и аз като гледам другите ми се къса сърцето- ама то едно сърце....
Виж целия пост
Като гледам другите....
- Публикувана: 11 юни 2007, 02:51 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2007, 10:01 ч.
# 61
22 юни 2007, 03:24 ч.
мъж- жена- дете- деца.....
прегръдки,
целувки...
нежност...
но може би това е преструвка на някакъв мъжки порив за сексуално влечение...
Виж целия пост
прегръдки,
целувки...
нежност...
но може би това е преструвка на някакъв мъжки порив за сексуално влечение...
# 62
22 юни 2007, 10:26 ч.
по-точно от това,надали мога да го кажа 
,освен да допълня,че не мога да дишам, понякога, от болка....
Виж целия пост
и аз като гледам другите ми се къса сърцето- ама то едно сърце....
,освен да допълня,че не мога да дишам, понякога, от болка....
# 63
22 юни 2007, 11:28 ч.
В началото не излизах събота и неделя. Всички по семейно, само аз сама.
Виж целия пост
мъж- жена- дете- деца.....
прегръдки,
целувки...
нежност...
но може би това е преструвка на някакъв мъжки порив за сексуално влечение...
прегръдки,
целувки...
нежност...
но може би това е преструвка на някакъв мъжки порив за сексуално влечение...
В началото не излизах събота и неделя. Всички по семейно, само аз сама.
# 64
22 юни 2007, 11:53 ч.
В началото не излизах събота и неделя. Всички по семейно, само аз сама.
Аз и сега гледам да не излизам
Виж целия пост
мъж- жена- дете- деца.....
прегръдки,
целувки...
нежност...
но може би това е преструвка на някакъв мъжки порив за сексуално влечение...
прегръдки,
целувки...
нежност...
но може би това е преструвка на някакъв мъжки порив за сексуално влечение...
В началото не излизах събота и неделя. Всички по семейно, само аз сама.
Аз и сега гледам да не излизам
# 65
22 юни 2007, 13:55 ч.
То това е въпрос на переспектива и гледна точка...
Като тръгнахме да се разделяме с БНД точно от това ми ставаше криво и то само като си го помисля... Докато обаче се разделим вече бях минала на друга фаза
тогава, а и сега ми е едно такова...гордо. 
Излизам си с дъщеря ми, говорим си сериозно с нея или нещо се занимаваме с ясното съзнание, че сме си самодостатъчни. Никой не ни кара да бързаме, нито има някакви други претенции и е такова... блаженство... Не мога точно да го обесня май 
Виж целия пост
В началото не излизах събота и неделя. Всички по семейно, само аз сама.
То това е въпрос на переспектива и гледна точка...
Като тръгнахме да се разделяме с БНД точно от това ми ставаше криво и то само като си го помисля... Докато обаче се разделим вече бях минала на друга фаза
тогава, а и сега ми е едно такова...гордо. Излизам си с дъщеря ми, говорим си сериозно с нея или нещо се занимаваме с ясното съзнание, че сме си самодостатъчни. Никой не ни кара да бързаме, нито има някакви други претенции и е такова... блаженство... Не мога точно да го обесня май 
# 66
22 юни 2007, 14:25 ч.
Излизането даже ми стана по-приятно. Бившия никога не е излизал с нас през уикендите и винаги съм се чувствала адски зле - всички с мама и татко, ние така. И постоянно трябваше да си измислям някакви оправдания за него - а сега пак сме сами с Иво, обаче ми е по-ведро и спокойно.
Виж целия пост
# 67
22 юни 2007, 14:31 ч.
Може би точно тук е мястото на това, което отдавна искам да напиша.
А около мене пък всички са сами.
Които не са сами- са нещастни.
Не се заобикалям с такива хора целенасочено. Приятелките ми са от детинство. А може би именно затова са ми приятелки - защото са като мен и не търпят унижения от някой си.... и ако не бяха такива и търпях аз не бих им била приятелка.
Незнам, но факт.
Скъсвам се и се съдирам от излизания. С приятелките ми. Не искам да са сами, напротив, искам да има семейства, да имат деца, да си излизаме с децата и тн и тн. Но някак и те не искат да търпят. Може би защото са с хубави професии, поддържани момичета..вече жени, от добри семейства, много високо интелигентни ... да не продължавам да ги хваля - и трудно си намират някой , който да им е на нивото ли какво ли - незнам - вече спрях да разбирам. Но факт - около мене всички са сами.
Градят кариери.
Виж целия пост
А около мене пък всички са сами.
Които не са сами- са нещастни.
Не се заобикалям с такива хора целенасочено. Приятелките ми са от детинство. А може би именно затова са ми приятелки - защото са като мен и не търпят унижения от някой си.... и ако не бяха такива и търпях аз не бих им била приятелка.
Незнам, но факт.
Скъсвам се и се съдирам от излизания. С приятелките ми. Не искам да са сами, напротив, искам да има семейства, да имат деца, да си излизаме с децата и тн и тн. Но някак и те не искат да търпят. Може би защото са с хубави професии, поддържани момичета..вече жени, от добри семейства, много високо интелигентни ... да не продължавам да ги хваля - и трудно си намират някой , който да им е на нивото ли какво ли - незнам - вече спрях да разбирам. Но факт - около мене всички са сами.
Градят кариери.
# 68
22 юни 2007, 14:33 ч.
Сексът и градът
Виж целия пост
Скъсвам се и се съдирам от излизания. С приятелките ми. Не искам да са сами, напротив, искам да има семейства, да имат деца, да си излизаме с децата и тн и тн. Но някак и те не искат да търпят. Може би защото са с хубави професии, поддържани момичета..вече жени, от добри семейства, много високо интелигентни ... да не продължавам да ги хваля - и трудно си намират някой , който да им е на нивото ли какво ли - незнам - вече спрях да разбирам. Но факт - около мене всички са сами.
Градят кариери.
Градят кариери.
Сексът и градът
# 71
22 юни 2007, 15:01 ч.
Мисля, че не става въпрос за щастие, а за спокойствие.... аз без детето си не мога, но дори и не се замислям дали без мъж мога или не мога
Виж целия пост
# 72
22 юни 2007, 15:03 ч.
А ти щастлив ли си като си сам? 
Виж целия пост
А тези дето са сами - дали са щастливи?
# 73
22 юни 2007, 15:05 ч.
Ами не съм. Затова и питам.
Виж целия пост
А ти щастлив ли си като си сам?
# 74
22 юни 2007, 15:17 ч.
Надявам се че не го казваш това на мъжете. Въпреки че е вярно.
Виж целия пост
... аз без детето си не мога, но дори и не се замислям дали без мъж мога или не мога
Препоръчани теми