Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 673
  • 2 568
# 1 920
Имам проблем със съвестта си спрямо едно приятелче на моето дете, голямото. Няма общо с  подфорума.

Вече сме на осем години, живеем в сравнително спокоен квартал и си позволих от 2 - 3 месеца да го пускам сам да играе на площадката зад блока (пресича само една малка квартална уличка), като аз го следя какво прави от балкона. Там си намери приятелче - дете с една година по-малко от него. Играят си добре.
Проблемът... това дете свикна да идва често у дома, дори по няколко пъти на ден в почивните дни. Винаги съм го черпила с каквото давам на моите деца, каня го и на закуска или обяд. Но той започна всеки път да идва със сина ми и да искат заедно пари за сладолед, сокче и т.н. Досега винаги давах и на двамата. Вчера вечерта когато отидохме в градинката въпросното дете беше там с майка си и ядеше сладолед от най-скъпите. Моите също поискаха и като си извадих портмонето да им дам да си купят, то пак ми каза, че иска сокче. Пратих го да поиска от майка си, а то ми отговори, че майка му има само за храна и ме погледна като че ли съм длъжна да продължавам да му давам винаги и колкото и за каквото поиска. Определено не са социално слаби.

Ужасно объркана се чувствам в мислите си. Приемам всякакви съвети как да постъпвам оттук нататък.

Виж целия пост
# 1 921
вариант 1
Определяш бюджет, който прецениш и казваш - имам 2 лева, ще ви стигнат за ... сами да делят и да се оправят (аз бих избрала този начин)


вариант 2
говориш с Иван и му обясняваш, че не можеш да купуваш винаги на всички деца (не персонализирай с конкретното дете), а само за него и за Бени.  Затова - като дойде да иска пари заедно с някой друг независимо кой, просто няма да получи
Виж целия пост
# 1 922
Последния месец Андрей на няколко пъти ме застрелва с реплики "Аз съм различен!".
Днес даже не успях да отреагирам, че след това се шмугна между батковците нагоре по стълбите в училище.
На въпроса "Какво имаш предвид, Андрюша?" ми отговори "Ами, нали знаеш, това... както съм роден!" и се запробутва напред приведен под раницата.
Мъчно ми е...

Ира от това по принцип ли ти е мъчно или просто е уцелил момент, в който си била "годна за натъжаване"  Laughing

Ако по принцип ти е мъчно от този факт, според мен е проблем. Мисля, че основните камъни в нашите къщи (наличието на друга майка в живота на децата ни, изоставянето на децата ни, факът на съществуването на първичната им рана ... ) трябва да ги дъвчем дъвчем дъвчем, докато ги преработим, преглътнем и надживеем.

Не казвам, че съм добър пример, но общо взето работя със себе си така - ако от нещо ме боли или нечии думи ме нараняват започвам да се чопля, самоанализирам и самоизтезавам (накрая отивам при Тея Wink) докато видя защо идва болката ми и какъв ми е проблема с определени чужди тези и схващания...

Горното пиша, в случай, че Анди не е бил притеснен от казаното. Ти пита ли го "Това притеснява ли те?"

Понякога Нико казва "Мен ме е родила една друга жена, а с мама пораствам",  в това понякога виждам тъга и ако я усетя, не пропускам момента да поговорим, но понякога е просто заключение, на което детето очаква потвърждение и иска да види реакцията на майката за да провери как тя се чувства в ситуацията. Моето обиконвено е "Да точно така е. Света е шарен и всеки е различен"

Аз обаче имам жокер, защото 3 от приятелчетата му също са осиновени, знаят и свободно говорят за това и ми е лесно  Whistling
Виж целия пост
# 1 923
Мама Ира  Hug и това ще мине, добре е, че назовава тъгата... Превъртам лентата няколко години напред и чувам: И АЗ съм различен!  В други моменти: Добре, че идва еди-кой си (също осиновен), да не съм ЕДИНСТВЕН ТАКА... Свиква се, трябва и те да свикнат и да си го отработят.
Ние поне така правим: ами има деца с очила, с инвалидни колички, даже има и такива, които не могат една топка да ритнат Laughing, шарен свят, хора всякакви.

Форест: и ние имаме едни такива съседи, които никога нищо не купуват. В един момент просто казах, че не може и толкова. Имала съм и деца, които си искат, а после майките идват да се извиняват. В тази възраст не занеш кое откъде идва. Затова си спазвай твоите правила и точка.
Моите бяха (сега вече е друго): когато са вкъщи, получават всичко поравно. Ако дойдат от улицата и са жадни, давам им да пият нещо. Ако сме излезли заедно, черпим всички. Да идват за пари да купуват - никога, по принцип. Всеки си има джобни и си ги харчи. Усещам, че едва ли не се притесняваш да не те помислят за стисната или нещо такова. Да не ти пука  smile3533
Виж целия пост
# 1 924
На мен вариант №2 на Фуси повече ми харесва и аз бих постъпила така, защото при първия вариант има вероятност /и то голяма/ парите да отидат само при чуждото дете и дори да не разбереш с години. Визирам детството си и моята собствена персона/бях голяма смотла и сигурно година хранех едно комшийче за 16 часа, пък аз стоях гладна/. До колкото си спомням и Ваньо е отстъпчив и готов да се раздава, затова мисля за вариант 2. Успех! Hug
Виж целия пост
# 1 925
Благодаря за съветите. Засега туширахме проблема в стил Вариант 2 на Фуси. Поговорихме си сериозно. Чакаме следващите.
Виж целия пост
# 1 926

Ира от това по принцип ли ти е мъчно или просто е уцелил момент, в който си била "годна за натъжаване"  Laughing

Ако по принцип ти е мъчно от този факт, според мен е проблем.... Whistling
Фуси, не разбирам много добре тази част. Може би защото сме в друга възраст, може би защото с теб сме различни и сме преминали през различен тип преживявания. Помня като четох за твоята ревност към майката…. се чудех. Аз наистина не съм преминала през това. Наистина не съм имала и грам такива преживявания, изпитвам даже симпатия към жената, родила, Анди, защото носи сигурно нещо борбено, радостно и светло от нея, защото от това, което знам, е могла да не го остави за осиновяване и не искам да описвам каква би била съдбата му… Нямала съм и някои други скруполи, касаещи етноса, например,…  Всички преминаваме през нещо, но по своему, съдби разни, възприятия разни…   Hug Важното е, че живеем и творим щастието си и на децата си, защото аз поне съм вече дълго, да не повярваш – 7 години щастлива… Надявам се, а и чувствам, че и на него му е добре с мен…

Но ще обясня, мъчно ми е, защото в трудни моменти, а за нас първи клас бе много труден чисто психологически – не ни е много хубав класа, учителката не ги овладява, не успява или не иска да работи за сплотяване на колектива плюс всички трудности от новия начин на организиране на ежедневието, умората от целодневното учене или стоене в доста груба и недоброжелателна среда – всичко това прави по-болезнено преживяването на поредния етап на осъзнаване на неговата различност, на неговата болка.

Сега сме във ваканция, вечер като играе с приятели спокойно може да дойде при мен и да ми попита: „Мамо, как се казва жената, която ме е родила?” Казвам му, питам го защо изведнъж се е сетил за това, и се оказва, че се е перчил пред нова кака, която не вярвала, че е осиновен и аз да взема да потвърдя, че той е прав… Всичко това минава спокойно, спокойно говори с приятеля си че не съм го родила, а съм  го намерила „в дървената къщичка” (това е по негов спомен от дома – балконите бяха с дървен парапет, май)…

Та така, нямам драми със себе си от факта на осиновяване, не ми е мъчно от това, но когато детето ми го боли (това чувства всяка майка), ми е мъчно, естествено,  и имам нужда да го споделя  тук защото вярвам има кой да го разбере, без за себе си или за него излишно да драматизирам нещата.

Маймуна, благодаря, май наистина има доста общи неща, през които минават децата ни, все нещо научавам от постовете ти. Има полза от споделяне на пътя на поотрасналите деца  Hug и мами  Hug

Форест, и за Ваньо, и за другото дете, ще е хубаво да сложиш рамка на дозволеното за приятеля. Според мен, и двамата така ще получат, макар и различни, своите уроци.
Виж целия пост
# 1 927
Мама Ира,  Hug Разбирам те, макар че ние сме далеч зад вас по пътя.
И аз като теб съм нямала никави отрицателни емоции, свързани с биологичната майка, напротив. За сега нямаме какво толкова да дъвчем и преодоляваме, защото сме сравнително малки и отговорите, които й давам я удовлетворяват.

Разбирам, майчината ти болка. Да си различен не е лошо, напротив. Стига да се чувстваш част от една общност, от едни колектив. Моето хлапе се чувства в свои води в групата от градината си и не само там, сприятелява се с почти всички деца и има чувство за принадлежност към някаква общност. Наистина е важен колектива, в който Анди прекарва почти целия си ден. Ако там няма общност, нормално е това да засили чувството му на различност. Но все пак да си радличен не е лошо, напротив....

Мама Ира, въпроса за името на жената, която я е родила, ми бе зададен още миналата година. Отговора също. Надявам се, поради ранното започване на разговорите и запознаването й с фактологията да приеме по-добре различността си. Между другото аз поощрявам нейната различност, нейната индивидуалност с тайната идея за приема различното на хубаво.

Форест, ти ми мъдър човек и сигурно вече си се справила с проблема. Аз бих обяснила и на двете деца, че приятелството означава да даваш и да вземаш. Не може само единия да дава (не само пари, естествено).
Виж целия пост
# 1 928
Sislei, Фуси  Hug

Може би аз не се изразявам нещо добре  newsm78 Аз имах предвид друго... А по темата за индивидуалността и личността:

Моят е твърдо убеден, че е различен. Аз също - той ми е уникален, великолепен, неповторим, бърз и чувствителен, весел и дълбок, палав и добър, по-мъжки сдържан и лаконичен и по детски бъбрив... друг като него няма!!!  Grinning


Много се надявам, тази му увереност да се запази и в бъдеще, на един по-късен етап, когато се втеляват и болшинството придобиват силно стадно чувство   Joy

Виж целия пост
# 1 929
   Колко са прекрасни децата ни! Ние сме заедно от 9 месеца и напоследък започна да коментира какво са и казвали в дома. Повтаряли са и, че никой няма да я иска и никога няма да има мама и тати. Най-голямата и радост, е че след 6 години си има семейство, което я обича. Сега както си стои казва, че те не са били прави, че си има и баба, дядо, братовчед, куче. Нужно и беше време да повярва, че това е завинаги, че няма да се върне отново там.   Говорим спокойно за майка и, защо я е оставила и какво би и казала ако може. Ще я попита знаела ли е че докато чака новото си семейство са я ритали в корема? Знаела ли е как е живяла до сега и защо тя не е намерила по-добрите родители вместо да я остави в дома? Такива са въпросите на моето мъжко момиче.
Виж целия пост
# 1 930
Пани,

Загубвам думите и смисъла пред мъката и ужаса, който е преживяло мъжкото ти момиче.

Господи как ме боли за децата!

Мога само да изпратя своите прегръдки и за нея, и за вас, решили се на нелекия избор да осиновите по-голямо детенце, както и на бабата, и дядото, братовчеда .... хубаво е, че ви има Hug  Hug

Повече радости и късмет за всички вас отсега - нататък
Виж целия пост
# 1 931
Мама Ира, разбрала, не разбрала, не е важно, дано си усетила топлото чувство, което исках да предам през нета Hug

Pany, имаш моето уважение за това, че си се престрашила да осиновиш по-голямо детенце. Искрени благопожелания на цялото семейство.
Какво ли е минало през мъничката й главичка и мъничкото й сърчице през тези 6 години.....Обичай я много, показва й го непрекъснато, казва й го. Ти сигурно го правиш, ама и аз да кажа Wink
Моето момиче беше само на 1 год. и 9 месеца, а колко време трябваше да "убия" това чувство за самота в нея, тая необяснима тъга в очичките й........
Виж целия пост
# 1 932
    Благодаря за хубавите думи! Знаете ли, че в процеса на осиновяване от изготвянето на доклада до съдийското решение всеки повтаряше да не осиновяваме голямо дете? Жалко и тъжно е това. Обясняваха как едва ли не е осакатено умствено и емоционално, но това не е така. По-големите деца са също толкова прекрасни както и малките. Не е справедливо да им се отнема възможността за дом и семейство само защото някой чиновник е решил, да не ги предлага на съвет по осиновяване, за да не закрият дома. Престъпниците имат повече права от децата в институциите, могат да излязат предсрочно за добро поведение, а тези душици каквото и да правят са обречени на затвор. Трябва да се промени това, нужна е информация и достъп до домовете, хората не трябва да се страхуват от "големите деца". 
Виж целия пост
# 1 933
Форест, и за Ваньо, и за другото дете, ще е хубаво да сложиш рамка на дозволеното за приятеля. Според мен, и двамата така ще получат, макар и различни, своите уроци.

Мама Ира, това беше и си остава най-трудното за мен в ситуацията. Как да обясня на другото дете правилата, които на практика трябва да бъдат обяснявани и проигравани от родителите? На моите деца мога да кажа: "Това можем да си го позволим... това не можем, защото..." Но на чуждото дете ми е трудно, не е моя работа да го правя, нямам право да се бъркам в чужди модели на възпитание, както и не ми е приятно някой неблизък на семейството да поучава децата ми по негов си начин. Но засега успявам деликатно да говоря.

А вас с Анди ви прегръщам виртуално силно, силно,  Hug защото много добре разбирам за какво говориш, в един и същи епизод от филма сме. Май е време най-накрая пак да се срещнем да нахраним патетата в парка, например.  Grinning

Pany, твоето включване внася нов нюанс в преживяването на осиновяване на по-голямо дете. Хубаво е да пишеш повече. Ще бъдеш от полза на много хора. Много се радвам за вашето хубаво семейство.  Hug
Виж целия пост
# 1 934

... Май е време най-накрая пак да се срещнем да нахраним патетата в парка, например.  Grinning...


С две ръце (четири тоест) - за!

Тази събота и неделя сме на рожденни дни на съученици. Но другия уикенд ако сте в София, може да си чукнем една среща я в Южния парк, я в Коколандия, например, че е по-прохладно...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия