Проблеми малки и големи с нашите деца

Миналата година след преместването им в яслата имаше революция в детската. Повече от месец се напикаваха, започна едно демонстративно пикаене по килима, чупене на играчки - беше голямо оплакване. След дълги раговри, убеждения и наказания пробвах варианта да се "пиша" приятелка на "лелята с грозните обувки, която много се ядосва когато пишкат".
Има ли вероятност Милен да не харесва някой от групата, някой които го плаши или наказва?

Със сигурност Милен не харесва едно от децата, което в яслата така го ухапа по ръката, че още имаме белег от трите му зъба. Но поне за сега само се гледали като куче и котка и стоели на почетно разстояние един от друг.
Тази сутрин Митко се разплака че му бавехме закуската, а аз започнах да го успокоявам, да не плаче, че като почне да ходи хубаво и него ще го заведем при децата, а сега да цунка бате и да прати много поздрави на неговите госпожи.
Номера мина - сълзи в очите се появиха само като целунах Милен за довиждане на вратата на стаята за игра.
От сега мисля номера за утрешната сутрин 

Искам да ви питам дали трябва да се притеснявам, че Боби упорито отказва да ползва гърнета и тоалетни още по малко да си казва като има зор.

Заинатил се е и даже да успееш да го задържиш на гърнето, което никак не е лесно, стиска здраво и после при пръв удобен случай си свършва работата.

Хич не мога да си го обясня. Сякаш го прави на инат.

Иска ми се да си го почакам да му дойде отвътре, но дали ще стане преди да навърши 14?

Вие как ги излъгахте? Имахте ли проблеми?

Магьоснико,
не насилвай детето. Аз бих пробвала следното - забравете за гърнето седмица две. Ама напълно, даже го скрийте някъде да не го вижда детето. После ден два започнете да му разказвате какво хубаво нещо ще му купите, защото вече е голям. Цъкайте, представяйте си го, ахкайте, накарайте го той сам да го пожелае. Накрая купете ново гърне, ама съвсем различно от предишното, ако може да е музикално, екстра ще е. Докато седи на гърнето - играйте си, пейте си песни - въобще нека да е игра. След като свърши - естествено бурни аплодисменти

Наш Никола, благодарение на редовния си стомах (като часовник е слава богу!) ака от 11 месечен на гърне. Не мисля, че в началото разбираше за какво става дума въобще, обаче не протестираше понеже аз много си играех с него докато седеше връз гърнето сутрин.

Гледах да не се сравнявам с останалите мами от градинката,тоест кое дете ког а трябва да свали памперса.
При нас стан амного по-късно.
Даже имаше период в който Цеци беше годинка и нещо и се скриваше в някой ъгъл или до парното и си свършваше голямата работа.
Аз постоянно му казвах - ако искаш да станеш по-голям батко и да си играеш вече с голямите навън,трябва да се научиш къде се ходи за тези неща.
При всяко дете е различно,ще се научи и малкия Боби.
Добре те е посъветвала Фуси забравете за гърнето и ако трябва купете детска седалка за тоалетната и той да се чувства голям като мама и тати.Може да свърши работи.При нас определено помогна тази седалка.
Успех.

Магьоснико, неприятно ще е ако реши да ходи на абитурентски бал с памперс, а до тогава...
Когато е готов ще си каже. Аз изчаках Милен да стане на 2 години /с един неуспешен опит да го сложа на гърне, от което той писна и си глътна езика/ На 2години и 4 дена забравих за преобуването - сух, чист, свеж.
Е, тия 4 дена се скъсах да пера гащи, но имаше защо.

Аз да се похваля че май се поадаптирахме. Е, още плаче през нощта и идва в нашето легло, но вече разказва какво са правили и коментираме детската без дежурното - не искам. Всяко чудо за 3 дни /в нашия случай за 7 работни  /

Хм, то човек да се отчае... Дъщеря ми е на 2 г. и 7 м. и изобщо не осъзнава за какво иде реч... От три седмици се учим да казва предварително, но - уви. Казва, но когато вече е свършила работата в гащите.
Успехът се свежда единствено до сядане на гърнето, когато аз кажа (е, понякога с нежелание). Преди протестираше винаги.
Не знам какво означава, че някои деца привикват късно. Струва ми се, че тя отдавна е от "късните" 
Вярно е и друго - ние сме заедно едва от месец и половина, естествено че и това има значение. Ама ако някой може да каже нещо окуражително - добре дошло ще ми е.

Oste_edna , за месец и половина детенце още не се е ориентирало къде се намира, камо ли да успееш да въведеш толкова бързо чистите гащи. Дай и време, бъди търпелива, но ненастойчива. Показвай, обяснявай докато ти се разпени устата, но не й се карай в никакъв случай.
Успех.

Нямам опит с бебета и приучване на гърне, за жалост...или за радост?

Но за дъщеря ти Още Една, тя е на 2,7 години според датата си на раждане. Ти не я гледай тази дата. Действително, в момента може да отговаря на 2, на 1,5 или по-малко дете.
Дайте си време, има да учи много.
Ако те успокоява, дъщеря ми на 4 също правеше бели в гащите.

Дори и сега, когато след месец и половина ще направи 5, нощем понякога пак "плува в морето". Скъсах се да пера, но и аз съм съгласна с Мама Галя - не й се карам. Още повече, че понякога така разбирам, кога нещо я притеснява - почти винаги е свързано с някакви емоции, в редки случаи настинка.

Много ми харесва варианта за "приказно гърне" на Фуси. Децата, дори и по-големите обожават фантастичните истории.
В кой филм беше това с едно говорящо гърне със сини брада и мустаци..."Виж, кой говори", май. 

Значи...

имам си аз от известно време насам един проблем с Милен, които със сигурност не се корени в осиновяването, първични рани и така нататък, но мен ми се иска да чуя точно вашето мнение, защото ако пусна тема в нашите деца ще се наложи да изпиша сто поста с пояснение, че не са изтървани нещата още докато е бил в пелени и т.н. /нали схващате мисълта ми/

Проблемът е поведенческа криза в присъствието на Руслан.

Когато сме сами на село или в София, Милен си е нормално див /което значи много/, но се води по често с добро, отколкото с изтупване на праха от панталона. Не че не се тръшка, но е рядко и за кратко.

Страшното става, когато Руслан му влезе в полезрението - тогава се сдобивам с най лигавото истерично тръшкащо се до захласване дете.
Няма уважение, няма респект, страх или както го наречете. Успява да засинее от истерично тръшкане дори за това на кой крак му се обува гуменката първо. Абсолютно за всичко, без преувеличение той реве и пищи.
И го прави и спрямо мен, не само спрямо баща си.

Вярно е, че Руслан го глези много, винаги му отстъпва, само мир да има /а и избива скрупули, че не е достатъчно време с нас/ но ми писна аз да съм злата вещица.

От оня ден открих терапия, която е страшно грешна според мен, но ми осигурява мир за ушите /пронизителния му вой е на път да ми спука тъпанчетата/.
Като писна оня ден за нещо и аз креснах на Руслан пред Милен да излиза, защото не мога да търпя писъците на Милен. Детето веднага спря и попита - защо? Аз отговорих - защото винаги когато тате е в къщи ти пищиш така - тогава сте наказани и двамата!
Вчера вечерта пак се опита да се изтръшка, и като му казах, че пак ще пратя баща му на работа той спря, но като си легна е питал защо майките гонят татковците, когато децата не слушат 

Стана дълго.

Приемам съвети, критики, идейки, пари в брой и цветя в саксии 

 Мамо Галя, по малкото написано от теб не зная какво със сигурност означава промяната на Милен в присъствието на Руслан. Имам само предположения. Тъй като Вие тримата сте участници в очертаната комуникация бихте могли да имате и по-верни отговори. Предлагам ти да попиташ самия Милен, когато пак се разиграва самата ситуация - в някой  неин промеждутък, когато не е толкова пищяш и тръшкаш се, за да може да те чуе: “Какво го кара да се държи така?”(избягвай въпросната форма “Защо”, тъй като звучи обвиняващо)! Милен е достатъчно голям , за да ти даде някакъв отговор, който обаче е възможно да бъде много съществен за разбиране на поведението му!?
Помъчи се и ти самата да си отговориш на въпросите: “Какво обслужва във Вашето семейство този тип поведение?; Какво различие внася Руслан във взаимоотношенията със сина Ви? Как би се развила и докъде би стигнала ситуацията, ако не ”наказваш” и гониш Руслан от стаята?... Какво би станало ако Руслан седне и поговори по мъжки с Милен, че такова поведение е неприемливо? Може дори да се договорите или поне ясно да кажете на Милен какво очаквате от него-така ще му делегирате доверие и отговорност…
За мен като страничен човек не участващ  в семейната Ви динамика това поведение подсигурява на Милен нужната му доза внимание- при това и на двамата родители. Защо го прави точно по този социално неприемлив начин? Ами вероятно защото е открил, че работи и няма идея за друг вариант , по който да обедини мама и татко около себе си!? Да не пропускаме и присъствието на онзи малък “досадник”-Брато-Митко, който колкото и да е желан заграби голяма част от родителското внимание, което до неговата поява си беше”все за Милен”.
Ти сама осъзнаваш, че макар и работеща (засега) тази “терапия” с наказването и изгонването на Руслан не би трябвало да бъде насърчена за употреба пред децата. С нея поставяш Руслан от съпружеско-родителската субсистема (която е йеярхично по-висока) в тази на децата, което ги обърква в ориентацията кой кой е и в правилата. Самия Милен много на място те е попитал защо гониш татко т.е. защо постъпва с него като с мен!


Трябва да е ясно-родителят е авторитет, притежаващ власт. Дано постинга ми ти помага с нещо и провокира твоята креативност!...

Да допълня нюанс идея и към “борбата” с гърнето. И ние минахме през мокрия период. Тогава гърнето беше страшно и защото най голямото видимо поражение на детето ми след взимане от “дома” бе силно подсечено дупе (до рана). Предполагам и че децата са били насилвани и/или пошляпвани при слагне на гърне там. Та самата поява на гърнето водеше до неистово пищене, а пишкането –до щипене и всякакви неприятни преживявания….
 Пък и да пуснеш нещо в гърнето значи да се разделиш с нещо свое. Как да го направиш с лекота , когато не си притежавал нещо друго освен себе си!?
Да се справя с приемането на гърнето ми помогнаха две неща:
*превръщането на територията около него в игрална площадка (на нея струпвах много играчки и книжки, с които детето се занимаваше докато “твореше”);
* въведените за насърчение стимули-възторжено “Бравооо!” за изпишкване и още по-ентусиазирано ГОЛЯМО БРАВО!- така си го казвах(за изакване и/или две в едно)! Скоро детето се ориентира ,че пускането на нещо в гърнето ми носи радост и за да ме прави щастлива започна да ми носи пълни гърнета: “Мамоо виж!” и получаваше словесната си награда+ целувки ,гушкане и ръкопляскания. На следваш етап сама пожела да седне на приставката в “голямата тгоалетна”- "като Мамо"!
Много хубаво е казано, че никой не ходи на бал с памперс. Приемането на гърнето е само една фаза от порастването и научаването, че в живота се налага да се разделиш с нещо, което не винаги води до травматични преживявания. По механизма на насърчаването Боби ще сдаде фронта! Скорошен успех! И да се похвалите ей!

Мойта креативност до това го докара - бързо и грешно овладяване на ситуацията.
Е, писна ми да съм всезнаещия, всичкоможещ бог, при това сторък, стокрак и нямащ нужда от презареждане на батериите.
Митко тотално го изключвам от сферата на провокиралите поведението неща - просто много внимателно го въведох в ежедневието на Милен и съм 99% убедена че това не е дразнител.

Когато Милен писне, никой и нищо не са в състояние да го изведат от това състояние, докато сам не реши да спре, или някъде нещо не падне /понякога предизвикано от нас изтропване/. Тогава спира все едно че не е плакал до момента и пита - кой тропна, какво падна и т.н.

Какво го кара да се държи така, кой обслужва този тип поведение - ами естествено Руслан. При положение че до сега е позволявал да му се качват на главата, само и само с мекота да компенсира отсъствията си от къщи.

За съжаление, мъжки разговор с Милен на дадения етап трудно се провежда. Когато е гузен или е сгазил лука и е заловен на местопрестъплението, той като хлъзгава риба се измъква от неудобната тема с любознателни въпроси. И то го прави съвсем тенденциозно /не е за подценяване 3-годишния дявол/ Хитрее на дребно и на едро, просто при мен си знае, че аз не толерирам такова поведение и не се пробва /почти/

Но Руслан му е идеалното поле за експерименти. Лошото е, че поради голямото натоварване, на него му е много трудно да поддържа последователна политика. Като се прибере след дългия работен ден или пък няколкодневно отсъствие, той иска да навакса с внимание, а не веднага от вратата да почва със забележките. Да не говорим, че по принцип индианското му име е "мека Мария", дори го карам да черпи на Богородица.

Кой кой е в правилата - ами у дома май аз съм на върха на пирамидата, лошото е, че на моменти имам чувството, че момчетата ми са три и трябва да възпитавам и превъзпитавам и тримата, а пък на мен така ми се иска да сме 2:2 

Егати (пардон!)...нося ти саксия!

Не става така, да си чеша езика на твой гръб. И хабер си нямам, така на думи е бая сложно. Май се опитва манипулирайки ви да извади някакъв плюс, ама какъв? Ти си разчопли в изтощената глава...
Да не би човекът, който всъщност ревнува Милен да...си ти?

Абе, връщам се на саксията. Каква да бъде?