10 неща които мразя в бременността!

Tai, Вили, май сте забравили да се усмихвате вече...усмивките са хубаво нещо...без ангажимент и без извинения...без оправдания - тях просто ги има.

Всички писали тук се самоиронизираме, за да не се превърнем във вечно мръкащи и недоволни от живота женоря...защото такава опасност има - четете във форумите.

Нямам за какво да се извинявам, както написах - обичам децата си!!! И даже, живот и здраве мисля да имам трето, НО силно се съмнявам, че ще пея под дъжда и ще прескачам локви с 15 кг. отгоре, повръщаща и плачлива, избухваща и съжаляваща веднага след това, страхуваща се от всичко и за всичко...

Нали ми разбирате!

Изпращам ви слънце

ZinaSt и mama jojo - много готини и остоумни отговори!  
tai - аз също висях в подфорума "Искам бебе", за щастие само месец. Както каза ZinaSt, хората са различни и по различен начин изживяват промени и се адаптират към нови ситуации. Ако ние бяхме на твое място, щяхме да мислим по друг начин. Освен това, аз не вярвах колко много едно дете променя живота, но докато не ти се случи, не можеш да разбереш другия. Особено ако ти се падне едно безкрайно плачливо малко същество. Не е нужно в този форум да има толкова възмущение и агресия. От все сърце ти пожелавам лека бременност прекрасно майчинство! И наистина -  от форума може да се научат много неща от взаимно споделения опит, както и да споделиш твоите тревоги и притеснения.  
 

1.на първо място тъпата бюрокращина-да те разкарват по комисии и да чакаш на опашка за болничния лист.2.болките,къде ли не
3.киселините
4.лежането в болницата и лежането в къщи

Но сега всичко е без значение!!

Аз пък наистина се чувствах прекрасно през бременността!

1. Не мога да си правя обичайните сутрешни упражнения - джогинг, фитнесче. - Преди да забременея ходех по 2 пъти в седмицата на фитнес. После спрях, но това никак не ми пречеше, използвах времето за разходки (по магазините).
2. Дебелея ей така, без да съм си променила режима на хранене. Не напълнях (качих 12 кг, след раждането останаха 3 кг)
3. Непрекъснато съм зверски изморена. - Кипях от енергия!
4. Осъзнавам , че понякога съм истинска кучка и на всичкото отгоре нищо не мога да направя, за да го променя. Бременността ме направи много спокойна и любвеобилна + това, че всички ми се радваха!
5. Опитвам се да съм мила с мъжа ми, но не става. Дразня се от най-малкото нещо. Той така ме обгрижваше, че нямаше за какво да се хана. Освен това се скъсахме да пътуваме, а това го обожавам!
6. Обожавах секс. Още го обожавам, но не и тялото ми! То живее отделен, нямащ никаква нужда от секс живот. Да, неприятно, но се преживява.
7. Не мога да стоя повече от 5 минути права. Ух, как можех  ::! Не се спирах!
8. Нямам никаква творческа енергия, нищо не мога да измисля, а работата ми е свързана предимно и изцяло с творчески процес. Нямах никаква промяна - нито положителна, нито отрицателна.
9. Емоционално изтощена съм и просто искам всички да ме оставят на мира. Бях много, много щастлива и исках всички да виждат това!
10. Искам си старото тяло, предишната енергия, жизненост, спонтанност, любов към живота, усмивките, уравновесеността, творческата индивидуалност. Като родих, то си се върна (само циците са ми по-големи  ).

Други:
Повръщане - нямах;
Киселини - нямах;
Стрии - нямам (много се мажех, а и не качих много килограми);
Ходене до тоалетната - да, това е гадно, но пък не е кой знае какво;
Цигари - и без това си търсих повод да ги спра;
Алкохол - пия само бира. Не спрях;
Отоци - имах само 10ина дни преди да родя, при това едва забележими и само вечер;
Нищо не ме е боляло;
Спях си като пън;
Не спрях всяка вечер да се виждам с приятели, даже ме бъзикаха, че в някоя кръчма или клубче ще родя  

След раждането:
Корема не ми липсва, въпреки че не ми пречеше. Имам прекрасно бебе, което спинка много и плаче рядко. Нямаше колики, яде лакомо и безотказно, наддава като змейче, само на кърма е, много се усмихва.
Аз съм спокойна, защото имам спокойно бебе. Имам време да чета (докато бебчо спинка, предимно вечер). В момента правим ремонт в друго жилище и по цял ден съм по магазини и майстори - малкото няма нищо против и качи ли се в колата, моментално заспива.

Приятелите ми ми казват, че съм родена да раждам дечица!  
Искрено желая на всички жени такава бременност и такова бебче!  

  Знам , че не е смешно, но е написано с толкова чувство за хумор и самоирония, че не можах да се стърпя 

пуснах линк на мъжа ми - умря от смях

1. Прилошаването до края на третия месец.
2. Лигите, дето непрекъснато ми течаха от устата първите месеци.
3. Отказването на цигарите.
4. Ставането нощем до тоалетната.
5. Болките в гърба след 6-тия месец.
6. Силното обостряне на обонянието и всичките миризми на манджи, пот, парфюми и афтър шейфове.
7. Невъзможността да си изрежеш ноктите на краката в 9-тия месец.
8. Подуването на краката.
9. В последните месеци - тъкмо си сложиш чашата с кафето на корема - и бебето ти я ритне и те полее!
10. И последно по ред, но не и по значение: чувството на вина, което някои хора се опитват да насадят у тебе (tai, извинявай, но защо с този тон - ние не се шегуваме с тебе, не ни е и хрумнало, говорехме си, а ти се навря и почна да размахваш юмруци и най-вече пръсти...)

какво нахалство 

Да му скъсаш ушите, на тоя мискинин 

herelina, mama jojo, наистина ми се случи!!! Отидох в работата да си предам болничния и тъкмо демонстрирах как спокойно ми седи чашата с кафето на корема - и Бебчо ритна! Добре, че беше краят на август, жега страхотна, та се позапрах и изсъхнах!

Аз моята като направи така и се заканвам - само ми излез ти и ще видиш!!!!

хаххаа аз пък се кефех, че съм бременна. А ти си още в средата на бременеенето..
Предполагам много зависи и от това как протича самата бременност, моята беше лека, не качих килца, нямах творческа дупка, желанието ми за секс даже беше по-голямо

имаше и неприятни неща, но 10...и чак да мразя...

1. досадно ми беше да ставам по 10 пъти на нощ да ходя до тоалетна
2. ужасно гадно ми беше като ми се схавенеше пръсеца...гадна болка беше.
3. ревях и по най-малкия повод, понякога направо без причина и понякога бях, меко казано заядлива

 

Аз съм в 5 м. и засега мога да кажа , че мразя единствено повръщането , което и досега ме мъчи.

И аз така. Моят беше футболист. Като ритнеше всички около мен забелязваха. И аз все казвах: " ритай, ритай, ти ще излезеш и ще видиш тогава  "