НОВО: Дигитални асистентиВиж

Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 406 532
  • 2 568
# 1 155 15 май 2010, 09:17 ч.
Сали, чакай да те развеселя още тогава! Wink

Голямата щерка беше на 4 години, когато се срещнахме и периода с тръшкането го мина в необичайната по принцип възраст, около 5... ама, детето си искаше и още иска да си навакса неща, които не е изживяло навремето.
Та, стиснала един устенца, направила ги на черта и не иска да яде нищо друго, освен сладолед.
Така се размята и разфуча, че падна по чело (точно като бебе, без да протегне ръце) директно на ламината! И за секунди й изникна синя цицина!
На другия ден, една съседка ме пита: Вярно ли, че си ударила детето със сладолед по главата?  Shocked
Мамината тя... не можеше да свърже думите в особено смислено изречение, аз й разбирах, но съседката...  Laughing

А малката... скоро ще стане на три и половина. Около от година и половина си викам, че ей сега ще мине... Не минава, но пък както казва Фокси, свиква се.  Wink Даже се чудя като вземе та мине наистина, дали няма да ми липсва!  Sunglasses

Сега като стане тихо и не съм в същото помещение, тичам веднага да проверя какво не е наред...  Grinning
Виж целия пост
# 1 156 15 май 2010, 15:20 ч.
ДарЗаМен  аз нали съм си новак в осиновяването се стряскам и от сянката си  LaughingНо да са ни живи и здрави дечица  и блазе ти че имаш момиченца .Аз все още мечтая за момиче не че те са по- кротки  .Някой път малкия така ме вбесява .Днес взел една голяма метла с дръжка и тупнал баба си по главата .Пък и мацки вече върти пикльто -Като имам свободно време го водя в двора на яслата да се полюшка и там една кукла на 1г и 8мес  го погна на целувки а аз гледам опулено и си викам -Леле от сега ли пък бабата на малката се смее .Но всички много му се радват .Сега съм го заплашила че ще си има сестричка ама той дали ме е разбрал и аз незнам .Реших твърдо да подам молба за още едно осиновяване то трудности винаги има .Какво да чакам аз съм на 40г .
Виж целия пост
# 1 157 15 май 2010, 22:39 ч.
Цитат на: Vella M. в пт, 07 май 2010, 15:30
Това, за което говори Февруари, май не е точно последица от институцията като институция, а въобще на дълбоката рана, която преживяват децата ни и месеците в самота, колкото и да са сравнително малко.
Моята дъщеря на  8-9 месеца се клатеше много малко, в дома и още по-малко вкъщи, за около месец – два престана. Но си имаме друг метод за утеха – там си смучеше ръкавчето, вкъщи от ръкавчето мина на едно одеалце ... като казвам смучеше е условно, не го лапа, а го допира до устните си и движението е нещо като сучене, поне доколкото разбирам аз, де. Сигурно допринася и незадоволения сукателен рефлекс, тя не е кърмена, биберон-залъгалка не е ползвала ... аз не се и опитвам да я отучвам от този навик, само я наблюдавам.

Не е незадоволен сукателен рефлекс. Това го твърдя съвсем сериозно. Дребния, когото кърмя на 2 часа през деня и поне три пъти през нощта засмуква всичко, до което се докопа. Само биберони не иска. Най-много обича да ближе дръжките на кенгуруто като го провиснем в него. А изобщо не може да се говори, че е незадоволен по отношение на сукането.

Че на децата ни им липсват много неща, липсват им, не може да се отрече. Обаче се убеждавам, че за доста от нещата сами си създаваме грижи и то в голяма степен неоправдано.
Виж целия пост
# 1 158 16 май 2010, 03:57 ч.
не го броя нито за малък, нито за голям проблем, няма и да му узная истинския произход. за това казвам, че не се опитвам да коригирам нищо, само наблюдавам. за мен е важно нейното емоционално равновесие, щом това работи за нея, нека.
разбира се, мъчно ми е, че не е имала тая екстра кърменето примерно, както и други неща, но няма какво да направим, такъв е животът ... наложих си да се примиря с това, че определен период заедно ни липсва и това не може да се промени, може само да се компенсира в известна степен.
друго исках да кажа, че за мен това е нейната външна проява на способността й (което само по себе си не е лошо) и предпочитанието й (от това вече ми е мъчно, че съм безсилна) да се спасява сама, въпреки че съм налична ... струва ми се, че това, което описва Февруари е сходно. може да го има и при деца, живеещи с рождените ни семейства, не знам, но го има при моето. тя е чувствителна и някои неща се виждат, това е факт, все тая причината.
Виж целия пост
# 1 159 18 май 2010, 09:15 ч.
Случка от преди 4-5 дни. Големият си играе в стаята, а ние в спалнята с бебето и баща му си говорим, сменям памперса на бебето и се мотаме. Бобо дойде до вратата, искаше да каже нещо, но като ни видя изведнъж се спря, сепна се, някак се почувства неудобно и не на място и каза: "А, нищо, нищо" и се върна в стаята си. Викахме го да дойде, да си играем, да се гушкаме, но той не пожела. После отидох при него, но ми стана много мъчно. Видях детето как се почувства чуждо някак си. Дори мъжът ми, който все намира някаква причина за нещата, различна от изоставянето, го усети и най-накрая клекна.

Не мога да изтрия миналото на детето си, ще правя всичко възможно да му е уютно и топло в семейството му, пък за останалото не знам.
Виж целия пост
# 1 160 18 май 2010, 09:27 ч.
Не се вкарвай във филми - не е от изоставянето, от ревността към по-малкото дете е - моят от няколко месеца ми обяснява, как не искал да съм раждала Дара  Mr. Green

На големия му трябва внимание и чисто негови си занимания, занимания за големи. Знам, че е трудно - да не мислиш, че ние успяваме... но поне се стараем, когато не сме грохнали от умора  Wink
Виж целия пост
# 1 161 18 май 2010, 10:42 ч.
А и аз чувам, че не искал това бебе, а друго бебе. Ама бебето пък като го види и като се захили, чак до ушите.

Ми не знам, много беше стряскащо.
Виж целия пост
# 1 162 18 май 2010, 10:50 ч.
Ааааа моят искаше момченце по едно време и предлагаше да сменим ситната  Mr. Green

Не забравяй и кърменето - за него ти имаш огромна близост с брат му, която той няма с теб.

Колкото повече расте бебето, толкова по-малка ще става разликата в отношенията ви към тях, но пък тогава идва онзи момент с играчкитеееееееееееееееееееееееееее, дето вече ми се е полуда главата от постоянното "Мамоооо, той/тя ми взе играчкатаааааааааа"
Виж целия пост
# 1 163 18 май 2010, 11:03 ч.
Кудку!
Виж какъв усет, какво чувство си развила към детето! Ще му е уютно и топло с вас.
А то е пораснало - вместо да се тръшка, се е спряло.

И моят, като обръщам повече внимание на сестра ми, първо дискретно се оттегля със затаена тъга, но и разбиране. А после тайничко може да ми каже "Ти повече се радваш на Гуля!". Но вече разбира и сам се старае да помогне с каквото и както може. Толкова е трогателен в тези жестове

Не го приписвай на осиновяването. Аз свързвам с  осиновяването не толкова такива реакции, колкото истеричното вкопчване в мен...
Виж целия пост
# 1 164 18 май 2010, 11:25 ч.
Ох, успокоихте ме.

С кърменето се оправихме. Дадох му опита, обаче не му харесва. Иначе рефлекс има, но му е гадно.

Мама Ира, права си, расте, без да разбера кога.
Виж целия пост
# 1 165 18 май 2010, 13:06 ч.
спамя малко, че проблемът е решен, ама толкова ми е кеф да се похваля ... СВАЛИХМЕ ПАМПЕРСА!!! последното ми оръжие беше табло със звездички за всеки успех и обещание за подарък като го напълни ... и сега сме на избора на подарък и пада едно колебаене и избиране ...
решението от вчера - "искам бебе", ма какво бебе, кукла?, нали имаш, искай друго, нещо, което нямаш ... "не, истинско бебе ..."

ох, горкото, че ревнуват, ревнуват, обаче вече знае много, а е и наблюдателна и мисля забеляза, че всички около нея имат я братя, я сестри ... едно от приятелчетата от групата й си има брат на месеци ... и на нея хем й се иска, хем,като обясня, че майката и бащата са общи, и на другото дете,  гледа леко невярващо, все едно я будалкам ... Simple Smile
Виж целия пост
# 1 166 18 май 2010, 18:58 ч.
Браво, Vella M., поздравления за памперса! Заслужила си е подаръка девойката.Ама това с истинското бебе май си е ваш терен за игра Wink А какво да кажа , че и мойта малката тийнейджърка има приятелки с  братчета, сестричета на месеци ooooh! Луда ревности желания, пък че мечтата й няма да се осъществи е ясно ("Де оня глас момински?" както казва Чудомир Laughing), та се прежалих на космърлаци в къщи. Mr. GreenА горкото животинче сега само дето"мама" не й казва... Simple Smile
Виж целия пост
# 1 167 18 май 2010, 21:06 ч.
що не изпълни желанието на детето бре, те ората на 60 и кусур години си сбъдват желанията, та ти на тази млада възраст отказа - уууууууууууууууууууу
Виж целия пост
# 1 168 18 май 2010, 21:49 ч.
За младата, в млада сме, все в деколтето ме зазяпват тийнейджърите Joy,явно недокърмените, поне Wink
 ма неааам нервиии #Crazy ни за биологично, ни за осиновено, ни за приемно
Виж целия пост
# 1 169 18 май 2010, 23:04 ч.
Цитат на: ku[d]ku[d]yaka в вт, 18 май 2010, 09:15
Случка от преди 4-5 дни. Големият си играе в стаята, а ние в спалнята с бебето и баща му си говорим, сменям памперса на бебето и се мотаме. Бобо дойде до вратата, искаше да каже нещо, но като ни видя изведнъж се спря, сепна се, някак се почувства неудобно и не на място и каза: "А, нищо, нищо" и се върна в стаята си. Викахме го да дойде, да си играем, да се гушкаме, но той не пожела. После отидох при него, но ми стана много мъчно. Видях детето как се почувства чуждо някак си. Дори мъжът ми, който все намира някаква причина за нещата, различна от изоставянето, го усети и най-накрая клекна.

Не мога да изтрия миналото на детето си, ще правя всичко възможно да му е уютно и топло в семейството му, пък за останалото не знам.
[/size]

Не знам какво е изпитал, варианти много.
Ще ти кажа аз какво изпитах като те прочетох, понеже познавам и теб, и мъжа ти и детето ти.

Изпитах благодарност, че Съдбата на вас го е дала, че какъвто е бесен, други вече три пъти пеша щяха да отидат и да се върнат до Варна за да върнат него в дома, а вие с Владо намерихте  и път, и дом и семейство за него.
(Знам, че не е Варна града, така се изразих просто.)


Едно от моите големи като стане дума за вас и вика:" Абе на онова момченце майка му още ли е жива, бе ..." - тинейджърски умнотии, не се връзвай, но даже и неособено наблюдателното тийнче и то е видяло, колко е трудно с такова буйно детенце.

  bouquet Hug Hug

Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало