Слънце пеква, дъжд вали, Ноемврийчето изобретява най-невероятните бели!

Мече, много ми е мъчно!Ние сме с теб 
Майче, те и тук докторите не са стока.Нали и на Алекс преди месец и сложиха хиляда диагнози и ни изписаха суматии лекарства.Скоро да се оправите.
Лек ден!

Мече, подкрепям те в решението. Знам, че е трудно, но е правилно.

мече много мъчно ми стана като прочетох поста ти  но те подкрепям,бъди силна да преодолееш това и знай че макар и виртуално сме със тебе ... прегръдки и целувки от нас 

Мече, и за много съжалявам и много ти съчувствам. Предполагам мъката ти е огромна щом детето е чакано и желано. Но също съм на мнение, че това е по-правилното решение. Бъди силна! И се надявам скоро да ни зарадваш с добра новина! 

Мече, ужасно съжалявам, правилно е решението ти, колкото и трудно и болезнено да е...бъди силна 

Мече, много съжалявам и си представям  колко ти е тежко да вземеш това решение, но то е правилното. Кураж и сили да се справиш

майче, това с преварената кърма ако го споменеш в кърмаческия, нали се сещаш 

ме4е   след петък ще ти кажа нещо хубаво.

Мече, кураж мила. Правилното решение си взела. Не, че това прави нещата по-лесни. Между зълва ми и мъжа ми има детенце родено с малформации следствие на прекарана варицела, гадна работа. НО, ВЗЕЛА СИ ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ.

Мече, съжалявам! Гушкай Нана, животът пак ще ти се усмихне. 

Роси тази сутрин се захласна, защото и взех половината крайче, което беше откраднала, и докато реагираме, падна като отсечена напред, директно на лице върху гранита. Сега има голяма цицина на челото и синина на бузката. Освен това стоя вкъщи да я наблюдавам уж, че не ми се иска пак да ходим на снимка, доста скоро беше предишната. Гадост.

Освен това у нас има майстори, които слагат дървени парапети на балконите и ходят с обувки из цялата къща, като разнасят и стърготини. А сутринта съседите си докараха един тир с дърва за огрев, в момента бригада от трима режат с бензинова резачка. Не знам Роси как ще спи. Поне се оплаках.

Мече, толкова съжалявам за този удар от съдбата, но знай че сме с теб и тъгуваме заедно с теб И аз бих израла същото. Пожелавам ти от все сърце след три месеца да ни зарадваш отново с хубава новина
Симка, неприятно е, надявам се да не е нешо страшно.

simka, не с тревожи, но все пак я наблюдавай да си спокойна!

Ето нещо за разведряване на темичката - не оставяйте перманентни маркери без надзор! Сутринта Юлиана си беше изрисувала дълги мустаци от едната страна, ръцете също бяха изписани и беше рисувала и на една възглавница и тъкмо се беше засили към стената и я пипнах. Беше много доволна от направеното и гордо се гледаше на огледалото докато се опитвах да я измия, почти успях. Похвалното от цялата случка е, че забелязах, че вече не рисува само драсканици, а е започнала и овали.

Иначе от няколко месеца рисуваме с тебешири на вън, струпват се много деца около нас и е голямо забавление, аз рисувам простички неща (зайче, цвете, къща) и Юлиана ги разпознава, назовава и казва "пак" и така.. Не си спомням дали съм писала за това, но е много подходящо забавление за малко почивка и стоене на сянка, пробвайте! 

рисуването и при нас е номер едно в момента, но само драсканици все още 

аз забраних рисуването вкъщи. Всякакви пишещи средства. Че квартира не ми се пребоядисва, нито луксозна мебел ми се купува.
Навън обаче той се устремява право към пясъчника или към пързалката/на която се качва заднешком, а се спуска по корем, е щом го влече, здраве да е/. Влизаме в онзи проблемен период, в който взима всичко чуждо, което види, а не дава своите. И ръмжи предупредително още щом го доближи друго дете. Мъка ми е. Изреченията, с които го убеждавах допреди две седмици, вече не важат - просто не реагира 

тити, явно всичк иги карат такива периоди. Да видиш колко е смеше н Сашко, като вzеме да трупа като клошар всичко и да го събира в една кукленска количка и да не дава ан никой да пипне вътре. Вzима, трупа, вади, подрежда 

Прибрала съм всякакви пишещи средства и тормозя всички в къщи да спазват ограниченията. Ния си рисува на магнитната дъска. Все още са само драсканици, но много обича да й държа ръчичката и да рисуваме слънце
Тити и ние сме във фазата "Мойто" обикновено като види, че някой се качва след нея по пързалката се спира и нито се качва, нито дава на някой да се качи. Казва "мойто" и толкова. Моята стратегия обаче е, казвам че пързалката е на всички. Ако не сработи предупреждавам, че ако продължава да крещи ще я сваля от пързалката и ако това не сработи просто я свалям. Да видиш как млъква.
Много ми беше смешно когато в Карлово обяви стълбището на хотела за нейно и докато се усетя не позволяваше на никой да мине оттам. А това е пътя от ресторанта към градината и сервитьорите минават от там. Както и да е разбрахме се тогава
Новото нещо, което забелязвам е - ако някой я блъска или бута (обикновено по-големите по пързалките) Ния не реве, а тихо и кротко посяга и дере децата по лицето. Е откакто го забелязах гледам да няма нокти, винаги я наблюдавам от близо, за да предотвратя по-тежки последствия и нападения от страна на Ния върху деца, които нищо не са й направили, обаче се правя на разсеяна когато нейната реакция е отговор на блъскане от страна на друго дете. В края на краищата трябва да знае да се бори за правата си и да се отбранява, а не всеки да я тъпче и блъска и тя да ми реве и да ми се оплаква. Поне аз така съм възпитана и често казано си бях голяма побойничка до 7 клас. Никога не съм предизвиквала аз бой, но ако някой ме е засягал на чест или ме е предизвикал си го е отнасял порядъчно.
От наблюденията ми върху Ния, поне засега не закача никой ако не са я закачили нея.