Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 658
  • 2 568
# 1 680
Elitto,
остави детето на мира. Рано е още. Така или иначе тези работи стават най-лесно лятото, като е топло.
Виж целия пост
# 1 681
vinelina , едва ли мога да ти помогна, понеже нашият Ники е по-малък от вашия Simple Smile, но имам някои виждания и аз. Според мен проблемът идва оттам, че не могат да говорят и да изкажат това, което искат, чустват и пр. (тия дни бая изчетох за това проговаряне). Аз съм много търпелива и до сега не съм повишавала тон, не съм се карала и не съм пошляпвала, макар че е имало моменти, в които ми иде да го удуша.  Освен това, съм забелязала, че е нервен и ми се тръшка, когато и аз съм нервна.

Други причини за тръшкане е било, когато прави забранени неща. Има две три забранени неща, той обаче точно тях иска да прави. Не отстъпвам, просто го отнасям в друго помещение и му предлагам друго занимание. По цял ден говоря, обяснявам, повтарям, общо взето сама на себе си приказвам, и пак има моменти да ми се тръшка за нещо, неясно какво, защото не успявам да разбера какво иска.

Хубавото при вас е, че детето тръгва на ясла. Там много се променят децата, научават се да приказват, да общуват, имат интересни занимания и тези пристъпи на тръшкане по мое мнение отшумяват, поне такива наблюдения имам от близки деца. Така, че още малко търпение. Hug Пожелавам ви бърза адаптация в яслата.

Елито, моя хубостник идея си няма какво е гърне, това лято съм му намислила разни неща. Simple Smile
Виж целия пост
# 1 682
Боже, аз незнам какво да кажа по въпроса с памперса. newsm78Ние вече сме на 3 год. и все още не сме го махнали.говори всичко,знае как трябва да бъде,постоянно обещава че следващия път ще каже и ще седне на гърнето ама не го прави.Всичко което пишете съм опитала но не се получава.Не зная как го търпят в детската.Вчера са го сменяли 3 пъти.И там не могат да го научат. ooooh!Такъв инат не сте виждали! Mr. Green
Виж целия пост
# 1 683
Благодаря за отговора, sunny_tedy. Възхищавам се на майки, които не повишават тон и са въздържани и търпеливи с децата си. Опитвам се и аз да съм такава. Проблема е, че аз по принцип съм си малко нервачка, винаги бързам и съм инат. И понеже и малкия се очертава да има същите " качества" се получава ...бам... Това в кръга на шегата  Grinning. Просто се притеснявам, че само с мен се държи така. А аз не му се карам постоянно естествено, долу-горе към края на деня, когато съм вече на ръба да истерясам тогава повишавам тон. Ох, ще отмине и както каза elitto и ще дойде друго. М/удругото днес беше за първи ден на ясла. Мина добре, без да плаче, било му е интересно. Ще видим утре как ще е. Благодаря за отзивчивостта на всички.
Виж целия пост
# 1 684
Значи... без някакви настойчиви опити, само с периодично предлагане и пълен отказ да се ползва по предназначение, малката си носи гърнето на главата до над 3 годишна.
На 2 и нещо го употреби няколко пъти и аз се възрадвах, но не би.
Аз имах само един проблем - прословутото взимане на урина за градината.
Ако ви кажа откъде я събрах първия път ще умрете от смях. Тичах зад нея с една чашка няколко часа и накрая тя се изпишка... на земята. В отачаянието си, събрах течността със спринцовка от ламината.  Sunglasses
Само няколко сантима и щеше да попие в килима.  Laughing

Вече се бях отказала, само автоматично предлагах: а гърненцето? Никакъв успех.
На 3 и половина, след като се върнахме от море, изведнъж каза: искам на гърне, захвърли памперса и просто спря да пишка и ака в гащите.
Ей така от раз.
Убедих се, че си е до време.

Вчера момата навърши 4 години.

Но това е бял кахър. По-старите тук знаят проблема с нощното напишкване на каката. Всяка нощ, някъде докъм 6 и нещо. Не знам дали е заради това, но никога не й се скарах. Говорехме на коремчето вечер преди лягане, правехме си календар с рисунки - паяче, ако се е напишкала, калинка, ако не е. После брояхме калинките. А мама переше здраво...  Wink

Оставете децата, не си струва тормоза. И да не ви пука от хвалбите на другите майки особено.
Аз се успокоявах, че надали ще изпращам абитиурентки с памперси...  Wink
Виж целия пост
# 1 685
  Половината ми приятелки казват, че на година и половина децата им вече са ходели на гърне. Аз също имам спомени за някои от тях и така си беше, но тогава нямаше памперси newsm78 или бяха много скъпи. Моята племенница, която отглеждахме тогава, поради нещастието, което ги сполетя, също не е имала проблем с ходенето на гърне и затова реших, че съм явно най-некадърната, защото колкото и да я преследвам не ми се получава на 100%, т.е. отиват между 3-4 памперса на ден минимум. Друг е въпросът, че не съм се захванала сериозно, защото и на мен ми се вижда, че не сме престарили и има някаква надежда Thinking
  По-скоро имаме друг проблем - катеренето и липсата на всякакъв страх ooooh! Миналият ден скочи от креватчето си на дъските #Crazy и след половин час пак се покатери и прескочи пак в креватчето си. Направо не зная как ще се оправим Sad
Няма да описвам с какъв ентусиазъм гушна една непозната каракачанска овчарка, която беше пусната свободно...Господ да я пази! Praynig
Виж целия пост
# 1 686
за памперсите Simple Smile
аз пък не мога да разбера що за повод за гордост е това със свалянето на памперса на годинка и нещо ... и аз съм ги слушала много тия приказки, то като че ли е въпрос на чест направо, хвали се и поучава народът ... ама не е за връзване. сега времената са други, има памперси, при това качествени, и детето може да не се насилва и дресира като маймуна. рано или по-късно, важно е да стане, когато му е времето на детето, а дотогава - показвайте, информирайте как става, но не се кахърете. както на времето ме успокои един татко, студенти с памперс няма Simple Smile
аз миналата година по това време много се косях, то може и да се види от постовете ми тогава. е ми, дойде си и времето и стана работата, бързо и качествено. сега даже не си спомням кога е носила памперси, много отдавна ми се струва Simple Smile
освен това, при двегодишно дете, и за родителя е по-удобно да е на памперси, повярвайте ми! една драма по-малко, а те са доста изначално Wink

за катеренето. elitto - на годините на твоята аз разкарах кошарата като опасна, защото я прескачаше във двете посоки и се катереше. катерят се. моята е била винаги първа по катерушките, най-малката, най-смелата. гледах вкъщи да няма къде да се катери. т.е. да намаля рисковете за случаите, когато е доспустимо да не съм на 2 см до нея.
иначе това е чудесно, имат чувство за баланс децата, стават все по стабилни и координирани.

ще си призная и за търпението и повишаването на тон, но след малко ...
Виж целия пост
# 1 687
за търпениливостта, исках да успокоя vinelina - и аз съм нервачка, а мойто дете е с много огнен характер ... добре дошла в джаза, това наистина е период, 2 годишния малък пубертет. отминава, след три се променя значително положението!
хубаво е, че тръгва на ясла - не толкова за него, а за теб, ще имаш време в този период да отдъхваш, да се гледа двегодишно фултайм е сериозно предизвикателство за нервите Simple Smile трябва да се поделя времето с някой друг поне за по няколко часа или в някои дни, иначе такива като мен изперкват.
аз извървях километри в посока на търпението и толерантността. защото истината е, че детето в този момент кусури няма, има ги родителят. неговата нервност се предава на детето, реакциите на детето са отговор на родителското поведение.
иначе, понеже и моето дете с мен е и е било винаги различно от с всички останали (баща, учителки в градината), мисля си, че това е просто заради връзката майка - дете и всъщност говори за близост Simple Smile

моята след като от две годишна ходи на градина, макар и с доста ваканции и почивки, сега тотално сдаде багажа и иска само мен - дори да се караме, дори да й доскучава ... а иначе в градината се забавлява, разбрана е и търпи да я оставя, щом няма друг начин, но не ще да ходи и системно споделя, че там не й харесва, а иска вкъщи с мама. като я питах оня ден за стотен път какво не й харесва на градината, получих отговора "Градина. Кое не е ясно?!"
та сега мисля да я оставя известно време вкъщи, макар че ще обременя сериозно графика и нервите си. но това мога да направя сега, когато е на почти 4, комуникативна, води се, можем смислено да правим много неща, а и аз научих поработих здраво над себе си. когато беше двегодишна се радвах, че имам план Б Simple Smile
реално, за нервността, помага много това да научиш, да разбереш какво точно можеш да очакваш от детето, за да не си създаваш нереалистични очаквания и действителността да те изнервя. но и това иска някакво време на спокойствие, което ако си нон-стоп с детето, го нямаш. отделно, като ходи на ясла или градина, ти става така мъчно, че е отделено от теб, че в останалото време си памук Wink
Виж целия пост
# 1 688
Здравейте, и аз да споделя за гърнето. Дъщеря ми е на година и четири месеца и си мисля че има време да се научи и сега е студено да я държа на гърнето .Но доиде брат ми на гости и снаха ми подхвърли, че племенникът ми на тази възраст вече ходил на гърне, и аз реших да опитам. Но само стресирах детето-първият път като се напика в гащите само каза "аааааа" ,но след два часа изведнъж се разрeва ,много ме уплаших ,реших че се е ударила с играчките, а тя се беше напишала-не помръдваше беше много уплашена явно и е рано още не разбира за какво е гърнето обеснявам и но за нея то е само за игра.Затова мами не бързайте, всяко нещо с времето си.
Виж целия пост
# 1 689
Мили мами,не стресирайте децата в стремежа да не се различават от съседските(примерно).Наистина това напомня на дресировка,не на реално осъзнато действие.Колко усложнения може да настъпят от ненавременната,но настойчива упоритост,само защото подмятанията на околните са фактор.Аз ви разбирам,защото го преживях.Повлияна от всеобщото мнение и обвинена в мързел на няколко пъти опитах да махна памперса на моето детенце и постигнах:
-ревове посред нощ и странни истерии,непривични за малката;
-уро инфекция от въздържанието. Детето се опита,но не владеещо още мускулатурата си не успя и това ескалира стреса ;
 Бре гърнета,адаптери за тоалет-всичко бе само аксесоар за главата и,защото си ги слагаше и обикаляше важно из къщи с думите;
-Дони има тапка(шапка).
Подочула наши разговори за "проблема" с тоалета,веднъж ме погледна в очите и ми каза;
-Дони още малка.
Обърна ми сърцето,толкова бе тъжно личицето и.
-Къде си се разбързала, ма овцо-помислих за себе си и до там беше.Преустанових опитите и дребното се успокои.На 2 и 8 месеца сама поиска махане.Под екзалтирани ръкоплясния използва адаптера за тоалетна чиния и даже вечерния памперс махнахме-без веднъж да се изпусне.Това за мен е съзнателно решение на контролиращо телцето си дете.Другото го виждаме и в цирка.Не е съзтезание и не се срамувайте!
Виж целия пост
# 1 690
При нас проблема дойде от яслата-когато два три дни я взимах с памперса с който съм я завела и когато попитах ЗАЩО е така те ми отговориха че вече била голяма и трябвало да я уча на гърне като другите деца.И започна една мъка не искаше да чуе за гърне или тоалетна.Оставях я без памперс,а тя като и се допишка се скрива някъде и опика цялата къща и така доста време.На края се отказах само си тормозех детето и то заради хора на които не им се занимаваше да сменяват  памперси.Отидох при директорката поговорих ме и реших ме нещата.И не след дълго сама се отказа.Нооо имаме друг проблем от бебе си "цока"палците.Заспиваше само с пръста в устата.Сега е на 5г не заспива с пръст,но нощно време понякога я чувам че пак го "цока".Палците и се деформираха едвам се оправяме,но няма отказване.
Виж целия пост
# 1 691
nimami,

Не се притеснявай за смукането на палеца . Hug
Дъщеря ми също си смучеше палеца като заспива . Започна малко след изписването от болницата .
Тя е седмаче и беше 50 дни в неонатологията , докато порасне до 2,5кг.
Пробвах със залъгалка , но тя не я прие изобщо .
Смучеше си палеца при заспиване до 6 години . Не съм използвала някакви методи за отказване , само обяснявах , че ще се изкривят зъбките , че ще й се подиграват децата .
Спря сама , съвсем спонтанно . Peace
Виж целия пост
# 1 692
да предполагам,че когато дойде момента ще се откаже сама baby_neutral
Виж целия пост
# 1 693
Пак ми е стегнато гърлото  Simple Smile. Марти ходи на ски-училище с децата от неговия клас в предучилищната (самият той кара ски прилично за възрастта си). На втория ден като се качил в автобуса, след 2 минути слязъл с див рев за почуда на всички. Баща му не се справил, една от госпожите го придумала.
Вечерта се прибра щастлив както всеки ден. Като говорихме в къщи се оказа че, в неговата групичка нямало деца от неговия клас (разпределени са по ниво на каране), но най-важното било че не искал баща му да го чака пред автобуса до тръгването му, защото му ставало мъчно за него като го гледал.
Снощи рева защото бях с вирус с повръщане и му стана мъчно за мен (прихванах го от децата разбира се).
Как да се справям с тази емоционалност и чувствителност не знам.

Освен това малкото е с гниди и сега я подстригвам и обезпаразитявам ... smile3511
Виж целия пост
# 1 694
Д ива,
определено сте в нашия отбор, като те чета  Hug
Ние и по улиците тичахме да утешаваме деца, да не плачат  ooooh!
Това е много мила черта, но за големи хора. Нашите трябва да ги учим да правят разлика между техните собствени чувства и чувствата на другите. Те са като усилвател, всичко минава през тях и ти го връщат уголемено... Това ги изморява и ги кара да се чувстват безсилни, защото едно дете не може да погълне болките на света около него. Ние се учихме на граници като ограда - хем не е зид, нищо да не се вижда, хем не е разграден двор, всеки да влиза...
Бавно, бавно Hug Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия