Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 661
  • 2 568
# 1 740
мда, ама не - трябваше да видите вчера с какво въодушевление и светнали очи ме чакаше, за да ми разкаже за детската - все едно от 3 години е чакал да разказва, а то такава скука, но сърце не ми даде да го спра... в такива моменти се чувствам като мащеха - каточели аз не съм проявявала достатъчен интерес и той е решил, че не се интересувам от него...

Фуси, защото виждам, че иска да сподели, но нещо го спира - всеки си познава детето най-добре - вчера умря от кеф, цяла вечер след това не беше зъл, каточели като разказа и изля душата си.

Защото от месеци е станал разсеян - човърка го нещо от вътре и аха - аха - започва нещо да казва, ама почва да пъшка, да мъшка и казва - нищо, а аз му виждам душичката, че се тормози. Защото беше спрял да плаче, защото освен да гледа телевизия не искаше нищо да прави, защото ... много са белезите, дано не ги видиш.

Ганката, да, малките се оправят по-лесно и по-добре, но те също имат техните си нужди, които би трябвало ние да удовлетворяваме  Peace
Виж целия пост
# 1 741
Дзвер, тогава честит пробив!

Разбира се, че всеки си знае детето  Hug Hug Hug!
Виж целия пост
# 1 742
Питах, на за да те дразня  Laughing, а за те попитам има ли конкретна причина  Peace.
Затова и дадох примера с нашите инциденти...
След пояснението те разбрах  Simple Smile
Виж целия пост
# 1 743
не, не си ме подразнила, просто има неща, за които и на мен не ми се иска да пиша в интернет  Wink

и въпросът принципно не е в споделянето, какво става в детската - напускаме я след 2 месеца, тя беше само повода, въпроса е в доверието... липсва, няма го - детето ми не вярва, че може да говори с мен за всичко, дано наистина това е пробив... между другото вчера вечерта за първи път ми каза, че се е ударил и ми показа удареното... мъка
Виж целия пост
# 1 744
нежна душа е той  Hug
Виж целия пост
# 1 745
според мен е важно да могат да споделят и да го правят. по ред причини - първо, това е начин да се учат да говорят, разказват, да пресъздадат събитие, да опишат ... после, въпрос на изграждане на доверие е за мен. ако детето е свикнало да споделя, като го стегне чепика, ще му е по-лесно да сподели, съответно да му олекне, да потърси решение. да не говорим, че това е начинът за мен родителят да се информира какво се случва в главата на детето му. плюс аз имам и допълнителна причина - тук в училище ги разпитват какво правят вкъщи, та аз искам да е тренирана предварително да носи и вкъщи какво пък се случва в училището.

само дето не е лесно, разбира се. ние сме още като маймуните, помним от клон до клон. и за градината нищо не казваше, нито добро, нито лошо. напоследък обаче има прогрес, стига да не е много след събитието. аз насърчавам споделянето като задавам въпроси на нея, на баща й след работа, после активно слушам; аз споделям, когато денят ми е минал отделно ... тя вече вкратце предава основните моменти - разказва ми къде са ходили на разходка с баща й, какво е видяла, на какво е играла, и обратно, разказва му на него ние какво сме правили. не че не можем да разберем от другия възрастен по-бързо и точно или че е супер интересно, но е важно в перспектива. а и тя като говори е толкова възторжена от вниманието Simple Smile
Виж целия пост
# 1 746
Това за споделянето никак не е еднозначно; подробен доклад за деня не означава доверие и обратно... ; особено момчетата са си такива и като пораснат - какво стана, ами нищо (мъжът ми)...; когато има нещо важно за казване, намират начин да го кажат; дори ми се струва, че точно това задължително споделяне може да се възприеме като недоверие, поне при нас е така - в смисъл, вярвай ми, че ако има нещо за казване, ще го чуеш...
Освен това, деца като нашите се нуждаят от доста повече време, за да осмислят и подредят света около себе си. Хора, чиято главна грижа е оцеляването и избягването на заплашващи ситуации, не могат след това последователно и логично да възпроизведат събитията. Нашите деца живеят в подобен хроничен стрес...
Обаче светлина в края на тунела има, вижда се все по-ясно у нас, така че търпение му е майката Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 1 747
е, то не винаги е израз на разпит, а на заинтересованост - аз съм длъжна да попитам, ако иска ще ми отговори. пък и то донякъде е навик ... във всеки случай, и това не спрямо детето, ако не се поинтересувам, се възприема като безразличие Simple Smile аз поне така съм свикнала, отнякога и отсега ... Simple Smile
пък и все за нещо трябва да се говори, рано ни е още да обсъждаме изкуството и политиката Simple Smile
Виж целия пост
# 1 748

пък и все за нещо трябва да се говори, рано ни е още да обсъждаме изкуството и политиката Simple Smile

 Laughing по-скоро се обсъждат еволюциите на Покемон и колко точки са събрали в поредната компютърна игра. Виж, по тези теми устата не можеш да им затвориш, а за училище - ми нищо кой знае какво не е станало, или още по-добре - вкарах два гола на мача в междучасието  Mr. Green
Виж целия пост
# 1 749
Ганката, да, малките се оправят по-лесно и по-добре, но те също имат техните си нужди, които би трябвало ние да удовлетворяваме  Peace

О, разбира се, че е така, безспорно.
Мисълта ми беше, че шашкането около обгрижването и възпитаването на първото дете, с което всичко правим за пръв път като родители и естествено  се натоварваме в прекалените си притеснения да не сгрешим фатално, не са функция само от начина по който то е дошло у дома. Дори и две или три само осиновени или само биологични деца да са в семейството - за първото е отредена най-голямата порция внимание и най-несигурните реакции в различните ситуации.

С първото дете се учим да бъдем родители, с второто, третото и т. н. вече сме родители.

Светлина в тунела не знам дали има. Ама щом хора с по три деца са живи и свежи, че и време имат да пишат понякога, значи поне релси има доста напред.  Grinning

Виж целия пост
# 1 750
преместих в хайда
Виж целия пост
# 1 751
За доверието между нас от вчера ми се върти в главата моето усещане...

Имам чувството, че нашите деца са много по-чувствителни на темата "лъжа". От момента, в който започнахме да комуникираме с голямото ми дете, съм като на изпит. Постепенно се уча да си меря почти всяка дума, която му казвам и да отговарям и на най-трудните въпроси изчерпателно, съобразявайки се с начина на поднасяне на информацията според възрастта, естествено.

Имам предвид, че елементарни родителски хитринки като например да се обяснява на малките деца че щъркелите носят децата, от моето голямото дете след установяването на истината биха били възприети като голяма и срамна родителска лъжа и това доста би изтънило нишката на доверие между нас и би довело до дълги обяснения защо съм лъгала.

Сблъсквала съм се в ежедневието със ситуации, в които мои най-обикновени думи са били възприемани като "лъжа". Например "нямам пари за да ти купя нещо си..." след като вижда, че на практика имам пари в портмонето, а и в къщи. Ей такива елементарни, на пръв поглед невинни и незабележими, недоизказани и недообяснени неща понякога играят важна роля.

Виж целия пост
# 1 752
За доверието между нас от вчера ми се върти в главата моето усещане...

Имам чувството, че нашите деца са много по-чувствителни на темата "лъжа".


100 % подкрепям. Включително и Дядо Коледа се възприе като огромна измама. 
Впрочем, аз съм противник на дребните родителски лъжи по принцип. Децата разбират фалша, но наистина, някои го приемат по-естествено. Обикновено лъжите са за улеснение на родителите, като не ни се обяснява Mr. Green
Ние за пчелички и щъркели никога не сме говорили. Неща, които не знам, не измислям. Обвиняват ме бабите и разни приятелки, че съм била много пряма и трябвало да им се спестяват нещата на децата, но моето убеждение е друго и засега май работи  Hug Hug
Виж целия пост
# 1 753
тц, за Дядо Коледа няма да се съглася - съжалявам, но не може да бъде лъжа нещо, в което вярвам и аз - и не че носи подаръци, а че прави добро  Peace /наскоро водихме този разговор със сина ми/

линията на доверие много трудно се изгражда, всеки има усещане къде е скъсаното, аз си имам моите усещания, другите имат други усещания и проблеми... за мое огромно съжаление познавам детето си, а колко по-лесно би било ако не го познавах...

Виж целия пост
# 1 754
Дзвер, най-вече към теб се обръщам, пиша и към останалите, разбира се, но твоята умора я усещам направо физически. Разбирам те.
Мисля преди около два месеца и аз изтичках до Теа. Така ми беше накипяло.
Всичко за което разказваш, но в по-голям размер, защото ако някои неща минават с възрастта или поне са циклични, други придобиват по-голям размер, заедно с израстването на децата.

Но този път няма да анализирам какво, защо и как при децата.
Фоксо, за пореден път стигам до извода, че родителите имаме своята нужда да изваждаме емоциите си някъде и някак.
Нали помните, че и ние сме хора?
Лошото е, че нито е редно, нито полезно да го правим пред и с децата.

Писах в една друга тема, че едно откровено споделяне може да те зареди на мига с енергия.

Разбира се, че е болно, независимо от всички рационални мотиви за определено поведение.
Болно е, когато се даваш на сто процента и не иде реч за благодарност, а за това да се почувстваш изверг в думите на детето си. Независимо, че не това е целяло то.

И аз чух невероятни неща от училище. Докривя ми не, ами се ревеше. И ревах. И се почувствах безсмислена и купища въпроси ми нахлуха в главата: какво правя, защо го правя...

Фоксо, от мен анализи няма да чуеш. Децата растат, проблемите също.
Няма да спрем да ги обичаме, независимо от всичко, дали ще се справим, дали те ще се справят... кой знае.
Запомни от мен едно, от един човек, който също поставя много високи изисквания към себе си и често забравя, че сме човешки създания и също така подчинени на нормални човешки емоции и психични реакции - имаме нужда от споделяне на същите.
Питаме защо децата ни не могат да споделят... може би първо ние трябва да се научим на същото. Кажи си какво ти тежи, разбира се, на когото ти прецениш, че можеш да имаш доверие.
Освен майка, си и жив човек. Не го забравяй.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия