Да,беше ме страх,ама аз съм такова шубе,че както и да бях родила,все щеше да ме е страх!
Виж целия пост
страх от секцио?
- Публикувана: 6 юни 2007, 22:25 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2007, 14:17 ч.
# 16
7 юни 2007, 05:18 ч.
По-скоро ме беше страх от нормалното раждане. Първия път чакахме да родя така, но като не стана се наложи секцио.
Втория път беше планувано секцио. Малко ме беше страх. Но както преди всяко неизвестно нещо.
Виж целия пост
Втория път беше планувано секцио. Малко ме беше страх. Но както преди всяко неизвестно нещо.
# 17
7 юни 2007, 08:43 ч.
Няма от какво да те е страх,ако лекаря е проверен,а също много важен е анестезиолога.Най-важното е да не се панираш преди операцията,трябва да си абсолютно спокойна 
Успех 
Виж целия пост
Успех 
# 18
7 юни 2007, 08:50 ч.
Имах леки притеснения, но след разговор с приятелки и познати минали през това се успокоих. Сутринта преди секциото бях изключително спокойна и усмихната. Нямах търпение всичко да мине и да си видя бебето. Не се притеснявай, няма нищо страшно!
Виж целия пост
# 19
7 юни 2007, 10:02 ч.
При мен се наложи планово секцио, така че имах 9-10 дена да мисля и да се притеснявам, като за всяко ново и неизвестно нещо. На всичко отгоре дотогава никога не бях оперирана и не бях лежала със сериозни проблеми в болница, освен 2 пъти за задържане през бременността.
Но в предродилна зала претръпнах и когато ме поведоха към операционната, бях ухилена до уши, а на масата слушах докторите как си разказват вицове и се смеех с тях.
После ми показаха беболинка, зашиха ме ... от тогава нататък бях в еуфория и безумно щастлива 
Виж целия пост
Но в предродилна зала претръпнах и когато ме поведоха към операционната, бях ухилена до уши, а на масата слушах докторите как си разказват вицове и се смеех с тях.
После ми показаха беболинка, зашиха ме ... от тогава нататък бях в еуфория и безумно щастлива
# 20
7 юни 2007, 10:18 ч.
Не ме беше страх.Аз си избрах този начин да родя и бях наясно какво да очаквам.
Виж целия пост
# 21
7 юни 2007, 10:58 ч.
Не ме беше страх от самата операция, а по-скоро от самото възстановяване. Но всичко стана много бързо и лесно, без усложнения.
Виж целия пост
# 22
7 юни 2007, 11:47 ч.
На мен още ми е рано и не знам как ще го раждам, но тъй като имам операция от херния много се съмнявам да е по естествен път. Мен от операцията не ме е страх, страх ме е от некадърни доктори-щото съм от провинцията и нали се сещате как е! 
Виж целия пост
# 23
7 юни 2007, 11:55 ч.
Умирах от страх. Това, че не знаех какво ме очаква, ме побъркваше. А също и мисълта, че скоро няма да имам корем, а бебе. 
Сега си мисля, че при второ, живот и здраве, не бих била така уплашена, но знае ли човек.
Успех! Няма нищо страшно!
Виж целия пост
Сега си мисля, че при второ, живот и здраве, не бих била така уплашена, но знае ли човек. Успех!
Няма нищо страшно! 
# 25
7 юни 2007, 12:55 ч.
определено ме беше страх от неизвестното, следващия път живот и здраве пък ще ме е страх от известното
Виж целия пост
Според мен всяко ново, неизвестно нещо е страшно.
# 26
7 юни 2007, 13:47 ч.
да, много, и бях неописуемо шашната 
обаче след това бях пък тоооооооооооооооооооооолкова щастлива
Виж целия пост
обаче след това бях пък тоооооооооооооооооооооолкова щастлива
# 27
7 юни 2007, 13:50 ч.
Не ме беше страх.Знаех,че съм в ръцете на най-добрият специалист, и най-добрият екип.Преди операцията всичко ми беше подробно обяснено и спокойно очаквах денят.
Заспах и се събудих с бебе.
Виж целия пост
Заспах и се събудих с бебе.
# 28
7 юни 2007, 14:00 ч.
При мен беше по спешност. След като ме мъчиха 12 часа с контракции през 3-4 минути бях съгласна на всичко само и само болката да спре. Бяха ми казали, че възстановяването е много трудно, но стискаш зъби и това е.
Виж целия пост
Препоръчани теми