Изпитите наближават, майки пак ще истерясват!

Здравейте,
В какво настроение и положение сте в момента,Аз имам чувството,че ще пукна.Някой намя ли от някъде инфо за нещо по-секретно.Хайде казвайте моля Ви.мъничко поне.Успех утре на всички деца!!!!

 Днес до обяд преговори каквото имаше, а целия следобед бяхме навън - разхождахме се, сладолед и каквото поиска. Сега сме спокойни.
Успех на всички деца утре. Само не ми е ясно защо няма да разрешат изпитните книжки да останат в децата. Така веднага ще разберем къде и колко въпроса е сгрешила и приблизителната оценка - всичко ще е "прозрачно". И за какво са им тези книжки - втори път няма как да се използват. Или така ще станат ясни двусмислиците и техните грешки в теста

Успешно представяне на всички утре! 

Успех на всички утре! Първото по голямо предизвикателство в живота... Дано го преодолеят достойно! На майките - кураж, не припадайте често!

Успех на всички утре. И много спокойствие.
Пожелавам на всички мами от тази тема да се върнат и след 3.07. и да се хвалят къде са приети децата им.

Ехооо, как сте, истериите? Дишате ли още? 
Моят маймун си легна отдавна. Утре каквото - таквоз. 
Още една седмица зор и после... Май още един зор - до изнасянето на резултатите. 
Е, аз съм се подготвила и за най-лошия вариант, оттук нататък мога да очаквам само хубави неща. Без образование определено няма да останат.
Успех и от мен за всички деца (и техните майки!  )!   

ПП А някои може да се похвалим чак догодина, с новия Иван Звездев... 

Дишаме,ама ние си знаем!момента с музика,ама така си е -няма да останат без образование... Моята щерка се "приспива" в
Успех и от мен на всички деца! 

Успех на всички кандидатстващи деца и кураж на майките!Дано има с какво да се похвалим след няколко седмици!

 Давя нерви в бира.  И май повече гълтам, отколкото дишам 
 Дано утрешният ден им е на късмет!

Успех на всички деца и много здрави нерви на майките! 

И да се похвалите после, ей!

Како, в теб ми е надеждата
Къде ще го качат теста в нета и кога мислиш, че ще е това?

Хайде, стискаме палци! Късмет!!!

Аз съм спокоен, аз съм спокоен, аз съм спокоен...
Оммммммммм......... 
 

Успех на всички деца!   

ЕТО ГО В НАЧАЛОТО ЯВНО ИМА ПЕЧАТНА ГРЕШКА НЕ БЕШКО А НЕШКО

Бешко Татарчето. Зъбите му лъщят като седефена броеница, усмивката му се пука като цветна пъпка на устните. Сиротно малко момче. То не знае какво е бащина грижа или топла майчина ръка. Преди шест години пъдарят го намери край плета на селското гробище, повито в една скъсана пеленка, врещи като яренце. Взе го на ръце и го отнесе на баба Тиша, дето мете църквата. Стара самотна жена, която нямаше близка душа, ходеше между кръстовете в черковния двор, приказваше с мъртвите, с кандилата, а животът й полека догаряше като восъчна свещ. Тя взе на ръце новороденото и се обърка. Милост задави сърцето й, сълзи напълниха очите й. Прибра си го в къщи, почна да му дава краве мляко с една дървена ощърбена лъжица и си го отгледа. Кръстиха го Найденчо, но децата му викаха Нешко Татарчето, защото беше черно момче. Додето стане на пет години, Нешко пълзеше и тичаше по църковния двор. Играеше с врабчетата, които кацаха по зелените надгробни камъни, и спеше в затоплената трева, а над него свиреха щурци и трептяха пеперуди.
Като зърна от скъсана броеница се ронеха и падаха годините на баба Тиша, очите й всеки ден сълзяха и изтичаха, а ръката, върху която спеше Нешко нощем, закоравя и се втвърди. Но тая десница за малкото момче беше като пухена възгравничка.
Една сутрин старата църковна прислужница събуди рано Нешко и му рече:
- Иди, бабиното момче, в гората, да събереш един наръч сухи дръвца, че да сваря едно гърне копривена чорба. Да видиш каква хубава коприва е порасла край църковния двор!
Нешко излезе навън и се затече като яре през поляната към гората. Събра цял куп клони, нарами ги и тръгна към село. На връщане набра и една китка узрели ягоди за баба Тиша. Както вървеше, по едно време дочу конски тропот. Обърна се и видя, че след него иде каруца. Юздите държеше едно гологлаво момче. Когато каруцата наближи, Нешко позна момчето. То беше Трайчо, на Делчо каруцаря момчето. Връщаше от града празна каруца.
- Може ли да сложа отзад дървата, че ми тежат? - попита Нешко.
- Може! - отвърна Трайчо, без да спре.
Татарчето се затече, настигна каруцата и намести дървата, след туй седна отзад, като опря гръб на дъното. Но щом се намести, Трайчо замахна силно с камшика, удари конете, те се втурнаха, Нешко се люшна, изхлузи се и падна на земята. Удари си челото. Ягодите и дървата отхвръкнаха настрани. Трайчо препусна конете и дигна облак прах.
Нешко дълго стиска удареното си чело, сетне преглътна сълзите си и нарами пак вързопа. Като мина железопътната линия, той спря до стрелките на гарата да си почине. Тъкмо в туй време забуча утринният влак и най-подирният вагон спря пред Нешко.
- Хей, момченце, дай тук ягодите! Колко пари искаш? - извика някой от вагона.
Нешко се обърна и тръгна към прозореца. Подаде ягодите. Една женска ръка пое китката и му пусна един лев в детската шъпа.
Малкото сираче, което за първи път видя пара в ръката си, бърже забрави падането от каруцата, грабна дървата и се затече към къщи. Като стигна в църковния двор, дървата подаде на баба Тиша, а лева потули под една керемида зад високия каменен паметник на падналите опълченци.
На другия ден Татарчето отиде пак за ягоди и се върна с още един лев. Всеки ден то причакваше влака с китка червени сочни ягоди, а когато ягодите на пладнището презряха, Нешко тръгна по стърнищата да събира меки круши и ги продаваше с паничка на пътниците - по два лева паничката. Под керемидата изкопа трапчинка и почна да я пълни с левове.

Лятото се търколи. Къпините почерняха. Всичките круши опадаха. Почна да гори шумата. Един ден неочаквано пламна долната махала. Някой беше изтървал огън в една напръхнала купа и пожарът избухна. До вечерта седем къщи се превърнаха на пепел. Изгоря и къщата на Делча каруцарина. Оцеля само сайвантът, дето прибираше конете. Делчо не знаеше къде да се дене от мъка. Въртя се два-три дена, сетне продаде конете и каруцата, огради под сайванта една стаичка, настани Трайчо и жена си там и замина да търси работа в града.
Понесоха се на облаци гарвани над нивите. Облаци забулиха небето. Заваляха есенните дъждове. Опустяха разкаляните селски пътища. Веднъж баба Тиша изправи стълбата и накара Нешко да се покачи на покрива и да смени счупената керемида, която пропущаше дъждовната вода на тавана. Нешко свърши работата и се изправи до комина. Загледа се към гората, над която валеше проливен дъжд. Ето че по разкаляния път се зададе едно момче, натоварено с вързоп дърва. То газеше босо, със запретнати крачоли и краката му бяха посинели от студ. Когато наближи до църковната ограда, Нешко го позна: Трайчо.
- Горкият Трайчо! - проговори Татарчето и замислено се загледа подире му: шляпа, шляпа! Сетне слезе доле. Отиде зад паметника, изгреба всичките левове, които беше събрал през лятото, напълни си джоба и се затече към Пъшовия дюкян. Попита Пъша колко струват едни гумени цървулки. Пъшо отвърна колко. Нешко му наброи цяла купчина левове, взе цървулките и се върна в къщи.
Разказа на баба Тиша всичко и най-накрая рече:
- Иди сега, бабо, занеси цървулите и ги дай на Трайчо, те са за него. Той е голямо момче, ходи на училище, ходи и в гората за дърва. Ще му премръзнат краката, ако гази бос в студената кал.
- А за тебе, моето момче? - попита баба Тиша.
- Аз съм лесен. Цяла зима ще стоя в къщи. А догодина, додето тръгна на училище, ще спечеля пари колкото за цървули, а и на тебе ще купя едни очила.
Баба Тиша се просълзи, прегърна милостивото сираче и го целуна по челото.

Ангел Каралийчев

И от чие име ще преразказват?