Очаквате ли подаръци от чужбина?

Добавих още няколко опции в анкетата.

Не са длъжни и не очаквам подаръци. Аз обаче винаги съм носила, защото обичам да подарявам.  Освен това всичките ми познати чужденци, когато дойдат в БГ винаги  носят по нещо за семейството ми. Вие кажете въпрос на какво е това.

Очакването на подарък   си е чисто  психологическа липса на внимание от липсващия--- не стигат само разговори..по скайп.
     Една майка  чака чедото си.. последното на ума и какво ТО  ще и донесе от там...
  Майката е безрезервна / в  повечето случаи/   иска си детето живо и ТУК! да си го прегърне, било то  през 2-3 години.


     Когато се върне, обаче липсващия,в чужбината.. българин   Х , /брат , сестра, любим.  , девер и пр.../  нещо в ошашавеното му поведение..кара  Някой  да  търси друго чевство на внимание : подарък.  Примерно.
   Как не си оставихме приятелите/ Дошли Отвъд/ да се адаптират... и да си мълчим тихо  покрай тях, додето се радват на  тишина и гледки, релакс  и любов  ? Засипваме ги с нашата си кал.. ЩО?
  Как не разбрахме, че нашите приятели Отвъд България...  идват за някъкъв свой Релакс или Свое Изкупление, своя Отговорност.
  мам... ка му  , все пак си и дват  и додето има защо... нека   да сме до тях   А?
    последната идея ми е подарък.  

 
        Р.С.  Обръщението  " Разбрахме"  и другите "хме"  за за моята компания и не касаят  форума.
        Нашето преживяно.
  

Nataliya, те може да са се чували по телефона, ама онази ако не я пита какъв подарък да вземе на детето, тя ли да си изпроси? Кофти е . А детето е и на брата на въпросната зълва, отделен човек е, нищо, че още не разбира, това си е "нейно" детенце и не го е виждала до момента... Честно, не мога да си представя леля да не й трепка отвътре и да не се сети да купи нещо за племенничето си, при нас и двете лели са влюбени в дъщеря ми и я глезят. Въпрос на възпитание си е да занесеш на бебенце подаръче, все едно да отидеш на сватба без подарък.
И другата жена си я представям - на всеки му се подарява персонален подарък, всички са щастливи, охкат, ахкат, "гледай кво си имам", само тя си седи и гледа отстрани, сякаш не й е мястото там. Ами като нямаш подарък за някого, ще чакаш да си тръгне, за да подариш на другите, така си мисля аз. Или ще му дадеш пакетче бонбони... Ако вземеш подарък само на децата, изглежда нормално, ама да вземеш за всички, а само за 1 човек от семейството - не, това е пренебрегване.

А ти си ги разглезила твоите роднини - да им беше носила само бонбони или оная лепкава гадост... как беше... Schoko-Kuesschen или нещо подобно, хич и нямаше да посмеят да те товарят с гориво за фондю 

Да, Джуанка, разглезила съм ги вече, моята кауза явно е загубена и ще си мъкна куфарите с подаръците. Ще гледам постепенно да ги отглезвам (има ли такава дума  ). Сега открих, че всички много харесват разтворимите супи от аспержи и броколи, та може и по-тънко да минавам.

За авторката на темата с подаръка за бебето не можем да знаем със сигурност докато не получим повече информация от нея. Все пак зависи и колко е голяма зълвата. Аз имам няколко приятелки на по 24-25 години (без деца), които просто не се сещат, че се подарява нещо на бебе, а иначе му се радват много. И хич не са невъзпитани или злобни.  А сравнение със сватба не може и да става, защото на сватбата 1) се инвестират пари от младоженците, 2) празнуващите се радват на подаръка, докато едно бебе трудно ще разбере за какво става дума.

За разплаканата позната не съм съгласна с теб. Е, не съм и съгласна, че е имала работа при разопаковането на куфарите.  Едва ли току-що завърналата се от чужбина жена е горяла от желание да й се натресе цялото семейство да й гледат куфарите, вместо да си почине от пътя. Сигурна съм, че ако зълвата е била оставена на спокойствие да си разопакова, е щяла да види, че е пропуснала да вземе нещо за въпросната роднина и е щяла да измисли заместител на подаръка. Ама цялото семейство е било при разопаковането все пак и е чакало да си вземе подаръците. Как си го представяш те да седят и да я гледат в ръцете, а тя да каже: "Ми за Пенка нямам, нека тя да си тръгне и тогава ще ви дам вашите подаръци!"?  В случая не мисля, че става дума за пренебрегване, ами за просто забравяне в суматохата преди заминаването, комбинирано с ненавременно присъствие при разопаковането на багажа.

И пак питам- дали тия обидените са били подготвили подаръци за зълвите си?  Може би трябва да питам в другата тема всъщност? Ох, обърках се вече, ще лягам. 

Кой знае какъв вятър вее в главите на всички
И моята кратуна се проветрява - за мазните Dickmann говорех, какви Schoko-Kuesschen си измислям и аз

А ти носиш и разтворими супи! Най-бруталното, което съм носила аз, са били белите наденички, даже се обидих, защото нашите не посмяха да ги сготвят и се развалили.

Брей, че оцеляваха ли тия Дикман-и по пътя? Ние като ги купим и ако е по-топло вкъщи все се пукат.   

Иначе какво ли не нося, бели наденички, Кабаноси (пак саламчета), екзотични плодове като личи и физалис, шоколади "Ritter Sport", семена за салата "Рукола", бяла бира, и т.н. За козметики и дрънкулки няма да споменавам дори. Да взема да снимам куфарите по-другата седмица, ще паднете направо.  Ама майка ми пък как се радва докато разопакова багажа, струва си мъкненето! 

Как мога да видя резултатите от гласуването в анкетата без да участвам в нея?

Т.к. не съм в България, обивновенно съм от "носещите" подаръци. Нося и се оптитвам да няма неполучил по нещо. Вероятно не отговарям на всеки на персоналните надежди за количеството и качеството на подаръчетата, пък и няма как навсякъде да огрееш, но никой открито не е изказвал недоволство. Ако иска някой нещо конкретно, нямам нищо против стига да го открия, но не ми се е случвало някой да иска нещо.

На мен лично единствено майка ми ми праща от време на време и често не това което бих искала. До ден днешен една мартеница не съм получила от никой. Не мога да разбера това още повече че излишно моля, но си е на тяхната съвест. Имам дори братовчедка, която прави мартеници и продава със стотици. Но явно ще си намали печалбите ако прати по една.

Ако го направиш може да си създадеш проблем. Все пак е близък роднина на човека, с когото искаш да продължиш да живееш.

Иначе - никой не е длъжен да дава подарък на никой. Аз съм от тези, които си стоят в България и получават подаръци. И знам, че когато познатите ни идват в България ще донесат подаръци. Ние също им правим. Все пак толкова години сме били заедно, а откакто са там се виждаме 1 път годишно.  И почти винаги (освен ако няма някакъв проблем) им честитя празниците. И картички пиша.
Смятам, че винаги, когато отиваш при дете трябва да му занесеш нещо. Дори и да е дъвка от 10 ст. Най-вече заради радостта, когато я получава. Следващия месец ще отидем на гости на една приятелка, с която не съм се виждала от 4 години.  И току що избрах подаръци за децата й. Нямаме възможност за подаръци за всички, но за децата - не може да не вземем. Няма да се чувствам удобно. Както когато отидеш на гости на някой. Дори и да занесеш само цветя или кутия бонбони.
Точно заради багажа може да вземеш съвсем дребни неща.

А аз постоянно нося подаръци...Някои много се радват .Но родителите ми все се караха....и ми казват"Стига си носила,нямаме нужда от нищо...."

Еми не мога да си дойда с празни ръце....Може да е нещо дребно и мъничко,но винаги нося.И така вече 15 години....Няма да се откажа от навика си... А и ми харесва този навик...

Лично аз не съм очаквала подаръци от чужбина....но винаги съм молела за картички да ми пращат ...с изглед на града и местото където живеят познатите или близките ми в чужбина. Колекционирам картички от цял свят...

И на мен много ми харесва да нося подаръци. Та то винаги е по-приятно да подаряваш, отколкото да получаваш. Малко ми е трудно обаче с преценката какво си няма там...
Най-често куфарите са пълни с играчки за децата. Те пък с какво удоволствие получават подаръци не е за разказване. И после си носят играчките в градината и разказват на лелките кой и от къде им я е донесъл. Сладурки.

Спомням си някога мъжът ми като се прибираше от чужбина, много очаквах хубав алкохол и парфюм от дюти фри-то. И той не пропускаше никога.

Еее, то това си е култово направо! Да отидеш в Гърция и да се върнеш без пердета!  И дънки. 
Навремето имаше специални екскурзии - натам багажът пълен с ютии и прахосмукачки, на връщане - пердета, газови печки и дънки. Какво знаете вие! 

Като чета темата и се замислих, ако имах толкова близки хора, които да ми носят нещо оттам, какво би ме изкушило. Че то тук си има почти всичко. Сетих се за няколко неща - разни вкусотии, които тук няма, екзотични подправки и кафе. Да, кафе, защото всички твърдят, че това, което пием тук е пародия на това, което се продава там.
Но понеже нямам толкова близки хора, ще продължавам да се радвам на картичките и писмата на тези, които се сещат да ми пратят! 

Подправки и аз не бих отказала. Всички основни имам, но обикновено по някои места се намират разни специфични или пък местни букети за различни неща. Обаче никога не съм носила, защото запалени кулинарки не познавам. То и без това мисля, че вече ще се сърдят на кухненските принадлежности които им нося- имам чувството че не се ползват изобщо. Може би си струва сега да пробвам с подправките?

Колкото до кафето...ще бъдеш разочарована защото си свикнала вече с друго.

На мен най-ми е трудно, че трябва да нося на цялата махала (бях писала в какви отношения сме в квартала) и винаги рискувам някого да пропусна. А те се редят дни и седмици под ред да ме видят.

подаръци чак - не. може би някакви бонбони или сладки "чужбински" 
ако искам да ми купуват кафе, козметика или нещо друго - давам си предварително заявка и пари 

Не, подаръци съм чакала единствено от родители, като бях малка и после от гаджета
Останалите не смятам, че са длъжни да ми носят нещо. Случвало се е да ми носят подаръци, но ми става неудобно и после се чувствам ангажирана и аз да подаря нещо. Ако е нещо дребно- шоколади, бонбони или нещо такова, по- мога да го приема от човек, който не ми е много близък.