Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 555
  • 2 568
# 1 275
сали, всяко дете е индивидуално, всяка майка е различна, така че нашите съвети едва ли ще ти помогнат. Според мен е добре да го види детски психолог с опит с осиновени деца  - най-малкото за твое успокоение, пък и може някои съвети да ти даде, как евентуално да се справяш и ти с някои ситуации Peace
Виж целия пост
# 1 276
Сали, на колко годинки е?Моята е на 3.7год. когато я взехме нищо не говореше, дори гласа не знаех как й звучи.
Откакто е внас започва малко по малко да произнася думи, срички казва си името, дори и малко погрешно,показва на колко годинки е,яде всичко- най-много банани.
Днес я водих в детската ясла, но като гледам другите деца тя е с 2години назад от тях. Септември мислех да я давам на градина, ама ще я дам в яслата поне до нова година.
Мисля, че ще напреднат децата, трябва им време  bouquet
Виж целия пост
# 1 277
Теди на 2г и 5месеца е и ми се струва че много изостава това дете.                                                                                                                                                           Фоксче и аз това си мислех но все отлагам да не би да се заблуждавам но ще трябва .Когато го осиновявахме в характеристиката пишеше че изостава но соц. ни каза че било нормално и аз знам че е .Но за това време с нас би трябвало да има малка промяна.
Виж целия пост
# 1 278
Сали, и на мен соц. ми каза че изостава за възрастта си, но било нормално ще наваксала ooooh!
Направи си консултация   bouquet
Виж целия пост
# 1 279
Сали, моят изоставаше година и половина след като го взехме, а година и месеци никой друг освен мен не му разбираше, какво говори...
Виж целия пост
# 1 280
Фоксче аз отначалото мислех че не ни приема детето но сега виждам че има и друг проблем .Питах за малкия една леличка в дома и тя ми каза че бил най- палавото дете и от инат го прави .Е да ама до кога ще я караме така той и МАМА не пройзнася .А аз на моменти имам чувството че за него съм една от всичките и ми става все по-трудно .Даже си мислех да го заведа за малко в дома да видя как ще реагира но моя е против
Виж целия пост
# 1 281
Знам, колко е трудно, когато детето те отхвърля - радвай се, че не може да говори, че моят директно искаше да му намерим друга мама  Simple Smile. Ревала съм по цели нощи, но това минава. Не мисля, че е само инат, но най-добре иди при психолог. Ти приемаш ли детето вече? Няма нищо лошо, ако не го приемаш - така както то трябва да се адаптира, така и ние трябва да се адаптираме. Бях чела много ценни статии за следосиновителната депресия, но не знам, дали още съществува блогът, за да ти дам линк.

Воденето в дома сега не е добра идея - не си прави опити - дай му сигурност - точен график, прогнозируемост, не го изненадвай. Моят син беше в състояние да направи ужасна истерия само защото чорапите му не са точно на мястото, на което ги е оставил.
Виж целия пост
# 1 282
Благодаря моми4ета споделеното винаги ми е в полза .Така по малко грешки правим.
Виж целия пост
# 1 283
 Сали, колкото повече престоят децата в институция, толкова по-трудно и дълго се адаптират в семейството. Специалистите казват, че един месец престой, връща детето три назад. Уж са деца на 2, 3 или 4 години при осиновяването и имаме някакви очаквания за тази възраст, но те са си чисто бели листа. И започваме да пишем от самото начало. Шокът също е огромен и за двете страни. Аз още съм в шок.  Crazy
Виж целия пост
# 1 284
Де да бяха чисти листа... Някога бях писала, че са по-скоро като едни прекрасни, но авангардни картини с хаотично и небрежно нанесени цветове, които бавно и с много търпение, разместваме, подреждаме, едновременно с това нанасяме и нови форми, а най-трудно е да заличим старите и тъмни тонове... Защото с триене не става, не можеш да изтриеш опитът и историята на тези деца, нищо че за нас две, три, четирир години звучи малко, за тях е... целият им живот.
Тези тонове ги покриваме с други, по-светли, по-жизнени, по-ярки... постепенно. Много търпение е нужно.

И да, понякога ти иде да ревнеш. Иска ти се поне за малко да се почувстваш мама на това дете, а не личен психолог, възпитател и отдушник, нали?
Знам. Не се обвинявайте. Хора сме.
Но търпение и то волско, е основната сила, която е в помощ и на майка, и на дете. И вяра, че нещата се променят. Защото те се променят. Simple Smile

Ще споделя една тактика за моментите, когато съм се чувствала най-отблъсквана и съм се уморявала от едновременното неприемане на желанието ми за близост на голямата ми дъщеря и това да я търси и предизвиква чрез инатливо, опако поведение, и дори видимо желание да ме наранява. Прави го неосъзнато, знам защо го прави, но понякога въпреки това ми става мъчно.
Тогава я гледам нощем.
Нощем, докато спят се зареждам със сила. Тогава са те - просто дечица, беззащитни, нуждаещи се от нас. Малки ангелечета. Галя ги и леко ги целувам. Възползвам се.  Wink

После, ако през деня старата плоча се завърти, просто връщам в главата си този миг и намирам наново търпение и сила.
Децата ни имат огромна нужда от спокойни и уверени майки. Тогава постепенно и те канализират емоциите си.
Виж целия пост
# 1 285
Децата ни имат огромна нужда от спокойни и уверени майки. Тогава постепенно и те канализират емоциите си.
Кога? Защото аз имам чувството, че никога няма да стане.
И толкова много ми омръзва по някога да се чувствам ужасно лоша майка... на голямото си дете  Sad
Виж целия пост
# 1 286
Момичета, въпреки че нямам време да влизам често тук, за мен е истинска радост винаги когато имам възможността да общувам макар и виртуално с вас. Виждам, че наред с радостите, има и много неща, които ви тревожат и това е нормално. За съжаление, всеки ден прекаран в институционална среда е връщане назад в развитието на детето под вродените му възможности, а наваксването на пропуските изисква много време, не рядко някои липси остават отпечатък завинаги. Що се отнася до извеждането на бебетата в домовете навън, това почти не се прави и обикноено причината е малкия състав на грижещия се екип. Някои фонтанели се затварят преди 9- тия месец, а други по- бавно- през втората година, но това е в компетенцията на лекарите. В говорно отношение децата много изостават, но това не винаги означава забавено интелектуално развитие. Проблемът е в липсата на индидувално внимание, впечатления и обект на подражание, предвид затворената среда и еднообразната обстановка тип "Биг Брадър" в домовете. Стотици пъти съм повтаряла по една думичка, но нищо. Но след като по горе Сали споделя за голямо детенце, което вече 6 мес. е в новия си дом и отказва да говори, препоръчителна е консултация с детски психолог. Вода не му се е налагало да иска в дома, защото ме у давана в опреденото за това време. Всъщност всички потребности са били задоволявани на децата в определеното време, според режима и смените. Нещата са твърде различни от колкото, ако детето е израсло у дома. Истериите също са нещо "обичайно" и то от нищо-нещо, това е твърде стресиращо и често необяснимо, но е факт. Децата са изнервени и всеки от нас би бил така, ако животът му е преминал в едно затворено помещение с няколко връстника, скука и еднообразие. За храненето, в домовете децата до твърде късна възраст се хранят с пасирана храна, не разнообразна, нови храни трудно биха приели. До късен период не се приучават и да ползват гърне, защото памперсите улесняват персонала. Това е истината и за съжаление няма как да се промени. Разбирам, че всичко това продължава и в живота след дома, но надежда има, остава да проявите още и още търпение, любов и усилия.  И колко добре го е написала ДарЗаМен.... Спорна седмица и послушни дечица!  Hug
Виж целия пост
# 1 287
Meri4,
не искам да се заяждам, само не мога да разбера, защо да не може да се промени положението? Защо се према за природно явление това пълно безхаберие и потресаващо невежество на една огромна част от хората в домовете?
Персоналът съвсем не е толкова малоброен, повечето от нас са виждали колко от 'лелките'  следят всички сапунки, а децата са на самотек... Защо да е по-трудно децата да са на двора, вместо в стая? Песнички могат да се пеят и на 40 деца едновременно, струва ми се. И т.н. И т.н.
Или пропускам нещо?
Виж целия пост
# 1 288
За извеждане на бебетата навън мога горе-долу да разбера, но да не е извеждано на вън едно дете на 3 години и половина, това не мога да приема в никакъв случай  Naughty

А и лелките не са толкова малко - в детската на сина ми са две учителки и една лелка, в дома му бяха по две жени (не знам коя учителка, коя лелка... и какви са изобщо) - в дома и една песничка не беше научил - защо в детската е едно, а в дома друго - защото хората, работещи в дома не им пука за децата (поне според мен).

Едно време търсех детегледачка и ми се обажда по телефона една дама - аз съм вашия кандидат, имам страхотен опит - 25 години съм работила в дом за деца, лишени от родителска грижа... а аз й казах - това не е препоръка, а антипрепоръка - сина ми е осиновен и й затворих телефона.
Виж целия пост
# 1 289
Маймунка, напълно си права, аз написах "...обикновено причината е малкия състав на грижещия се екип", което не е оправдание, но нали знаеш може и с 2, може и с 200, само желание да има. Въпреки всичко едно е една лелка да пее на 40, а друго е мама да пее, да те гледа в очите, да се радва на всяка сричка и т.н., в груповото възпитание липсва специалното индивидуалното отношение, липсва поощрението, липсва усещането че си единствен, а не част от групата, именно затова децата дръпват назад и после е нужно много време и търпение, докато нещата си дойдат на мястото. Соцмоделът на институционално отглеждане на деца е неправилен. Затова съм на мнение, че децата трябва да се осиновяват от родилния дом или ако се налага отглеждане в дом, това да е от семеен тип, както е в нормалния свят. А тук поради ред бюрократични причини хиляди деца нямат друг шанс, освен обичайните домове, където децата дори нямат свои вещи и са в постоянна борба за играчки, храна, внимание, а това изнервя. Аз където работех във всяка група имаше по 1 или 2 мед.сестри и 1 лека, 2 педагога и 1 психолог за 100 деца, не зная много ли е малко ли е, вероятно навсякъде е различно. Наистина се полагаха много грижи и имаше контрол, но аз лично съм против груповото отглеждане на деца. Има и още нещо, характерно за българина, много хора ходят на работа за да си си изкарат работното време и стаж, не се прави и специален подбор на хората искащи да работят на подобно място, но всеки отговаря за себе си, а и това е друга тема.
Фоксче, по- големите дечица се извеждат навън, но предимно през пролетно- летния сезон и в района на двора, почти липсва извеждане извън дома, от там идва и липсата на реални впечатления за околния свят. Работила съм и в елитна детска градина, не зная кое е реклама или антиреклама за един специалист, а и не съм тук за това, но лично за мен специализацията и годините през които работих в дом ми дадоха много във всяко отношение. Дори бих препоръчала на всеки педагог да мине през тази школа, защото това е истинският труд, а не когато всичко е наготово и мама и тате подкрепят отстрани.
Много ми се иска свободно да споделяме мненията си, съжалявам че тук не виждам други потребители работили с тези дечица преди да намерят своя дом. Аз никого не защитавам и никого не съдя, просто разговаряме на "глас" защо нещата са така, а не както трябва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия