Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 647
  • 2 568
# 1 560
Някъде изчезна поста на Дзер за зу-зу мишката  newsm78
Ама да си кажа. Избягвам подобни проблеми като, купувам играчки само за коледа и рожденни дни. Получават достастатъчно играчки и от гостите на рожденните дни или от хора които ни посещават рядко и когато идват на гости носят по нещо на децата.
Изключение правят семейните игри - хали гали, не се сърди човече... но и такива най-много веднъж годишно.
Така са свикнали да не искат и да не очакват да им се купува нещо освен за празници.
Голямата половин година искаш бейби борн и си го получи за 5 тия си рожден ден, от парите които баба и и дядо и и дадоха. Игра с него една седмица.
За 6 тия си рожден ден си купи две зузута и къща за тях (пак от събрани от роднините пари) И на тях седмица игра им отдели.

Играчки в детската не давам да се носят. Освен преди време, като беше малка групичката им, общи игри с които да играят всички деца - мемо карти, пъзели. Изключение съм правила само с плюшените играчки за сън. И пак с уговорката, че играчката не трябва да става повод за конфликти. Те и учителките следят за това де.

Във вашият случай - купуването на зузуто е в противоречие със всички правила на педагогиката  Mr. Green Взел е решение, направил е своя избор, трябва да живее с него. А така хем сте наградили неговото "и аз не знам какво искам" хем накрая той с две играчки, сестра му с една - щото тя знае какво иска.
Ако не може да устоите на драмата му, измисляте повод да му купите зузуто, няколко дни по-късно, като награда за някаква особена заслуга - подредил е стаята си ... Grinning
Колкото по-рядко получава играчки, толкова повече ще ги цени.
Никакво носене на играчки в детската, така ще му се наложи да усвои други начини да впечатлява "приятелчетата", по малко материални.
И цял живот работа по самооценката, за да се бори с желанието си да се хареса на хора, които смята че го превъзхождат.
Виж целия пост
# 1 561
Lindt,
Да живее любовта! (И разбиращото търпение на мама!)
Да, сигурно Аист е права, ще има още моменти всякакви, но, НО! децата са ти добри, просто трябва да им се подаде ръка... Браво на момичетата, и на двете, а и вас с таткото Hug

Сисли,
Накратко - много добре те разбирам. Моят в къщи прилича на малкия, палав тайфунчо от един филм на Дисни с Мики Маус. Но, може би, защото е момче, се случва и навън да сме така (особено в превозно средство).
Мисля, че има голямо значение, че ги гледаме сами. Все пак татковците дават нужния баланс (и емоционален, и всякакъв). Ние сме техния свят, ние им принадлежим изцяло  (и само на тях), ерго, пред нас може всичко. Пред нас може, това, което на другите места не може. И ние сме сами за всичко, дом, пазаруване, възпитание, обличане, водене, и за друго време не остава, и света ни е ограничен до голяма степен около тях, и това, колкото и да е хубаво, понякога изнервя и уморява, понякога ме обладават и страховете, свръх отговорността,  а децата всичко усещат Много може да се пише. Добави го към темперамента на детето.

Не съм овладяла тайфуна, въпреки властния си характер. Не ми е по силите и не го искам. Той се развихря, особено, когато го притискат обстоятелствата. И... колкото повече се карам, толкова повече се развихря. Той не го иска, но така става...

Затова в такива моменти (те все пак са периоди на завихряне, макар е не кратки) си казвам "стига", успокой топката, ограничавам „не-тата”, защото иначе трябва да ги прилагам ежесекундно и се изнервяме двамата до краен предел. Опитвам да влезна в тайфуна, „буйстваме” доколкото може заедно, след това се опитвам да насоча отвътре нещата към нещо градивно, е ако не стане, виквам, признавам си. Но той знае, че е прескочил бариерата. Учим се, че трябва да може сам да определя мярката, дори на примери, като преяждане с шоколад…

В интерес на истината, във вашата възраст, Анди имаше период на отчайваща неуправляемост. Сега е ма-а-алко по добре. Все пак израстват, какъвто и да им е темперамента. За мен все още, след почти седем години заедно, остава актуално едно от най-важните неща  – да създадем връзка на любов и доверие. Но и по другите важни нюанси, за които писа Линдт, има още твърде много да се старая… Дано не изпускам нужния момент за въздействие, че скоро няма да съм толкова значима в неговия свят…

Ганката, подкрепям!
Виж целия пост
# 1 562
Линдт, пиши, пиши. Полезно е. И вярно. Май наистина тя владее емоциите ми и май наистина го осъзнава. Направо ме държи в ръцете си. Да ти кажа честно, не разбрах кога и как стана, и защо стана, явно не съм поставяла никаква дистанция помежду ни.
Ще ми е интересно да споделят мами, които са сами, за да видя как точно поставят границата и как точно го играят двете ченгета.

Мама Ира ме изпревари Hug Благодаря! Май вървим по вашите стъпки, ако и да сме момичета. Еманципация Peace
Виж целия пост
# 1 563
Дзвер,
специално лекарства и аз съм намирала скрити на най-невероятни места. Не се вкарвай във филми.
Умората също е фактор. Може да му е дошло много натоварването. Аз понякога им давах ден "отпуска" от градина и училище, ей така, да се посъвземат малко. Ако може да го уредиш от работата, естествено.   bouquet
Виж целия пост
# 1 564
Дзвер,
Умората също е фактор. Може да му е дошло много натоварването...

Подкрепям. Освен това, мисля, че има наистина такива периоди на израстване.

Сега видях новото включване. Ако му е дискомфортно в детската градина, може наистина да го сърби ухото и да го боли корема, и краката да треперят. Говори с учителката там, накарай ги да помислят.
И аз бих дала почивка, пък дори и зузу бих жертвала, в името на доброто му самочувствие в детската градина. При нас учителките стимулираха да се носят играчки newsm78. Моят често подаряваше. С най-добрите си приятели (имаше двама-трима) си разменяха играчките за ден, два. После ги връщаха.
Виж целия пост
# 1 565
Линдт, пиши, пиши. Полезно е. И вярно. Май наистина тя владее емоциите ми и май наистина го осъзнава. Направо ме държи в ръцете си. Да ти кажа честно, не разбрах кога и как стана, и защо стана, явно не съм поставяла никаква дистанция помежду ни.

Аз също много трудно се справих с поставянето на граници при Маги. Бях толкова слята и влюбена в нея, че за мен беше мъчително да и отказва каквото и да било - като започнеш от това че не можех да я оставям да плаче, а тя плачеше винаги когато я оставя в леглото като бебе и абсолютно непрекъснато ми беше в ръцете и стигнеш до това че ми беше трудно да и откажа шоколадова вафла преди вечеря  Mr. Green
Като стана на три години вече знаеше че дори и първоначално да съм казала Не, ако попита достатъчно пъти ще променя отговора си на Да.
Тормозех се страшно, защото от една страна знаех, че това което правя не е добре дори за нея, а и не можех да се понасям толкова крайно отстъпчива и подвластна на нейните желания до крайност.

Помогна ми съпруга ми, къде с мила обратна връзка, къде с караници. Наистина си дадох сметка колко до нищо добро не води това, когато се усетих, че се изкушавам да крия от съпруга си "дребните прегрешения" (нарушаване на правилата) и да влизам в коалиция с дъщеря си - ние либералните и свободни по дух, той прекаляващ с правилата.
Помогна ми и това, че порових за да открия защо ми е толкова трудно и болезнено да казвам Не, не само във взаимоотношението с детето си.
Сега пак съм по-либералната в семейството и понякога допускам компромиси, но нещата са значително по добре и най-важното е че детето се чувства по-сигурно като знае, че отстоявам нещата които съм казала или изискала.
Виж целия пост
# 1 566
Ох, как си права Линдт!

Като писах на Сисли, си спомних Спок, който е против осиновяването на дете от един родител. Трябва да си призная, че не мога да му дам тази устойчивост, каквато би имал ако семейството е пълноценно. Дори няма срещу кого да се съюзя и с кой да се скарам за начина на възпитание. Често не намирам баланса, чувствам го, преживявам го, а той го усеща. Понякога сякаш самата аз губя твърда почва под краката... А на нашите деца тя е крайно необходима. Трябва да се справим с предизвикателството и това, за което пишеш е още по-важно в нашия случай на осиновено едно дете и „самостоятелна” мама, (за да не се засегне пак някой пояснявам, че го казвам за себе си с ирония).

Много трудно се налагат граници, когато освен връхлетялата те ОГРОМНА и ВСЕПОГЛЪЩАЩА любов, те увлича и жалостта, и отговаряш на ненаситното желание за познание, натрупало се в детето, то три години не ти плаче, защото не знае, че това помага, а изведнъж започва да плаче, тъй жално ooooh!

На мен проблемът ми е по-скоро с това (бях писала), че ние свикнахме с бързите обороти при откриването на света, а трябваше да слагам тогава границите. Той е схватлив и бърз, постоянно готов за ново, чува задачата, пръв отговаря и например, досадното повторение в училище (а по-рано в детската) на постигнатото му е скучно, трябва нови предизвикателства, ако не – започва да се върти, нервничи, измисля какво ли не…
Проблем е, че най-често го разбирам…, а все пак трябва да има дистанция.

Проблем е и че животът  ни, в който сме ние само двамата, и който ме поглъща, той не дели по друг начин – аз му принадлежа, изцяло, напълно, ежесекундно (освен ако не чистя Mr. Green ). Той прекрасно знае, че може да разчита изцяло на мен, независимо какво прави. Трудно се променя такова статукво. На работа съм от 8 до 8 -  кога да го лиша от моето внимание? Единия час преди лягане, или събота и неделя, когато най-пълноценно общуваме, защото не сме така уморени и двамата?

Но той пораства, ще трябва да намеря подход и начин леко да се поотдръпна, той стана по-силен, трябва му воля и свобода, за да разгърне крила, да добие увереност в силите си. И на него му се иска, но все още го е страх, освен това е достатъчно схватлив, за да усети, че това е по-трудното и настава едно лигавене или зъбене, ум да ти зайде…

Не е лесно, но ще възпитавам преди всичко себе си Confused, пиша за другите „самостоятелни” мами, да не правят моите грешки.
Виж целия пост
# 1 567
Мама Ира,  Hug. Първо да кажа "ЖИВА СЪМ И БЕЗ ЗЪБ", второ - много е права Мама Ира, много е трудно когато си единствен да не бъдеш изцяло погълнат от детето си, да му даваш всичко и да размиеш границата. Ама пък те така имат нужда от любов, от внимание, от всичко с пълни шепи....

Аз вече съм направила грешката, ще се опитам да се коригиран, но не знам дали няма да е късно...И все пак, пряко д-р Спок, СЛАВА БОГУ ЧЕ СМЕ ЗАЕДНО!!!
Виж целия пост
# 1 568
Сисли, слава Богу,

Той Спок, не е виждал нашите домове, затова така е писал...

Айде, честито махнат зъб - един проблем по-малко!
Виж целия пост
# 1 569
Сисли, радвам се че всичко е наред  Hug
Виж целия пост
# 1 570
Благодаря гърлс, дано е наред, че голямо мислене го мислих тоя зъб!
Виж целия пост
# 1 571
Момичета, не се косете, че сте "самостоятелни", ние като сме двама, изобщо не сме се справили по-добре  Peace
Виж целия пост
# 1 572
Благодаря, Дзвер,

Не се косим, отчитаме реалности.

А при вас ситуацията е още по хубава - не сте двама, а ЧЕТИРИМА. Т.е. детето е свикнало с това, че ти, например, разпределяш вниманието към 3-ма. Двамата с малката могат да бъдат комбина. И още много-много плюсове прекрасни (освен трудностите) - да сте живи и здрави, и щастливи!

Ех, как ми се иска още едно. Но не може.

Стискайте ми палци, не са доизчистили тумора на сестра ми, май пак ще трябва да влизаме в болница
Боже, защо се случва на добрите хора всичко това?!?
Виж целия пост
# 1 573
Мама Ира, имаш стиснатите ми палци  Praynig
Виж целия пост
# 1 574
Стискам палци всичко да е наред, мама Ира  Praynig
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия