Здравейте всички,
Дълго се чудех дали да пусна тази тема.
Но може би тук ще намеря други майки с подобен проблем, или пък които познават деца на други хора със същия проблем.
Никога не сме се съмнявали, че Оли е по- различна. Преди една година постъпи в детска градина в група за деца с увреждания. Там са различни деца с различни проблеми- има със синдрома на Даун, има и аутисти, както и други с друг вид проблем.
Основният и проблем е че е екстремно срамежлива. Просто до такава степен, че освен с нас не говори почти с никой друг.
До 2 години и половина не можеше да каже нито една дума, с след това всичко дойде за отрицателно време-за една година се научи да говори и на двата езика. Социално обаче сякаш си остана същата. Не говори с непознати воабще, дори не ги поглежда, с други деца може да играе, но и трябва време докато се реши, не може просто от раз да отиде и да се заиграе с някой. При нас има една специална клиника за деца, където психолози, педагози и логопеди изследват децата и после препоръчват какво може да се направи. В тази клиника винаги се чака много, но ние решихме да запишем Оли. И така след година и половина чакане ни дадоха час. Трябваше в продължение на 5 дни да я водим на разни тестове, а един ден техен педагог отиде на посещение в групичката на Оли. Беше много трудно, защото тя като видя непознатата жена- психолог съвсем се вкопчи в нас. Въпреки това успяха да проведат тестовете с нея. Тестовете бяха за определяне на IQ-то на детето, бяха направени специално за деца от 3 до 7 години. Оказа се че е високо интелигентна и вероятно това е една от причината за социалния и проблем. С тази свръх срамежливост например не може да везе нито в нормална детска градина нито в нормално училище. В градината ще седи затворена в ъгъла и нито ще каже че и се ака нито ще каже че е гладна, нищо. Не отговаря на абсолютно никой ако я питат нещо. Всъщност понякога и на нас не иска да ни говори. За щастие не се случва често, но факта е, че се случва.
След всичките тези изследвания психологът реши, че ще трябва да направим тест за аутизъм, тъй като има такива симптоми. Тестът предтавлява около 200 въпроса, на които ще трябва да отговорим(аз и съпругът ми). После резултатите ще покажат дали може да бъде вид аутизъм или синдром на Аспергер или пък просто прекалена психическа чувствителност.
Това е в общи линии. Ако някой се интересува повече, ще ви отговоря.
Винаги съм усещала, че е по-различна от другите, но никога не съм си давала сметка, че положението може да бъде толкова сериозно...
Ако знаете нещо за подобно положение, моля, пишете. Ако някой има идея как да се преборим с тази прекалена срамежливост, споделете.
Благодаря ви, че прочетохте.
Виж целия пост
Дълго се чудех дали да пусна тази тема.
Но може би тук ще намеря други майки с подобен проблем, или пък които познават деца на други хора със същия проблем.
Никога не сме се съмнявали, че Оли е по- различна. Преди една година постъпи в детска градина в група за деца с увреждания. Там са различни деца с различни проблеми- има със синдрома на Даун, има и аутисти, както и други с друг вид проблем.
Основният и проблем е че е екстремно срамежлива. Просто до такава степен, че освен с нас не говори почти с никой друг.
До 2 години и половина не можеше да каже нито една дума, с след това всичко дойде за отрицателно време-за една година се научи да говори и на двата езика. Социално обаче сякаш си остана същата. Не говори с непознати воабще, дори не ги поглежда, с други деца може да играе, но и трябва време докато се реши, не може просто от раз да отиде и да се заиграе с някой. При нас има една специална клиника за деца, където психолози, педагози и логопеди изследват децата и после препоръчват какво може да се направи. В тази клиника винаги се чака много, но ние решихме да запишем Оли. И така след година и половина чакане ни дадоха час. Трябваше в продължение на 5 дни да я водим на разни тестове, а един ден техен педагог отиде на посещение в групичката на Оли. Беше много трудно, защото тя като видя непознатата жена- психолог съвсем се вкопчи в нас. Въпреки това успяха да проведат тестовете с нея. Тестовете бяха за определяне на IQ-то на детето, бяха направени специално за деца от 3 до 7 години. Оказа се че е високо интелигентна и вероятно това е една от причината за социалния и проблем. С тази свръх срамежливост например не може да везе нито в нормална детска градина нито в нормално училище. В градината ще седи затворена в ъгъла и нито ще каже че и се ака нито ще каже че е гладна, нищо. Не отговаря на абсолютно никой ако я питат нещо. Всъщност понякога и на нас не иска да ни говори. За щастие не се случва често, но факта е, че се случва.
След всичките тези изследвания психологът реши, че ще трябва да направим тест за аутизъм, тъй като има такива симптоми. Тестът предтавлява около 200 въпроса, на които ще трябва да отговорим(аз и съпругът ми). После резултатите ще покажат дали може да бъде вид аутизъм или синдром на Аспергер или пък просто прекалена психическа чувствителност.
Това е в общи линии. Ако някой се интересува повече, ще ви отговоря.
Винаги съм усещала, че е по-различна от другите, но никога не съм си давала сметка, че положението може да бъде толкова сериозно...
Ако знаете нещо за подобно положение, моля, пишете. Ако някой има идея как да се преборим с тази прекалена срамежливост, споделете.
Благодаря ви, че прочетохте.
Но това, че са високо интелигентни ще им помогне по-бързо да усвояват като ги обучават терапевтите и да са високо финкционални. Нещо, което не е никак маловажно. Дете с ниско IQ има много по-малки шансове за безпроблемно бъдеще от високо интелигентото 
Нашия човек като си види учителката грейва, и после няма тръгване 
А за високото Ай Кю след време ще си говорим 
