Проблеми малки и големи с нашите деца

Не е бременноста, Ганке, първата една година е - природата е направила така, че пред теб да се появи вързопче, което не може да прави нищо само, през по-голямата част от времето спи и лека-полека обсебва живота ти. При нас това става за минута - до днес си свободен, от утре вече целия ти живот е наопаки. Ама се свиква де 

Фокси, имаме предвид едно и също, но го казваме с различен опит.  

На мен днес ми сервира, че го е страх от мен. Питам го щом се страхува защо ми се качва на главата, а то ми отговаря, че защото съм му майка. Та на главата ми ли им е мястото Обикновенно в събота е почти зврерилник.. В неделя се кротват. Май 33 деца през седмицата им идват в повече и трудно се справят с тишината в къщи. Ама найстина по едно си е песен. каква е тая игра тяхната - все едното на гърба на другото покачено и докато се обърна нещо почват да делят. Като една синя каска съм.

Момичета,  това е особеност на възрастта, да си послъгват и да си фантазират. Просто им е интересно да проверяват вашата реакция. Аз на моята разбойница след поредната и лъжа и забивах абсурдни въпроси от рода : " Ти ли пусна бомбата над Хирошима ? или Ти ли разби атомното ядро?" и тя с гордост отговаря : "АЗШ!"

Е това е страхотно! Не се бях сетила, но ще пробвам и аз да "забивам" - ще си запиша отговора му и ще го показвам след 15 години! Оффа, много благодаря за идеята.

Като чета  тук повечето неща ги минаваме и ние.Велла ,мисля ,че си абсолютно права  и Ганката много  добре го е казала.Като си им дойде времето на децата си ги правят нещата,ама ние от къде да знаем,като сме пропуснали част от живота им.
Аз  като си спомня как очаквах да ползват вилица,а те и в градините ядат с лъжици, за да не се наранят.Ама това с тичането по улиците-вчера му запалих врата на батето.Всеки път обяснявам и  вчера като видях колата насреща ,а той щото е голям все бърза напред и нито да го стигна....,мамо всичко ми се обърна.Хем го ударих ,хем ударих една тирада.А малката  вечер се люшка.Спи до някое време и от там насетне като се люлее,чак се блъска в таблата на леглото. със засилка.Вече е започнала да ме усеща още като ставам от леглото.Аз такива локатори съм развила,че само да се  обръща и вече я чувам.Питала съм я дали се страхува -не.Винаги обяснява ,че" иска  спи не може спи"И при нас сме явземали и всякакви варианти сме измисляли-не помага.Сега се надявам да се изморява малко повече в градината  и да може да спи.Чудя се дали да я водя на психолог? Някой имал ли е такъв проблем?

Повечето имат този проблем, поне децата осиновени на по-голяма възраст. Казват, че отшумява с времето. Ние не сме го имали - нашият се наакваше докато спеше.

Ще мине. По-голямата се люшкаше почти 3 години... Така беше свикнала да се унася, също спеше леко и зле.
Измислих с времето разни варианти: да си люшка крачето, вместо цялото тяло, удряхме го на игра... смееше се. После й обяснявах, когато стана по-голяма, че не е нещо лошо, но ако не се постарае да отвикне, ще остане завинаги... и т. н.
Измислих й една история за зайчето, което се гушка сладко в хралупката (под одеялото), мама е там, пази я и всичко е наред... лека, полека, ето - скоро не се е люляла.

Малката пък се секне като каруцар!  Забива един пръст в устата, друг в носа и пррррррррррр! Убийствено е! Но и с нея бавничко, с търпение, намалява.

Остави психолозите засега, поне за това. Говори й неща, след които да се чувства на сигурно.
Аз даже покрай малката измислих една адски семпла приспивна песен, а се оказа, че и на двете им харесва много и все си я искат.
"Нани, нани, Еди-кой-си, мама е тук, мама те пази!"
Умират да я слушат и заспиват тутакси. 

Фокси,Дар4е,мерси! Аз се бях притеснила,че почти година сме заедно и не отшумява,но....сега ще се въоръжа с по-дълго  търпение. Колкото толкова!

За люшкането, хич не се притеснявай. Нека заспива детето както му е удобно засега.  Ние имаме само  уговорката да не го прави в детската градина, за да не пречи на другите деца. И той я спазва. Но далеч не винаги успява да заспи, а все още има нужда от обеден сън.
Моят е на 7 вече и все още ни се случва. Най-странното, че и при нас както при Дара на най-простата съчинена от мен песен - по-малко се люшка. Давам също за пример:
 
Затвори очички, с хубави реснички
мама ще те пази, спи Андрюша, спи

Затвори очички, ясни ми звездички
ще поспим двама, ще пораснеш с мама

Затвори очички, с хубави реснички
Мама те обича, на дядо ти приличаш

А отскоро открих, че ако направя масаж на гръбчето, главичката, стъпалата, крачетата и после му хвана ръчичката и леко масажирам пръстче по пръстче дланта от удоволствие затваря очи – и е заспал за секунди.

Но в началото не искаше да му преча да се люшка. Спи му се и си знаеше, че така ще заспи.

Люшкането , което ме „убиваше” бавно и мъчително при нас отшумя след втората година / за протокола – у дома си дойде на шест месечна възраст /.Правеше го през деня,когато искаше да се успокои от нещо-отвличах му вниманието с песнички,но започна да пее и да се люшка-та по тази причина спрях да правя опити – отшумя когато се научи да говори за чувствата си, вечерното люшкане за приспиване премина с леки масажи по гръбчето,споделяне какво е правил през деня и приказката –„ Сънчо, ела целуни момчето по челцето , да се отпусне телцето”  . ”Върна се” една седмица преди третия му рожден ден /до сега не е имал такива „кризи”/ и отново изчезна два дни след този ден,но това е вече друга тема и аз все още не съм готова да говоря за това…важното е ,че вече е спокоен и здрав…

Виж това е по-сериозно от люшкането, особено ако сте бързи като моят хубавец. Опитай да се договорите - тича или върви сам по улицата, но  чака на тротоара и пресичате само заедно.

Опитай се да го заговаряш с нещо интересно докато вървите - да свикне да е редом. Аз така по пътя за детската градина що приказки бях съчинила (всеки път различни, за да задържа цялото му внимание) Жалко, че не ги помня - можеше цяла книга да стане

Момичета нашето момченце е на 2 г и 3 месеца осиновихме го януари но все още неможе да говори .А пък за мама и тати изобщо  имам чуството че това дете не ни иска .Аз постояно му повтарям думички но той не ще даже да се помъчи да ги изговори .Единствената дума която знае е --  айде.Незнам  но в тези институции ми се струва че някой са само за заплатите си .Иначе детето е много наблюдателно  и повтаря мимики .На моменти се нерви ужасно и вади страшен инат но това не ме притеснява толкова колкото  Говоренето .Аз се бях навила и за момиченце да осиновя но по - голямо но като гледам малкия на моменти  как се държи си мисля че с по - голямо ще е още по - трудно .Пишете моля ви вашите деца кога проговорих за мое успокоение разбира се.

Здравей, Сали, мисля че се притесняваш безпредметно - при нас има биологични деца на вашата възраст, които не говорят. Остави детето на спокойствие и не го пришпорвай - то сега трупа пасивен речников запас 

Това, за което говори Февруари, май не е точно последица от институцията като институция, а въобще на дълбоката рана, която преживяват децата ни и месеците в самота, колкото и да са сравнително малко.
Моята дъщеря на  8-9 месеца се клатеше много малко, в дома и още по-малко вкъщи, за около месец – два престана. Но си имаме друг метод за утеха – там си смучеше ръкавчето, вкъщи от ръкавчето мина на едно одеалце ... като казвам смучеше е условно, не го лапа, а го допира до устните си и движението е нещо като сучене, поне доколкото разбирам аз, де. Сигурно допринася и незадоволения сукателен рефлекс, тя не е кърмена, биберон-залъгалка не е ползвала ... аз не се и опитвам да я отучвам от този навик, само я наблюдавам. Но ме убива това, че има моменти, в които като й е тежко, не съм достатъчна аз, за да я утеша, а се спасява сама ... ужасява ме това, че на много крехка възраст вече е наясно някъде дълбоко в себе си, че човек на тоя свят въпреки всичко е сам ... затова преди известно време в тази тема се замислих за степента на свързването ни ... не казвам, че има проблем, или че термините, с които боряват американците в случая, са най-точните, но децата ни си вървят с болката, ако ще да се разкъсаме от обич към тях, и тя си намира при всяко своите ежедневни или периодични проявления, тушира се, после пак избива ... яде ме, че това са процеси, които не познаваме, не само добре, а изобщо, и само можем да се надяваме, че децата ни ще са досатъчно силни, да излязат сами по някакъв начин от кашата. 

По повод поста на Сали69, почвам сериозно да си мисля, че адаптацията по време на бебешкия пубертет е по-трудна от адаптацията при осиновяване на по-голямо дете ...
Сали, дайте си време и спокойствие. Нищо необичайно няма засега в поведението на твоето дете, вкл говоренето, т.е. неговоренето. Трябва ви време да се приемете, няма някакъв твърд срок за адаптацията ви.