Проблеми малки и големи с нашите деца

Сисли, виж този текст, може някои от съветите да ти бъдат полезни http://www.biberonbg.com/info/agresia.htm

Ще се справиш   Както и Ганката казва с много говорене и гушкане. Това с което можеш да и помогнеш е ако усещаш коя е причината да реагира така, да я вербализираш. Например, "Разбирам, че искаш мама само за себе си и си ядосана на еди кой си, че отвлича вниманието ми, но..." и тук осъждаш поведението, не чувството. Вербализирайки ще и помогнеш да осъзнае гневния си импулс, ще дадеш име на чувството (а познатите неща се контролират по-лесно). Нека знае, че всички чувства са позволени и нормални, но че трябва да намери приемлива форма да ги изразява.

Бойните спортове канализират добре агресията.
Рязането с ножица (тя май още е малка за това), късането на хартия, са занимания, които помагат да се изразходва агресивният импулс.

И още нещо. Важно е да бъде намерена златната среда между това да наложиш граници и рамки и да "запазиш" здравата агресия у детето си, защото ако чрез прекалено строги наказания или през чувството за вина, тази агресия бъде "смачкана" това ще наруши способността на детето да се себеотстоява като личност, да казва Не, когато е във вредни или опасни за него ситуации.

Lindt  , благодаря ти за труда и съветите.

 - Определено съм се замисляла за някакъв вид спорт, но още е малка.
-  Когато имаме подобна ситуация, определено постъпвам по начина, по който ме съветваш.  Не осъждам чувството, опитвам се в разговор с нея да разбера защо изпитва подобни чувста. Не я укорявам за това. Както си написала, тревожи ме формата, което и се опитвам да обясня на малката
- Опитвам се да намеря баланса. Знам, че трябва да е борбена в определени ситуации и да отстоява себе си. Не я наказвам за тези прояви, горовя, говоря, говоря....

Е, на теория и почти на практика спазвам съветите ти. Дано да дадат траен резултат

Леле, Мале, абе хора как се оправяте с две деца бре?
Аз с едно в чудо се виждам. Не ми стига времето за много неща, само ви прочитам набързо и изчезвам.
Уж беше много кротичко детето а елате ни вижте сега ...
Моля ви, дайте ми по някой съвет как да реагирам когато момчето ми се ядоса и започне да пярка или хвърля нещо по земята! Оставям го да си изрази яда и после го карам да постави нещата на мястото им и говоря, говоря.
Бързо му минава, но защо ли така реагира когато му направя забележка или малко повиша тон?
Ах,как усещам сега, колко е голяма липсата на индивидуално внимание или по скоро семейната среда за децата в домовете.
Сташно любопитство, едва оттървам уредите от него най- вече печките, пералнята, всичко което достига се влючва и пипа и изследва дали пари или е студено  взема от ръцете ми ....той да го прави и страшно много бърбори а нищо не му разбираме в повечето случаи. От утре ще наблягам на думички с три и четири букви със ш, щ , с, ф, в и др. на вода казва - боба а отначало казваше на вода - да. От всички думи взема последната сричка и върви та разбирай. Не знаеше значението даже на Да и Не.
Яд ме е, че нямам наблюдения над други деца на неговата възраст за да знам долу горе на какво ниво трябва да е, макар че всяко си е индивидуално за себе си трябва да положа нужните усилия да ги достигне до колкото е възможно, разбира се без много тормоз от наша страна. Много бели ми прави, но много го обичам това калпазанче, всеки ден съм капнала от умора да ходя подире му и да обяснявам.
А да и за още нещо се сетих да ви питам, но ще оставя за друг път. Помагайте ми мамиииии

Хи, хи - питай твоята майка
Нормално е, според мен. Опознава света около себе си. Играйте си заедно. За мятане стават меки играчки, които не нараняват. Продават едни баскетболни кошове, в които да се цели. И леген върши работа - с навити на кълбо чорапи - кой ще уцели легена - моите мирясваха за около 20 минути с тая игра. И после се захлюпваха с легена  - това е игра на костенурки или охлювчета. Само това ми беше на мен спасението. Имахме специална маса за чупене - седеше си обърната с краката нагоре, корито и купчина всякакви постелки. Изобщо - почти нищо от магазин не може да създаде такава игра, както нещата, които не са за пипане. Така че раздели се с няколко дървени лъжици и тенджера с капак от кухнята, един леген или корито, вестници и каквото още ти хрумне и ти желая спокойствие!

karolain, позната историйка

И Алекс имаше период и все още го прави понякога, да хвърля неща, когато се ядоса. Правилно или не, но и аз го карам да си вдигне после всичко от земята. И той си пипа всичко, за да провери дали пари и после се прави, че се е изгорил и се почва едно оплакване, само и само да го гушна и целуна, че така всичко минавало. И Алекс на повечето думи, изговаря последните срички, но от месец има подобрение, просто така му е по-лесно и гледам да не насилвам нещата. Аз винаги му изговарям думите правилно/не на бебешки/, но не го карам да повтаря след мен, защото той никога не прави нещо веднага, когато го помоля. Но после, след минута или след час го прави и е доволен, защото е по негова самоинициатива. И той се бъркаше от Да и Не, но и тук вече има промяна. Доста често като питам например, дали е гладен, ми казва:"Не", а след няма и минута иска да яде. Аз си го обяснявам, че това за него е един вид, че сам е взел решение, а не когато аз искам. Така сме и с лягането. Припомням му, че е време да си ляга, той казва"После, после" и отново след няколко минути ми казва:"Мамо, хайде спи" И бели прави, но когато му е скчуно и се старая да го "ангажирам" в домакинството. Винаги като правя нещо в нас го моля да ми помага. Да носи прането в пералнята, да сгъва чистото пране и да го слага по местата, като чистя му давам един парцал и той чисти прах. И след това ми казва, че бил уморен и искал да гледа филмче Това стоене у дома през зимата кара децата да полудяват. Разбира се, че не винаги го карам да помага или успявам да го ангажирам с това, но когато това се случи, той е много доволен и ухилен.

Не сравнявай, в никакъв случай не сравнявай детето си с другите деца на неговата възраст. Ако държиш да сравняваш, сравнявай с дете година-година и половина по-малко. Това сега, след около 2 години вече ще си изненадана и най-вероятно ще установиш, че трябва да го сравняваш с деца година по-големи.

Мятането, последните срички, бесът - нормални неща са, ще отминат - трябва много говорене, гушкане и търпение.

Karolain, първо приеми за себе си факта, че със спокойствието и подредеността в дома ти е свършено поне за близките 5 - 6 години. (За по-нататък не знам, защото ошще не съм стигнала)

Хвърлянето ми е много познато. Период е, минава. Е не е изключено да отиде зян и нещо по-ценно, но се преживява. Ивам имаше жива играчка - котарака, която всячески да се опитваше  да уцели. Що обяснения сме имали! Слава богу че пък котаракът знаеше как да бяга на зиг-заг.

Почти всички стени в къщи са изрисувани, почти всички ъгли са наранени, имаше опит за белене на фурнир от мебели и т.н.

И проговарянето на срички ми е познато. Албена на бисквитка казваше "уи", после "уита". Много думи при нея бяха изговаряни само с първата или последната сричка. Но за разлика от батко си тя произнасяше правилно всички звукове още от началото. А Иван половината звуци не можеше да изговаря - викаше си "Наньо", "Инан", "к" заменяше с "т", не произнасяше "ш", "щ" и т.н. Към 5-тата година всичко вече беше ОК без да се налага специално да посещаваме логопед (само на преглед сме ходили).

За уредите... Пусни котлон или фурна на слабо и изчакай да си допре ръката няколко пъти без да му правиш целенасочена забележка. Той сам достига до извода, че там не се пипа. С пералня и миялна положението е по-сложно - постоянно трябва да ги следиш дали някой не е натиснал копче, няма как. Преживява се и се забравя и ако извадиш сварени дрехи. Постепенно и тези мераци минават...

От руски книжки научих това:
 Като има агресия и чукане и тряскане по нещо,  (а никакво разумно обяснение не е помогнало предния път) , то следващия път веднага дружелюбно предлагах друг предмет, по който веднага давам да разбере, че е приемливо да се чука, може да се хвърля и т.н. Например, веднага препятствам да чука по телевизора, хващам ръчичка и давам възглавница, по която ако ще с дървено чукче  за пържоли може да се чука, или празна кутия от маргарин, или разни неща по мой избор. Един вид, категорична съм, че по лап-топа е непоносимо и непозволено да ми чука, но уважавам желанието му и ако иска да чука, то моля, чукай си, ето ти стара възглавница и си чукай на воля с чука за пържоли по нея.
Не може да мятка чаши, но цветни страници от лъскави списания, които съм "бракувала", да си къса, да си прави на топки и да ги мятка в едно кошче.Това е само пример, вие си знаете какво имате удома.
 

Имах си и май още имам "съкровищница".Събрала съм разни малоценни неща, които отдавна да съм изхвърлила - опаковки картонени или др. от парфюми, дървени лъжици от тези за еднократна употреба, стари гумени играчки, от самолетите разни за еднократна употреба неща и пр. Като искам минута покой, хитричко намествам в обсега на детето тези неща и все нещо за него се оказва супер-ценно и го започва. После хвърлям разпердушиненото "съкровище" и така до следващия път.  Но да са неща, които не са пред него всеки ден, да са му нови и непознати. Нови и шарени купени играчки далеч не са по-интересни за тях от предмети за бита. Интересът от купените нови играчки траеше при моите  от ден до пладне и се захвърляха.
Много се радваха на детски носни кърпички от плат, на стари салфетки, на дървени лъжици за готвене и пр.  Всяко нещо може да стане опасност, да не повярва човек колко са изобретятелно беля да си направят - да глътнат или да вдишат нещо, та все очите си отваряй, но и аз съм имала гафове и съм си изкарвала акъла, както и повечето мами.

За котлона мисля като Ганка - ти малко и за секунда му слагаш пръстчето да усети какво е това, та  с малка болка на избрано от теб място,  си научава урока да се пази,  за да го предпазиш от големи болки на рискови места.
Едно от децата ми още помни как съм очертала мислена граница, която го дели от газовия котлон и която не се преминава. Ако готвиш или се грижиш за много хора, е нереално да се иска да се посветиш на детето и нищо друго да не пипнеш в негово присъствие.

Не мога да сравня децата си какви възможноси са имали на конкретна възраст, а и надали това е важно, та не се притеснявай за това.
В множеството на здрави и умни деца има толкова голям диапазон от демонстрирани възможности на конкретна възраст, че и десет деца да имаш, пак няма да му хванеш края.
 

Аз съвети не мога да давам, защото при нас нищо не помагаше. През лятото, когато навън беше 40 градуса включи на баба си акумулиращата печка, че му било студено и баба му се чуди що е толкова горещо. Редовно ми включва фурната и даже веднъж го хванах и тръгнах да го пъхам вътре, толкова бях изтрещяла. И котлоните съм му показвала колко парят, и ютията също, обаче пак минава и я включва в контакта. Добре, че е глупавичък, та като направи нещо такова в повечето случаи идва и си казва какво е направил.

При нас май този период на дивотии като че ли отминава, кротнал се е за момента, дано е за постоянно.

Каролайн,  и аз като Ганката ще ти кажа, че най-важното е да приемеш факта, че чистотата и реда са изчезнали от вашия дом за доста дълго време. На мен това ми беше проблем известен период. Гледай само да не се нарани, ще мине и през този период.  Обясненията са задължителни, обаче дават ефект много бавно, имай го предвид. Зареди се с много нерви и търпение и това е.

За говора, на нас лично най-благоприятно ни се отрази детската градина. Там се отприщи. Сега говори много добре, разбира страшно много неща, които аз не съм я учила. Много съм доволна, защото в градината навакса с бясни темпове. Мисле, че след време, когато тръгнете на градина ще усетиш разликата.
А, и звънни един телефон да се видим.

до време ще каза , кудку , до време... А, не пропускам да ви се порадвам ....

В момента моето малкото е голо, само по памперс - научи се от седмица да се съблича сама и от тогава е мъкааааааааааааааааааа, направо ще лудна. А в къщи не е 30 градуса, най-много 23-24. Не ми дреме - да се разболява, умръзна ми да дудна. За големия няма да говоря - той е във фазата на многознайството - ти му кажеш - не е така, а той - а, не в детската го учим така 

При нас тази фаза премина в поучаване и на госпожите от детската за неща, за които сме говорили пък в къщи. Как ще сме в училище направо не ми се мисли.
Обаче аз съм си наумила да го записвам при мъж-учител. Всички мами от квартала ми го препоръчват като "строг но справедлив" и осигуряващ желязна дисциплина в часовете си. А тази година ще взима първи клас.  Та ще видим кой кого....

Много полезни неща сте ми написали, мами   
Днес ми беше много послушно детето. Сякаш с всеки изминал ден прави голям скок напред.
Много му се радваха хората пред лекарския кабинет/не за проблем бяхме там/ колко много бил послушен.
Дали защото имаше един батко отсреща и вземаше пример от него не знам.
За копчетата на уредите вместо безразборно да ходи и натиска реших, когато включвам нещо да му казвам кое след кое да натисне и той остава много доволен от себе си, умира си от кеф, наблюдава и следи дали се върти или издава някакъв звук. И така вече пипаме само когато трябва и щом уреда започне да работи повече не се пипа.

kalina, вчера хвърляхме и топки в легена. захлюпва го на главата си, влезе в него и седна вътре и ми хрумна да го дърпам по теракота напред, назад та голямо кискане падна.
Хареса ми и идеята на Miraetta за топките от стари списания, ще поиграем и с това.
Сега да ви напиша малко интересни думички от нашия детски речник

маркемика - мартеница
чапи - чорапи
чико - чичко
муна - маймуна
апълки - ябълки
чука - чурка
нан - банан
мика - мишка
мечо Пук
дабоооо - бравоооо 
 

Каролайн, и аз имам предложение. Може да изрежеш картинки от стари списания и да ги сложиш във фотоалбум - стават за дъвкане, дърпане и разглеждане, многократно!
Фоксче, и моя от седмица се научи да се съблича гол, а вече и памперс не слагам, та на няколко пъти успя да се "покаже" на цялата къща и прилежащите посетители. Срам ме беше, ама щом и други дечица са се сетили, значи не е изключение.
Да ви кажа, всичко съм забравила, та ви чета и се подсещам кое-как...
Сериозни проблеми нямам, но е пълен с изненади- хубави и опасни. Вече "имам" очи и на гърба си!