Аз не съм се отказала да пратя пари за асансьора. Но продължавам да не мога. Все пак е добре данните да се коректни, като се "подхвърлят" идеи...
Виж целия пост
Предай нататък...
- Публикувана: 7 юни 2007, 00:15 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2007, 16:05 ч.
# 91
18 юни 2007, 18:37 ч.
Не знам къде ми е грешката, и не мога да разбера.
Съжалявам, че съм ви заблудил.
Съвсем случайно надникнах в тази тема, имам място на ЛС
и видим мейл адрес в подписа, служебен.
Виж целия пост
Не знам къде ми е грешката, и не мога да разбера.
Съжалявам, че съм ви заблудил.
Съвсем случайно надникнах в тази тема, имам място на ЛС
и видим мейл адрес в подписа, служебен.
# 92
21 юли 2007, 12:05 ч.
само предполагам- тук iban се използва за преводи в и от чужбина, иначе си има номер на сметката- вътрешен така да се каже.
Виж целия пост
# 93
22 юли 2007, 13:00 ч.
Това е един от големите парадокси в нашия живот. Често се случва...подадеш ръка на изпаднал човек, а после човекът като стъпи на крака те ненавижда от дън душа. Затова, че се е показал слаб пред тебе, затова, че е зависил от тебе в един момент от живота си, за който не иска да си спомня. Затова, според мен, се казва - направи добро, пък го хвърли в морето - не чакай благодарност.
Цялата тема ми навява незнайно защо спомени за един разказ на Агата Кристи. Ставаше въпрос за една жена, която цял живот се е гордяла с една своя постъпка, геройство - как един ден болна от шарка, с температура и треска, става със сетни сили от леглото и отива да поиска автограф от своята любима кинозвезда. Само, че не и хрумва, че с това свое действие обрича любимата си актриса на вечно страдание - жената била бременна, заболява от шарка и ражда болно дете. Та въпросът беше за егоизмът и самоизтъкването...но...
аз адмирирам авторката на темата, че напомня, че ОСТАВА ОЩЕ МАЛКО ВРЕМЕ за събирането на паричките за операцията на Светльо. А с подобни на този призив всички НИЕ, волно или неволно, УСПЯХМЕ да съберем по-голямата част от парите и Светльо ще може да се лекува! Има шанс да оздравее! А ако това стане подбудите на всеки един от нас нямат значение!
Не съм много съгласна с първата част на този пост. И ще кажа защо.
/да не се разбира,че не уважавам това мнение/
Аз помня като слон -и добро и лошо.
Бях паднала -изправих се и то не съвсем сама ,от което изобщо не се срамувам .
А тези, които ми помогнаха ....те си знаят колко съм им благодарна и
Понякога цял живот не стига да се отблагодариш.
А тези, които забравят.....
има кой да им напомни.
Виж целия пост
А сега конкретно: на една леля оня ден пред мене не й стигнаха 90 стотинки на касата на Била - и аз й доплатих. Горката! Толкова се сконфузи и й стана зле, по-добре да си беше върнала пастата за зъби или нещо друго... Надали ме е споменала с добро после.
Цялата тема ми навява незнайно защо спомени за един разказ на Агата Кристи. Ставаше въпрос за една жена, която цял живот се е гордяла с една своя постъпка, геройство - как един ден болна от шарка, с температура и треска, става със сетни сили от леглото и отива да поиска автограф от своята любима кинозвезда. Само, че не и хрумва, че с това свое действие обрича любимата си актриса на вечно страдание - жената била бременна, заболява от шарка и ражда болно дете. Та въпросът беше за егоизмът и самоизтъкването...но...
аз адмирирам авторката на темата, че напомня, че ОСТАВА ОЩЕ МАЛКО ВРЕМЕ за събирането на паричките за операцията на Светльо. А с подобни на този призив всички НИЕ, волно или неволно, УСПЯХМЕ да съберем по-голямата част от парите и Светльо ще може да се лекува! Има шанс да оздравее! А ако това стане подбудите на всеки един от нас нямат значение!
Не съм много съгласна с първата част на този пост. И ще кажа защо.
/да не се разбира,че не уважавам това мнение/
Аз помня като слон -и добро и лошо.
Бях паднала -изправих се и то не съвсем сама ,от което изобщо не се срамувам .
А тези, които ми помогнаха ....те си знаят колко съм им благодарна и
Понякога цял живот не стига да се отблагодариш.
А тези, които забравят.....
има кой да им напомни.
# 94
23 юли 2007, 14:21 ч.
Дора, Росен и Лора, предадоха нанатък...................
За Хората и хората
от: Мила Бурова
Днес ще се опитам съвсем накратко да ви предам това, което преди малко Милен, таткото на Данко, с развълнуван глас сподели с мен.
Накратко, защото се опитах да намеря думи, с които да изразя начина, по-който се почувствах, но не успях. Трогната, развълнувана, разтърсена, тъжна, радостна – нито една от тези и много други думи не е достатъчно силна.
Затова просто ще ви кажа, че Дора - майката на мъничката Дари, се е обадила снощи на Милен, за да му каже, че останалата сума от събраните за нейното мъничко съкровище средства, тя е решила да разпредели за другите деца, които имат нужда от финансова подкрепа, за да получат надеждата да пораснат здрави и пълноценни, като всички останали деца.
В този неимоверно тежък за нея и цялото й семейство момент, в който освен скръбта човек не вижда друго пред себе си, Дора подари на много други деца надежда за бъдеще.
Към вас, Хора, които дарихте и продължавате да помагате. Събраните в кампанията средства, не можаха да помогнат на мъничката ни Дари докрай и тя си отиде от нас, но ни вдъхна вяра, вдъхна ни сила и увереност, че трябва да продължим напред.
Ето, мъничка звездичке, мъничка Дари – и от небето ти даряваш надежда на много дечица в беда, много дечица, които имат нужда от съпричастност и обич.
Дечица, за които т.нар. ни държава не само не прави абсолютно нищо, а дори напротив – оказва се, че е най-голямата пречка те да получат лечението, от което имат нужда и търсят извън пределите й, защото тук не може да бъде проведено такова.
Е, господа бюрократи, докога ще пречите?
Докога ще се криете зад разни бумаги или ще свивате безразлично рамене?
А ако вашето дете има нужда от помощ? Спите ли спокойно нощем?
Не искам да мисля за вас сега.
В момента единственото, което ще се опитам да изразя, е благодарност и дълбок поклон за Дора и семейството й.
Благодаря от името на Данко, от името на родителите му, които дори не могат да опишат колко много ги е трогнал този жест и как се чувстват в този момент.
Благодаря!
13.07.2007 г.
Цитирано от http://www.help-dani.info/
За истинските хора
Виж целия пост
За Хората и хората
от: Мила Бурова
Днес ще се опитам съвсем накратко да ви предам това, което преди малко Милен, таткото на Данко, с развълнуван глас сподели с мен.
Накратко, защото се опитах да намеря думи, с които да изразя начина, по-който се почувствах, но не успях. Трогната, развълнувана, разтърсена, тъжна, радостна – нито една от тези и много други думи не е достатъчно силна.
Затова просто ще ви кажа, че Дора - майката на мъничката Дари, се е обадила снощи на Милен, за да му каже, че останалата сума от събраните за нейното мъничко съкровище средства, тя е решила да разпредели за другите деца, които имат нужда от финансова подкрепа, за да получат надеждата да пораснат здрави и пълноценни, като всички останали деца.
В този неимоверно тежък за нея и цялото й семейство момент, в който освен скръбта човек не вижда друго пред себе си, Дора подари на много други деца надежда за бъдеще.
Към вас, Хора, които дарихте и продължавате да помагате. Събраните в кампанията средства, не можаха да помогнат на мъничката ни Дари докрай и тя си отиде от нас, но ни вдъхна вяра, вдъхна ни сила и увереност, че трябва да продължим напред.
Ето, мъничка звездичке, мъничка Дари – и от небето ти даряваш надежда на много дечица в беда, много дечица, които имат нужда от съпричастност и обич.
Дечица, за които т.нар. ни държава не само не прави абсолютно нищо, а дори напротив – оказва се, че е най-голямата пречка те да получат лечението, от което имат нужда и търсят извън пределите й, защото тук не може да бъде проведено такова.
Е, господа бюрократи, докога ще пречите?
Докога ще се криете зад разни бумаги или ще свивате безразлично рамене?
А ако вашето дете има нужда от помощ? Спите ли спокойно нощем?
Не искам да мисля за вас сега.
В момента единственото, което ще се опитам да изразя, е благодарност и дълбок поклон за Дора и семейството й.
Благодаря от името на Данко, от името на родителите му, които дори не могат да опишат колко много ги е трогнал този жест и как се чувстват в този момент.
Благодаря!
13.07.2007 г.
Цитирано от http://www.help-dani.info/
За истинските хора
# 95
24 юли 2007, 00:13 ч.
Aз не помня доброто, което съм правила. Много по-важно и хубаво е този за когото си го направил да го помни. И то не за да ти се отблагодари, а дори и след години да ти каже, че го помни. Случвало ми се е и знаете ли колко е приятно. Само за това си заслужава- има една песен на Хайго Агасян ,,Добрината - колко е сложна таз дума крилата"
Виж целия пост
# 96
24 юли 2007, 22:44 ч.
"Sylzite sa dumite, koito sarceto ne moje da izre4e."
Blagodarq ti, Krisi!
Виж целия пост
"Sylzite sa dumite, koito sarceto ne moje da izre4e."Blagodarq ti, Krisi!
# 97
25 юли 2007, 20:00 ч.
Малко смях,за отпускане и отмора 
НАРОДНИ ПОВЕРИЯ
1 Ако трети ден не ви се работи,значи е сряда
2 Ако един мъж отваря вратата на колата на жена,то или това е нова колаили нова жена
3 Ако жената ви мами,значи не сте йбезразличен
4 Колкото по-добре се вижда деколтето,толкова по-трудно се помни лицето
5 Ако се возите в кола и силно са ви ударили-излезте и проверете:ако са ви ударили отзад е на пари,ако е отпред-на бой
6 Ако сте пили добре,значи утрото ще е лошо!Ако утрото е добро,значи сте пили лошо!!
7 Минута смях прибавя година живот. Условно
Виж целия пост
Малко смях,за отпускане и отмора НАРОДНИ ПОВЕРИЯ 1 Ако трети ден не ви се работи,значи е сряда
2 Ако един мъж отваря вратата на колата на жена,то или това е нова колаили нова жена
3 Ако жената ви мами,значи не сте йбезразличен
4 Колкото по-добре се вижда деколтето,толкова по-трудно се помни лицето
5 Ако се возите в кола и силно са ви ударили-излезте и проверете:ако са ви ударили отзад е на пари,ако е отпред-на бой
6 Ако сте пили добре,значи утрото ще е лошо!Ако утрото е добро,значи сте пили лошо!!
7 Минута смях прибавя година живот. Условно
# 98
23 окт. 2007, 11:45 ч.
как се става по - добър.........
има начин, например:
1. Омъжваш се, забременяваш и откриваш форума на бг мама.
2. в него пък откриваш няколко подфорума
3. в единия от тях.........едни жени, около 30- на..........мразещи думите не мога, имам работа, не ме интересува, нямам време, не ми се занимава.
4. пак тези 30-на......тръгваш с тях...........и в началото е шок, ужас и сълзи.липса на отговори, натежало от мъка сърце и невъзможност, да отркиеш верния път, да пребориш неправдата.
5. пак тези 30 жени, но с още хиляди малки личица около тях, и всяко те вика по име, и те пита как си, а напоследък ти пише дори електронни писма......а до скоро не можеха дори да четат......
6. пак тези 30 в дъжд, студ, ужасни атмосферни условия...........но с много желание, и с истинско осъзнаване на отговорността, че някой някъде те очаква, да те обича и да иска да те вижда все по - често......
7. същите тези 30-на жени, които никога не забравят твоята дата, и намират начин, ти да си специална, да разбереш, че винаги когато даваш от сърце, получаваш двойно от душа.
8. същите тези 30, които знаят как да бъдат истински приятели, които знаят как да гледат дружно напреди, как да се борят като един и за един...........
ако можеше да има много такива по 30 жени.........колко ли заблудени души като мен, щяха да видят добрината, и да се опитат да я предадат нататък........а Теди
Виж целия пост
има начин, например:
1. Омъжваш се, забременяваш и откриваш форума на бг мама.
2. в него пък откриваш няколко подфорума
3. в единия от тях.........едни жени, около 30- на..........мразещи думите не мога, имам работа, не ме интересува, нямам време, не ми се занимава.
4. пак тези 30-на......тръгваш с тях...........и в началото е шок, ужас и сълзи.липса на отговори, натежало от мъка сърце и невъзможност, да отркиеш верния път, да пребориш неправдата.
5. пак тези 30 жени, но с още хиляди малки личица около тях, и всяко те вика по име, и те пита как си, а напоследък ти пише дори електронни писма......а до скоро не можеха дори да четат......
6. пак тези 30 в дъжд, студ, ужасни атмосферни условия...........но с много желание, и с истинско осъзнаване на отговорността, че някой някъде те очаква, да те обича и да иска да те вижда все по - често......
7. същите тези 30-на жени, които никога не забравят твоята дата, и намират начин, ти да си специална, да разбереш, че винаги когато даваш от сърце, получаваш двойно от душа.
8. същите тези 30, които знаят как да бъдат истински приятели, които знаят как да гледат дружно напреди, как да се борят като един и за един...........
ако можеше да има много такива по 30 жени.........колко ли заблудени души като мен, щяха да видят добрината, и да се опитат да я предадат нататък........а Теди
# 99
23 окт. 2007, 16:05 ч.
А трябва ли задължително да си бременна?
Колко вярно си го написала само... че нито мога да допълня нещо, нито знам какво да отговоря. Нека всеки го тълкува сам за себе си и се надявам всеки да може да го почувства така както аз, т.е. всеки да има кръг от хора, които дори и да не познава и които вижда от дъжд на вятър (както се казва), с ръка на сърцето може да нарече ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ и да е гушкал някое дете на държавата (разбирай ничие) със сила и любов като свое!!!
Криси
Виж целия пост
Колко вярно си го написала само... че нито мога да допълня нещо, нито знам какво да отговоря. Нека всеки го тълкува сам за себе си и се надявам всеки да може да го почувства така както аз, т.е. всеки да има кръг от хора, които дори и да не познава и които вижда от дъжд на вятър (както се казва), с ръка на сърцето може да нарече ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ и да е гушкал някое дете на държавата (разбирай ничие) със сила и любов като свое!!!
Криси
Препоръчани теми