Няма радост по голяма, от това да бъдеш ЯНУАРСКА мама!

Здравейте, мамчета. За съжаление май и аз много скоро ще напусна отборът ни. Преди малко се върнахме се от първата порция доктори и за сега положението е нопълно обречено- аз съм болна от варицела, а за плода има 2% шанс за много сериозни увреждания и никой нищо не може да направи, за да го изследва и да каже със сигурност има ли му нещо или не. Амино се прави чак към 20-та седмица, когато обаче е твърде късно за обикновен аборт и се налага раждане и "хвърляне" на едно оформено вече бебе, в случай че се установи изобщо че има нещо. Ехото не може да види достатачно на този етап. Звъним по Швейцария и къде ли не, но се съмнявам да имат магически тест.
Нещата седят така- или правя аборт още сега и след 3 до 6 месеца сме отново на кота 0 с опити, като обаче това решение трябва да го взема аз, а преди по- малко от два часа гледах как бебенцето ми мърда и подскача из корема ми и слушах сърцето му и аз трябва да кажа "ами, да, убиите ми здравото дете" , или да помеа този не до там малък 2% риск и след като изкарам една кошмарна и напрегната бременност, накрая вероятно да осъдя на доживотни мъки и детето и Яна и цялото си семейство.
Ясно е кое решение е по- правилно и аз знам как трябва да постъпя, но това не прави нещата по- леки. Там винаги има и 98% шанс нищо да му няма и да махнеш здраво дете ей така.
За сега чакаме резултати за потвърждаване на моята диагноза (която си е сигурна и без това) и проверяване на нивото на анти тела, които пак не гарантират, че детето е добре обаче. То ще е готово в Петък. Мазнейкова записа час за Вторник уж за някакви ген. изследвания, които да кажели със сигурност, но при нея нещата винаги са съмнителни, защото никой друг не споменава за възможност за 100% сигурност, та дори не знам дали да си удължавам агонията до Вторник или още в Понеделник да сложа край на това и да си остана с мъката........очите си изплаках и колко молби отправих, но живота си е живот.....смазвате безмилостно...