Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 605
  • 2 568
# 1 500
И моите спомени от детската градина са неприятни, караха ме да стоя права на леглото с ръце, вдигнати нагоре, защото не спях. Ми не ми се спеше. И сега не обичам да спя следобяд, събуждам се адски депресирана и в ужасно лошо настроение. Не знам защо е така, но е гадно. А майка ми можеше да си позволи да ме гледа, баба ми също. Най-гадно беше да ме карат да ям насила, особено противните макарони на фурна. Тогава родителите ни са го правили за удобство, ние го правим от необходимост. И да, в Русе детската градина може да не беше със същата база като тази тук, но учителките и лелките бяха на светлинни години от тези претенциозни фръцли тук. Не караха децата да спят на обяд, ако не искат, имаха си едно кътче за тях, за да не пречат на спящите деца. Детето ми никога не се е прибрало незапасано, винаги е било облечено ако е по-хладно с допълнителна дреха. И още много неща. Това е единственото нещо, за което ще съжалявам, че съм лишила децата си от нормални отношения в градината. В училище също, защото и там учителите са на светлинни години и има много по-човешко държание. Само че сметките трябва да се плащат, банките си искат парите, а храната и дрехите гълтат по-голямата част от средствата.
Виж целия пост
# 1 501
Всъщност, темата е важна. На мене ми се струва, че така наречените детски заведения в България се приемат едва ли не като природно явление. Не искам да разбунвам духовете, но според мене съществува пряка връзка между яслите и градините по български модел и наличието на едни други домове...
Едно време хората не са имали никакъв избор, принуждавали са ги да работят и да си оставят децата да ги възпитават в дух на колективизъм.
Сега обаче е друго и 'даването'  в градина не би трябвало да бъде автоматично. Лично не бих дала дете на ясли преди 1 г. възраст.
Преди време предложих вземането на жена като алтернатива и ми наскочиха много хора, че не било добре за осиновено дете да го гледа друг човек. А много ли е добре да се сменят десетина лелки като на въртележка, една от друга по-подковани педагогически? Предпочитам моделът на гледане у дома, позната обстановка, по-малко изнервяне и за родители, и за дете.
Бабите си остават незаменими, за тези, които имат късмет.
Виж целия пост
# 1 502
Уфф, аз пък днес се депресирах от друго. Сутринта взела някаква книжка и срича: Дъ, о-о, мъ; до-о-омъ; дом! Браво, казвам, успя сама да се справиш. Ама нещо ме човърка и питам (за да разбера дали разбира прочетеното). Знаеш ли какво значи думата, която прочете? А тя ми казва: "Ами дом е там, където са децата, дето са изоставени". Втрещих се. Никога у дома не сме наричали онова място "дом", нито сме говорили за изоставяне. Наричаме го "бебешката къща", а децата - "деца, които нямат родители" или "деца, които още не са срещнали своите мама и тате".
Извън темата за детските градини е, ама ми е по-прясно, ще прощавате.
Пък за въпросните детски градини - има и хубаво, ама има и лошо. И всичко е до хората там - от директора до лелките. Дълга тема. Само ще кажа, че горчиво съжалявам, че в нашата градина знаят за факта на осиновяването на детето ми. Направих го уж за добро. Еми, нищо добро не е донесло на детето ми, напротив. От само себе си приемат, че неуспехите й се дължат на това, а успехите й са въпреки това.
Виж целия пост
# 1 503
Не си мислете, че детегледачките са чудо невиждано - поне моя скромен опит показва, че са нож с две остриета... но не ми се влиза в подробности, просто ще отбележа, че първата ни детегледачка, независимо от моите указания, беше решила да гледа детето по някакъв неин си Австрийски модел, в който на детето не се обръща внимание и то трябва да прави всичко, което възрастния реши. Е, разделихме се, ама не ме питайте колко мои нервни клетки умряха, пък и на децата... Категорично не препоръчвам осиновено дете, което не е адаптирано, да се даде на детегледачка, на детска също не препоръчвам, но според мен е по-малкото зло! Идея си нямам какви гадости може да натвори сама жена с осиновено дете, в детската е друго - децата са повече. Това от моя опит.

Най-доброто, естествено, е да си останем в къщи с децата... но това не винаги е възможно.

За възрастта - мога да си позволя детегледачка, но за мен щерка ми е за детска - не мога да си представя да я оставя на тази възраст цяла зима сама с някаква жена... ама това си е само моя гледна точка.

Частна детска мога да си позволя... за едното дете, затова и двете ще ходят на държавна. Добра, лоша - това е положението, не мога да ги деля  Peace

Линдт, моята собствена майка е дала брат ми на 11 месеца на седмични ясли... не ме разбира, като й казвам, че е направила страшна грешка - обяснява ми, че тогава учела! и не можела да го гледа и него. После го дала на баба ми и дядо ми, които го завели в Румъния /дядо ми е работел там/ и са стояли 3-4 години там заедно. Съпругът ми е отгледан от баба си, дядо си, леля си и вуйчо си до 7-годишна възраст, връзка с майка си няма никаква, ама никаква. Знаем всички, за какво става въпрос  Peace

Кудку, първо разбери, кой какво има предвид, пък после давай характеристики.

Е, като се изживях като една майка-орлица, отивам да спя  Wink
Виж целия пост
# 1 504
Това за характеристиките пък изобщо не го схванах, ама карай. Нещо не можем да се разберем.
Виж целия пост
# 1 505
Ох, докоснахте точно моя проблем! Зачудила съм се от сега какво ще правя догодина от 1 септември с моята дъщеря, т.е. детска ясла или да търся човек да я гледа поне до пролетта. За пръв път чувам, че не било добре за осиновените деца да ги гледа друг човек Shocked. Нещо не мога да вдяна...Аз съм осиновена на 1 година и половина и след 3 месеца съм дадена на гледачка да ме гледа. Това е до 6-та ми година, затова не разбирам...Както и да е...та да се върнем в наши дни. Аз също не съм вдъхновена от отношението на непедагогическия персонал в детските заведения, но при тези изисквания, това е предлагането, такива са и заплатите, та и аз не знам какво да правя като не мога с моята работа да ползвам болничен много пъти...
Виж целия пост
# 1 506
Забравих да уточня - имам предвид деца, осиновени на по-голяма възраст - над 2 г. и половина и както казах неадаптирани Peace


Виж целия пост
# 1 507
Не казах да хванеш някой от пътя. Трябва и малко късмет. Ние имахме една гледачка, с която едва тази година окончателно се разделихме и децата още я търсят, като баба им е. При нас впрочем винаги е било смес от гледачка и 2 дни градина.
Сега имам една студентка за спешни случаи.
Виж целия пост
# 1 508
Добре, ще го кажа в прав текст - взимате у дома едно дете на 3 години да кажем. Детето никога не е имало семейство, няма си и на идея, какво е да има майка. И какво става - гледаш го месец, два у дома и го оставяш 10! часа с друга жена, останалите 2-3 часа от будното му денонощие е с теб. Как си мислите, към кого ще развие привързаност детето? Кой ще подразбира за подобие на майка? Как ще му обясниш, че ти и то сте едно семейство, като теб те няма? И какво ще стане с крехкия му току що изграден свят, ако трябва да смените детегледачката?
Виж целия пост
# 1 509
Не виждам разликата с детското заведение точно в този пункт.  Към кого да се привърже там? И колко часа стои там?
Детето има нужда от индивидуално внимание. Много. Само за него. Една група не може да му го осигури. Една гледачка може. Споменах, че не сме сменяли нашата. Но всичко става на този свят. Като напусне една учителка и дойде нова, какво става?
Виж целия пост
# 1 510
Не можеш да ме разбереш - детето ще развие привързаност към детегледачката повече, отколкото към майката, което ще доведе до много, много по-трудна адаптация и на майката и на детето! Пак казвам - говоря за деца, осиновени на по-голяма възраст - деца, които имат проблем с привързаността и то много силен проблем. В детската е друго - две учителки се грижат за 25 деца - няма как да развие привързаност.

И отново - това е лично мое мнение  Peace
Виж целия пост
# 1 511
Спорът е безсмислен, защото средностатистическото българско семейство в повечето случаи не може да си позволи платена детегледачка за цял ден. Една учителска заплата например е по-малка от заплатата, която трябва да се даде на детегледачка за 10 часа на ден.
Виж целия пост
# 1 512
Gankata,
Направих уговорка за парите отдавна. Съгласна съм.  Peace
Спорът е принципен. Теорията, че детето ще се привърже към детегледачката вместо към осиновителката, не се потвърждава от практиката (най-вече САЩ, където масово се работи с гледачки). Не искам да навлизам в подробности тук.
Нещо лично: аз отначало изпитвах ревност към бавачката, в смисъл, ами ако вземе да се привърже повече към нея? Мисля, че това е нормално, израз на собствената ни неувереност на "нови" майки.  Embarassed
Виж целия пост
# 1 513
Нещо лично: аз отначало изпитвах ревност към бавачката, в смисъл, ами ако вземе да се привърже повече към нея? Мисля, че това е нормално, израз на собствената ни неувереност на "нови" майки.  Embarassed
Да, така е - ние сме неуверени към децата си, а те не са наясно с реалностите от живота, живели толкова дълго време в затворено пространство. Ще те попитам нещо друго - за колко годишни деца в САЩ става въпрос и колко време след осиновяването?
Имай предвид и нещо друго - в България детегледачките са обикновено баби, а не професионалистки, което може да доведе до много допълнителни проблеми при адаптацията на детето.

А принципно е най-добре поне година майката да остане с детето, да няма детегледачки, градини, клубове и т.н.  Peace

И само да допълня - в момента нямам абсолютно никакви проблеми да оставя и двамата на детегледачка, привързаността е изградена  Peace

ПП И аз да уточня, че спорът е принципен и всеки сам взима решенията, които касаят него и детето му  Peace

ППП И сега се замислих, Маймуна, ти като си от другата страна на земята, колко е часът при вас сега? Просто ми стана любопитно, май чак сега оцених часовата разлика  Simple Smile
Виж целия пост
# 1 514
Тя не е от другата страна на Земята, в Европа си е, на два часа разлика от нас, доколкото съм разбрала от постовете й.  Grinning

Принципно подкрепям мнението на Дзвер за деца в непеленаческа възраст. Моето голямото беше само на 2 години, а доста време ни отне, докато разбере какво знаюи и защо само аз съм "мама". Е, и моето решение да жертвам много неща за да си остана с децата по 2 години след осиновяването им в къщи улесни много процеса на адаптиране един към друг, но пък повлече след себе си друг вид проблеми...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия