо).

Флориана, моралното задължение го има в патриархалното общество. Както и моралното задължение порасналите вече деца да смятат остарелите си вече родители за върховен авторитет.
Това е една система на взаимна зависимост между няколко поколения, която спъва развитието на индивидуални качества. И не допуска отношенията на равенство между възрастни хора  - а ние и родителите ни би трябвало да сме равни.
Психолозите отдавна смятат семействата от този тип (наричат се разширени семейства, в които авторитетът се поделя от няколко поколения) за  социална патология, за среда в която растат деца с объркана ценностна система.

Ето тук има хубави неща по-въпроса, макар, че на някого могат да се сторят посегателство:
http://psihologia.net/forum/viewtopic.php?t=188

Добри или лоши, баба и дядо са си свършили работата когато трябва и колкото са могли. Сега трябва да отстъпят и да ни оставят ние да свършим работата по отглеждането на нашите деца колкото и както успеем ние. В нашето време и само на наша отговорност.

Утро 77, разбира се, че трябва да се съобразяват с нас. Колкото и добро да е било възпитанието, което са ни дали, то принадлежи на миналото, било е добро тогава и съвсем не означава автоматично, че същото ще е най-доброто сега. А и повечето хора на тази възраст вече губят къде повече къде по-малко критерии, стават консервативни, потъват в миналото или обратното - започват да се съзаклятничат с детето зад гърба ни (статията описва и този тип връзки).
Твоят случай само го потвърждава - искат с детето ти да постъпват така както вероятно са постъпвали с теб. Но не са в състояние да отчетат разликата между твоето детство и действителността на твоето дете. Не могат да бъдат изцяло отговорни.

Браво, Ведра!!! Искам да ти стисна ръката!

 
Дано поне ние сме по добри родители от нашите собствени и дадем нужната свобода и уважение на порасналите си деца.

Май тук е подходящо място да разкажа един подслушан разговор. Вървят две баби с деца в колички и си говорят: "И се обажда синът и ми казва да съм пуснела 3 пъти прахосмукачката, да съм затворела котарака, или най-добре да съм го дадяла на някого, защото щели да идват с детето. Е как да затворя животното, нали той го донесе като беше ученик, нали с него израстна, ама сега - не го ще, да го нямало. И вечерта детето като ревна, синът ми веднага наострен - какво му направи, знаех си аз, че не трябва да го водя тук." Тъжно ми стана.

И още един подслушан разговор, но в главната роля друга баба, която беше пратила дядото да разхожда малката, а тя си лафеше на една пейка: "И тя, моля ти се, ми го довела без шапка за слънце, още малко голо и босо ще го доведе. Чак на другия ден ми я донесе."

Защо ли си мисля, че майката от първата случка ще стане като бабата от втората.

Не, и двете не се съобразяват. Свеки не и дава лекарства, когато е болна, въпреки, че съм и напомнила сутринта и съм се обадила през деня, а майка ми, веднага след моето обяснение, че не давам на Калина "боклуци" за ядене, защото не иска да яде през другото време,  вади я гризки, я шоколад.
Ама какво да правя като опирам до тях понякога.