Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 407 807
  • 2 568
# 180
Мими Тодорова - няма еднозначен отговор на въпроса ти.
Всъщност, отговорите са два - напълно здрава е физически, ако те притеснява като симптом на някакво заболяване.
Това е така наречената болест от институционализирането. Това е психическо натоварване - не заболяване, натоварване и клатенето е начин да се успокои сама, защото повярвай ми, няма кой да ги гушка поединично.
Малкото ми зверче се самоуспокоява така, а е изкарал само 9 месеца в дом.
Преминава с течение на времето, може да се появи отново в силно стресираща ситуация, но по никакъв начин не пречи.
С много любов и гушкане преминава.
Скромно мнение на майка-непрофесионалист, изчела де що има литература по въпроса.
Виж целия пост
# 181
Здравей, Мими, сигурна съм че ще ти отговорят по-компетентни от мен - нашият на първата среща беше самото съвършенство  Simple Smile. Все пак ще бъде добре ако напишеш на колко години е принцесата. Принципно е нормално да се уплаши при срещата - така че плачът и люлеенето също са нормална реакция.
Стискам палци скоро да се съберете Hug
Виж целия пост
# 182
Мими, толкова съм писала за нас с Ирина, че ще ти отговоря накратко: няма му нищо на детето! Това са симптоми на болка и страх. Наистина кажи на колко години е детето, за да можем да се ориентираме малко по-добре.

Не очаквай чудеса. Детето не знае какво е майка, ласка, любов. Никога не е знаело. Някой тепърва ще трябва да му го показва и да го учи.

Ирина и след една година се клати така, когато е разстроена или уплашена. А на времето, почти докрая не ме погледна, камо ли да ме докосне... След месец срещи, лекичко ми се усмихна... тоест не на мен... правехме "хвър".

Пиши ни.

П.П. Аман, какво правят тия социални, бе? Защо не подготвят хората???
Виж целия пост
# 183
.... от време на време се люлееше преставаше и пак започваше . На втората пак го правеше,това и действие ме притесни.Директорката твърди че е здрава, физически и психически....

Да се включа и аз от "групата" на мами с клатещи се деца. Нашият левент това с клатенето в началото го вършеше драстично в кошарката (удряше си чак главицата в пръчките - сложих 2 възглавници за омекотяване на чудото). Сега го прави много рядко докато спи - след бурен и емоционален ден или след раздяла. Водих го по доктори и ми казаха, че нищо му няма и ще отшуми постепенно както и става сега.
Мислех си, че е проблем само на осиновените деца, но се оказа че може да се случи на всяко дете по една или друга причина.  Мога да дам пресен пример е със 7 месечното бебе на зълва ми, което е доста ревливичко и нервничко и е започнало така да се приспива или успокоява ...
Така че Мими не се притеснявай, това даже по книжките е описано - явно детенцето е чувствително милото. Дано да бъде спасено по-бързичко от там  Praynig.
Виж целия пост
# 184
Ох,ако знаеш Ваня след осиновяването колко дълго се клатеше,но то минава с времето-не бой се!Може ли да споделиш на колко години е момиченцето и от къде си  bouquet
Виж целия пост
# 185
Пак съм аз ,това което прочетох малко ме успокои.Аз я кръстих вече Даниела се казва и много я харесвам ,чудесно малко момиченце на годинка и седем месеца е.Радвам се като ми казвате че това прословуто клатене ще отмине за което много се притесних.Всъщност като се замисля тя не може още да ходи нито говори ,може би така си изразява емоциите си, знам ли и аз какво да мисля.Но мили момичета искам тя да е ,пък каквото трябва да става, да става.Четох подобни истории и долових че не е някакво сериозно заболяване,ако е такова.И както някои от вас твърдят че отшумява с времето ,то аз ще съм  много, много щастлива.Благодаря ви от сърце за успокоението което получих.
Виж целия пост
# 186
Ама спокойно, та тя е само на 1 и 7. Дъщеря ми на 4 г. ходеше със залитане като пате, а думите й бяха много ограничени.

Приеми го така: Тя сега не е на толкова години, на колкото е в акта за раждане. Все едно е бебе. Ще се учите отначало и да ходите, и да говорите, и да се гушкате. Те, проблемите никога не могат да се знаят отначалото. Някои излизат по-късно, други се решават точно в домашната обстановка.

Следвай детето. Клатенето и да не отмине никога съвсем, не бива да се отчайваш. Това са част от нещата, които тези дечица си носят в наследство, поради липсата на индивидуална грижа.

Щом я искаш толкова много, не бой се, тя ще го усети и ще го приеме с радост, само време трябва.
Виж целия пост
# 187
на първата ни среща тя плака през цялото време,сестрата я сложи да седне и от време на време се люлееше преставаше и пак започваше . ...Ако има някой с подобен случай нека ми пише моля ви.Нормално ли е поведението и.

Да, абсолютно нормално поведение за дете от институция. Нарича се хоспитализъм и е следствие от емоционалното занемаряване на децата (липсата кой да те гушне, да ти говори, да те успокои...) Израз е на голяма вътрешна тревожност, която при твоето момиченце се е  трансформирала освен в клатене и в сълзи!... Май всички осиновители отначало сме с "този случай", който относително бързо отзвучава през любовта и индивидуалните грижи и внимание... и после започваме да се сещаме за него, споделяйки опита си Hug
Виж целия пост
# 188
Хайде пак аз с моите въпроси, но... как се справихте с ...
1. лъгането? Лъгането с цел да угоди на всяка цена, а когато не знае какво да каже, как да ви угоди, гробното мълчание. И това не е само към нас, но и към всички хора - много или малко близки, с които контактува?
2. чичковците? На всеки мъж се лепи и му вика "чичко, чичко". Не че имам нещо против да е контактен, ама с мъже и то непознати? На жените, естествено, не обръща внимание.
Виж целия пост
# 189
Хайде пак аз с моите въпроси, но... как се справихте с ...
1. лъгането? Лъгането с цел да угоди на всяка цена, а когато не знае какво да каже, как да ви угоди, гробното мълчание. И това не е само към нас, но и към всички хора - много или малко близки, с които контактува?
2. чичковците? На всеки мъж се лепи и му вика "чичко, чичко". Не че имам нещо против да е контактен, ама с мъже и то непознати? На жените, естествено, не обръща внимание.

Тоо аз май нямам право да се произнасям: не съм се справила- все още не се е появило. Желанието да ми се хареса е през поведението- такова свръх усилие да получи одобрение с послушание, та чак ми става тъжно (предполагам, че го прави от страх да не я върна ТАМ!?)

Вслушай се в лъжите- какво казват те? Разкриват ли негови желания, мечти или може би фантазии?;

Това с прилепчивостта към мъже ми е странно и интересно? Какво ли би могло да е обяснението? Трябва да помисля! За сега нямам хипотеза. Но за институционалните деца е по-типично да се страхуват от мъжките фигури-почти непознати в домовете (В "дома" на детето ми бяха кандисали да назначат един чичко за общ работник, за да посвикнат децата с него- иначе се плашели от единствения дотогава мъж влизащ в дома-шофьорът на линейката, идващ за да достави новите деца.)
Може пък на Исак да са му интересни и притегателни тези непознати същества и да му е писнало от женското присъствие в дома!?
Ха! хайде да ме отметнеш като отговорила с почти доказана хипотеза!...
Я го попитай направо защо иска да бъде с чичковците? Ще бъде интересно какво ще отговори!...
Виж целия пост
# 190
Я го попитай направо защо иска да бъде с чичковците? Ще бъде интересно какво ще отговори!...

За съжаление на този въпрос отговор няма поради въпрос номер 1 - той не знае аз какво искам да чуя и не отговаря.
Виж целия пост
# 191
Фоксче,
първото ми е познато. Второто - не.
Лъгането лека-полека отминава и се превръща в едно много силно оръжие - децата стават популярни сред връстниците си и знаят как да манипулират сложни социални ситуации. На нас, майките, душа да ни е яка, но според моя скромен опит лека-полека разбират, че може и да се казва истината, без да бъдеш набит, наказан и пр. Парадоксално, при мене помогна точно това, че казвах (с малко преувеличение) колко ми е тъжно, че не ми казва истината. И нали иска да ми угоди, схващаш...
Проблем беше в училище,защото синът ми правеше точно това, което се очаква от него. В една огромна част от случаите това значеше да се прави на по-тъп, отколкото е. Преместихме го в друго училище и при една несравнимо по-умна учителка, така че сега не му минават номерата Simple Smile
За чичковците - не знам какво да кажа. Освен да вземеш да водиш повече чичковци вкъщи, да не му изглеждат толкова интересни  Laughing
Виж целия пост
# 192
Фокси, съвсем наскоро бях изпаднала в отчаяние, че нещо не ме бива във възпитателната част, именно по повод на лъжите.
Мислех си, че простото правило, когато ми каже истината, независимо от ситуацията или белята и аз реагирам спокойно, дори с усмивка и с кротки обяснения, за разлика от моментите, когато ме лъже - демонстрирайки недоволство, ще бъде достатъчно.
Не беше. Тя знае перфектно, че лъжата е грозно нещо, но така и не спря да лъже, та аз реших, съвсем в мой стил, да го приема за голям мой фалит...
Докато тия специалисти, дето все ги коментираме, не ми даде един странен съвет - не й обръщай внимание, все едно не забелязваш, че те лъже...  Shocked
Така или иначе, вече бях на ръба на опитите ми, та взех, че приех съвета.
Обясниха ми, че особено при децата с по-силна фантазия, тези действия не са точно лъжа, от една страна те се стремят отчаяно към нашето одобрение, а от друга... просто фантазират!

Е, откакто спрях да се вторачвам в истината и лъжата, нещата тръгнаха от само себе си. Не само, че не лъже, ами дори наскоро ми сподели, че й мъчно за мен и, че я е срам, защото ме е лъгала...

За предпочитанието към мъжкия пол не мога да ти дам обяснение - защо. Ирина дълго време предпочиташе мъже - всякакви, като се почнеше от тати (та тя не ме допускаше до себе си, само на него даваше да я носи и гушка...) до уличните бродяги към които доверчиво протягаше ръчички - Чичо!

Не знам дали това може да се определи като някаква обща характеристика на тези деца. По-скоро ми изглежда нещо индивидуално, някои предпочитат сигурността на познатото, други започват от раз да гребат с шепи от този нов за тях свят. Може и да греша.

Виж целия пост
# 193
Напоследък ме няма по писането, просто не стига време, но ви чета.
Фоксче, ще се опитам и аз да ти отговоря.
Лъжата в желанието си да ти се хареса не би трябвало да е нещо неочаквано. Той не е толко малък, че да не прави разликата между дова и уюта в който живее сега, и дори с лъжи ще се опитваа да не ви разочарова. Не съм експерт, но ще ти подхвърля идейка, може и да ти помогне. Обратното на това, което ти казва Дар За Мен е, но ...
Когато те излъже, попитай го така ли е или е наужким. При мен това проработи. С доста упорство от моя страна, впрегнах въображението и фантазията на Милен да работят на вълна наужким само за игрите, но усъмня ли се, че лъже винаги питам и глупендерчето винаги си признава, че е наужким.
По въпроса за мъжете съм съгласна 100% с идеята, че Исак се е метнал на крайността - грабене с пълни шепи на нова информация. Ще ти побелее косата ако сме прави, ама то така е по-интересно.
Виж целия пост
# 194
Фоксче, нашите юнаци разглеждаха Димо като извънземен. Първо ги порази с колата - на 8 месеца пощуряваха от радост като видеха колата, различаваха звука, когато спира пред къщи и свързваха колата с него. Другото голямо предимство бяха космите на тате по ръцете и брадата - това бяха най-интересните неща за тях. Като маймунки го пощеха и разглеждаха, поскубваха и вкусваха. Не помня точно кога забелязаха мъжкия атрибут, но това отново го постави на предна позиция в класациите.
Според мен Исак се радва, че прилича на някои, които е различен от жена. Той вече е забелязал основните разлики /външните полови белези/.
Аз си мисля, че лъгането е нещо, през което преминават всички деца. Между другото следва краденето. В шкафчето в детската градина около 2 и 3 група започват да се прибират и скриват играчки, които децата си харесват. В джобовете след гостуване "остават" чужди вещи. Не се стряскай какво още те чака... Ни чака...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия