Униформите на 21 век

  • 7 248
  • 110
# 60
На работа ходя с костюм. Много си ми е добре даже.
Пък и не говорим за някогашните престилки. При дъщеря ми става дума за карирана пола, едноцветна блузка и шалче като полата /или в един от нейните цветове/

Продължавам да съм любезна...
Виж целия пост
# 61
По темата: Колко от вас ходят на работа с униформа? А ще облечете ли? При това не такава, която можете да обличате в офиса, а такава, с която задължително да отивате и да се прибирате.


о, би било чудесно!
смятам че придава сериозност на това, което върша...
нямам нищо против престилките в детската градина, нито униформите в училище, но е добре материи, цвят и модел да се обсъждат с учениците

при нас  дечковците в детските градини всички са с престилки - много са сладки, като тръгнат да излизат и да пресичат улицата, като патенца. престилките са 1/1 като тези от моето детство - синички, розовки и тн. различни варианти.
на мен ми харесва. не знам дали са стадо или тълпа, но със сигурност особено при тях престилките предпазват , да не говорим колко пари спестяват на родителите  Laughing
Виж целия пост
# 62
Първокласник с бяла риза и мъжка вратовръзка е също толкова изнасилена гледка, както и първокласничка с тежък грим.

Стадният инстинкт и желанието да принадлежиш към нещо, или с униформата да покажеш, че си част от нещо "престижно", обикновено е признак за дълбоко чувство за малоценност - че без униформа си никой.

Принадлежността към тълпата няма да направи децата ви по-значими. Напротив, с възрастта страхът да изпъкнат ще е все по-голям. Трябва ли?


Честно казано, имам достатъчно голямо самочувствие, което се базира на всичко онова, което съм постигнала, което знам и което мога. И никога не бих го имала, ако залагах само на прическа, грим, оскубани вежди и модерни дрехи. Човек изпъква с качествата на ума си, а не с продупчен пъп и огромна татуировка. Умът не може да бъде скрит и погребан дори и под зеблен чувал. Приятелите си съм подбирала не по марките на дрехите, които обличат, а по това какъв е характерът им и умствения багаж.

Тинкърбел, хубаво е, когато четеш нещо или, още повече, цитираш някого, да вникваш в съдържанието.  
Относно въпроса ти за работни униформи, с които отиваш до, връщаш  се от и стоиш с тях в работно време на работното си място- не мисля, че която и да е униформа би ме унизила, накарала да се чувствам неловко или засрамена.
Виж целия пост
# 63
Това, че съм ходила с престилка на училище /и задължителен бежов чорапогащник!/ не ми е отнело в ни най-малка степен чувството, че съм уникална.

На тебе не е, ама ще се появят 10%, на които им е отнело. Та въпросът ми е какво ти дадоха престилката и бежовия чорапогащник? Така де, да знам що ше ги ручаме жабетата? Щот'
Виж целия пост
# 64
Първокласник с бяла риза и мъжка вратовръзка е също толкова изнасилена гледка, както и първокласничка с тежък грим.

Стадният инстинкт и желанието да принадлежиш към нещо, или с униформата да покажеш, че си част от нещо "престижно", обикновено е признак за дълбоко чувство за малоценност - че без униформа си никой.

Принадлежността към тълпата няма да направи децата ви по-значими. Напротив, с възрастта страхът да изпъкнат ще е все по-голям. Трябва ли?

 newsm10 Съгласна съм
Виж целия пост
# 65
Не казвам, че униформата ми е дала нещо в повече. Нещата не са само черни и бели - или дава, или взема. Приемаш униформата като даденост и търсиш други насоки да се изявиш, не чрез облеклото. Това е. Няма нужда от драми.
Виж целия пост
# 66
Не казвам, че униформата ми е дала нещо в повече. Нещата не са само черни и бели - или дава, или взема. Приемаш униформата като даденост и търсиш други насоки да се изявиш, не чрез облеклото. Това е. Няма нужда от драми.

Там е проблемът. Нищо. Защо трябва да се приема униформата, или което и да е друго (също толкова ненужно) нещо като даденост?

В крайна сметка глобално погледнато прогресът се прави от хора, които са прозряли, че нещо, което другите приемат за даденост, не е такава.

baibibi, може в комичната ти аналогия с вечерното облекло да има мисъл, която не съм разбрала, но мен просто ме разсмя. Малко повече самоирония ще ти се отрази добре.
Виж целия пост
# 67
Ъм, нямам претенции да съм от хората, които правят прогреса. Ама и не мисля униформено, ако това питаш.
Виж целия пост
# 68
Не казвам, че униформата ми е дала нещо в повече. Нещата не са само черни и бели - или дава, или взема. Приемаш униформата като даденост и търсиш други насоки да се изявиш, не чрез облеклото. Това е. Няма нужда от драми.

Там е проблемът. Нищо. Защо трябва да се приема униформата, или което и да е друго (също толкова ненужно) нещо като даденост?

В крайна сметка глобално погледнато прогресът се прави от хора, които са прозряли, че нещо, което другите приемат за даденост, не е такава.


baibibi, може в комичната ти аналогия с вечерното облекло да има мисъл, която не съм разбрала, но мен просто ме разсмя. Малко повече самоирония ще ти се отрази добре.
Униформата сама по себе си нито дава, нито отнема - просто отклонява детския интерес към повърхностна изява чрез дрехите и го насочва /е, не всеки, защото не всеки има нужния потенциал/ към основното предназначение на посещаването на училище, а именно - ученето.

Примерът с вечерното облекло беше по повод, че някой се възмути от комбинацията риза-вратовръзка. Щом водещи дизайнери не го намират за чак толкова грозно и неестетично, не виждам проблем и ученическите униформи да са такива.

Глобално погледнато прогресът идва от хора, занимаващи се в една или друга степен с наука, а не с финтифлюшки.

Същият този прогрес отрече вечерния ученически час, известен от времето на нашите родители, но явно има основателна причина /видна за цялото ни общество/ за ползата от такова ограничение. Същото важи и за униформите.
Виж целия пост
# 69
Хайде и аз да кажа нещо като бивша ученичка в униформа.

Дори и в малкия град, в който съм отраснала и където всичко се гледаше под лупа, намирахме начин да бъдем оригинални.  Нямаше две абсолютно еднакви като от списание униформи, всеки си намираше начина да е самия себе си.

И така да ти кажа, е доста по-трудно, но пък развива въображението и фантазията в по-голяма степен. Друго си е да си оригинален върху някаква база, друго е да нямаш никакви ограничения.. Трудностите са стимул за въображението, въображаемата липса на граници често води до лутане и безизходица.

А всъщност не мисля, че и днешните тинейджъри се обличат кой-знае колко различно един от друг, и пак е наложено от нещо - мода, влияния, dress-code, нещо друго...
Виж целия пост
# 70
Униформата сама по себе си нито дава, нито отнема - просто отклонява детския интерес към повърхностна изява чрез дрехите и го насочва /е, не всеки, защото не всеки има нужния потенциал/ към основното предназначение на посещаването на училище, а именно - ученето.

О не, насочва мисълта им към това как да са оригинални въпреки униформата. Виж Tari Tasartir, и още много други в тази тема напр.
Ей за това говорех. Ще има много нормални и нормално обличащи се деца, на които през ум няма да им мине, че трябва да използват дрехите за да се изявят. Докато някой не им наложи униформа.
Опитвам се да го проумея. Представям си как някой избира най-любимата ми, едновременно с това удобна и практична дреха, и казва "това е твоята униформа, ще я носиш винаги на работа". Е, червата ми се обръщат.
Виж целия пост
# 71
Тинкърбел, ти май пак забрави да мислиш, когато четеш и цитираш.
Виж целия пост
# 72
По темата: Колко от вас ходят на работа с униформа? А ще облечете ли?
Да, ще облека, ако се наложи във фирмата, в която работя, като правило.
Виж целия пост
# 73
Тинкърбел, ти май пак забрави да мислиш, когато четеш и цитираш.

ти сега вместо мен, взе че обиди Tari Tasartir.   Wink

Да, ще облека, ако се наложи във фирмата, в която работя, като правило.

Уважавам хората с принципни позиции. Ню, бумеранг  Peace
Виж целия пост
# 74
По темата: Колко от вас ходят на работа с униформа? А ще облечете ли?
Да, ще облека, ако се наложи във фирмата, в която работя, като правило.

Униформа на работа носи само обслужващ персонал.

По въпроса - бих сменила фирмата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия