Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 407 178
  • 2 568
# 510
Нашите щяха първо при баба си да се местят, все й се оплакваха. Вики пробва и с репликата "ти не си ми майка", ама след няколко "баща съм ти" и от това се отказа, защото наказането не се отменя и при тази реплика. Плаши човека гаргите и с голямо тръшкане и гръмогласно реване, ама и това не мина. Чакам следващия му опит. Всъщност за няколко седмици сякаш много израстна - каво с голям човек се общува с него. Много по-спокоен стана. Само дете сега Преси е в някакъв период на самоизява и стана едно тръшкаво и инатливо дете. Добре, че рядко го хващат кривотиите. Определено на 4 е много по-лесно. Разбират от човешка дума и обяснение. И сякаш са много по-спокойни. Може би, защото и аз съм много по-спокойна. опитите за взаимно избиване са много по-редки и не така опасни.
Зойче, а когато нашия тате им се кара - минава. Него не искат да го сменят, особено Вики, а на мен не ми се разминава. Мъжка им работа.
Виж целия пост
# 511
Вече ме хваща лудата с "раздвоението на личността" у Милен. И естествено, малкия дЗвер копира батко си 1:1  Mr. Green
Може ли да имам най-ангелското детенце на света и само след половин час да е най-злото, жестоко същество, което съм срещала.  newsm78
В момента лайт-мотива е - "Митко не ми е брат" и "да го върнем и да си вземем друго бебе"
Първото изказване парирам лесно, като отговарям - "Да бе, сестра ти е", но за второто не ми стиска да му предложа първо да върнем него, пък после брат му  Mr. Green
На моменти сама си омръзвам с обясненията и повторенията на едно и също нещо. Знам, че е бавен процес и неминуемо нещичко му влиза в главата, ама нЕмам нерви.
Търся правилната рецепта за трансформиране на инат в амбиция, че никак не ми се ще да пречупвам инат /имам усещането, че ще се захвана с обречена на провал битка/.
Стискам зъби и се опитвам да не му позволя да ме въвлича в словесни битки, ама на моменти се подхлъзвам.
Показателна за отворковщината му е следната случка:
Маня ги гледа, докато аз се трудя и прави опит да ги приспи. Митето заспива веднага, Милен всячески се опитва да го събуди. Маня му прави многократно забележки и накрая го заплашва с най-строгия си тон: "Пази тишина и не ме карай да се разправям с теб, че ще събудя Митко и ще ядеш бой" На което Милен отговаря: "Добре де, ако ТИ ще събудиш Митко, защо АЗ ще ям бой  newsm78"
Виж целия пост
# 512
В момента лайт-мотива е - "Митко не ми е брат" и "да го върнем и да си вземем друго бебе"


Маня ги гледа, докато аз се трудя и прави опит да ги приспи. Митето заспива веднага, Милен всячески се опитва да го събуди. Маня му прави многократно забележки и накрая го заплашва с най-строгия си тон: "Пази тишина и не ме карай да се разправям с теб, че ще събудя Митко и ще ядеш бой" На което Милен отговаря: "Добре де, ако ТИ ще събудиш Митко, защо АЗ ще ям бой  newsm78"
За първото и аз нямам отговор, още повече, че нашиО иска не просто друго бебе, а бебе-момченце.
Второто укротих много просто - "Пази тишина, защото ако събудиш бебето, ще трябва да си играя с него, вместо с теб." - първите два-три пъти я събуди и аз на пук я дундурках половин час на ръце, като него го игнорирах напълно - сега мълчи като пън докато не я пренеса отатък, следва естествено награда  Mr. Green
Виж целия пост
# 513
Хайде да видим има ли друго такова чудо като моето - проблемът ни е, че сутрин като станем имаме изградена представа, какво трябва да се случи и като не се случи точно така следва рев. Например - мъж ми работеше на място, в което не се държеше много на работното време и сутрин го изпращахме до колата, за да отиде на работа. Добре, но единия ден Исак много се успа и мъж ми тръгна. Като стана ситния последва такъв мощен рев 20 минути. Мислех, че е от любов, да ама не - от понеделник тати е на нова работа и излиза доста по-рано. Три дни предварително обяснявахме, че сутрин тати ще излиза преди Исак да се събуди. Добре - вчера ситния стана и нямаше проблем. Днес обаче стана по-раничко и мъж ми си беше още в къщи - отново 20 минути рев. Е, хубаво, ама на мен взима да ми писва да посрещаме слънцето с рев всяка сутрин. Приемам всякакви предложения.
Виж целия пост
# 514
Фокси, въоръжи се с търпение - ще премине. И при нас имаше такъв проблем.  Когато съм първа смяна, излизам в 6 и задължително го събуждах да му кажа чао и да му махна. В противен случай става с рев и реве ,  smile3514като магаре поне час. Понякога ми е жал да го будя и после ми се обаждат с баща му по телефона, с рев , разбира се, за да кажа чао. Така беше и в градината, който го води задължително трябва да го изчака да влезе вътре и да му махне , иначе госпожите казват, че до обяд реве, че не сме му махнали.  И всичко това спря от веднъж, когато една сутрин, преди месец  ми каза: Вече няма да махам , аз съм голям и съм вече втора група. Децата от втора група не махат за чао.
Така беше и у нас. Каза  , че вече няма да става сутрин да казва чао и да маха и се приключи от раз.  Май че, ще да е от възрастта.

При нас сега има друг проблем - щом не му угодя, навежда глава, изгърбва се или пък сяда и се търкаля по земята rotfImbo. Като не му обърна внимание започва да нарежда всакакви приказки от сорта на: Ще умра.  Ще се загубя.  Не искам да имам майка и татко. И т.н.
След десетина минути , обаче, му минава и идва да ми каже, че повече няма да казва тези неща, защото един лош човек го накарал да ги каже.
Сега ще чакаме и това да премине. 

Искаше предложения, ама ........  .  no
Виж целия пост
# 515
Синът ми е много сериозен характер.
Има много енергия и е добър, но малко нещо да не е на неговото и по4ват едни театри...способен е да реве и да се трашка с 4асове. По4ва от сутринта, ставаи Мамо, гуши, и ако не го гушкам и разнасям сабужда целят бок, трябва вси4ко да правя като го даржа, а той ве4е е 15 килограма, аз сам 43!! И така е за вси4ко което му хрумне, вси4ко се постига с истерия, опитвам и сдобро и и с наказване, понякога яде и 6амари, но нищо не помага, изобщо не му пука, искам да ви кажа 4е ве4ер просто съм като пребита, все едно цял ден съм яздила див кон, не знам какво сравнение да дам. Другите хора му се радват 4е е буен и забавен, но нр знаят какво ми е на мен.
Наистина не знам как да се оправя с него.
Виж целия пост
# 516
hvarchanova, не споменаваш колко голям е синът ти. Ходи ли на ясла/ градина? Там поведението му различно ли е? А как се държи с други хора, когато ти не си наблизо? Всичко това е важно.
Виж целия пост
# 517
Виктор е на година и осем месеца. Много е опърни4ав и в къщи и навън. А баба си и дядо си ги прави луди. Септември тябва да тръгне на детска ясла и кой знае...?
Виж целия пост
# 518
мила хвърчанова,
аз взех детето си на 3 дни. от родилното.
сега е почти на 2. истериите са част от нашето ежедневие. ако не стане на нейното, тръшка се.
ти си 43 килограма, аз съм на 45 години.
всеки път, когато тя не е дете за пример се питам, дали аз не сгреших и на 100 години тръганах да ВЗИМАМ дете. и всеки път, когато каже МАМО, си казвам, че това са глупости.
това е моето дете. добро, лошо - мое е. дори и един ден да ме убие, пак е мое. моментът, в който реших, беше подобен на раждане.
не може човек да мисли според ситуацията, когато се отнася до деца.
или е твое, или не е. както не можеш да се откажеш от биологичното си дете, така и не бива да можеш да се откажеш от осиновеното.
не знам как да го напиша, за да стане по понятно. това са нашите деца, ако един ден не ги искаме, означава, че не сме били готови да ги имаме.
Виж целия пост
# 519
Ама то детето на Хвърчанова май е биологично или пак бъркам  newsm78
Виж целия пост
# 520
Мисля,че няма значение биологично или осиновено,май това с истериите и тръшкането е характерно за всички деца.Аз като си спомня племенникът ми какво чудо беше...,но отмина с времето.И вярно е,че зависи на каква възраст ставаш майка за първи път.Имам предвид ресурса на тялото и нервите,но и това е бял кахър.Все някак успяваме да презаредим батериите и да се впуснем отново във вихъра на децата си-майки сме все пак...
Виж целия пост
# 521
Аз имах предвид изказването на мата
Виж целия пост
# 522
Съгласна съм 4е биологи4но или не пак е каквото ти се падне.
Аз съм влюбена в сина си, но нали все пак трябва да го възпитавам? Той ме прави на маймуна, надявам се да е период и по нататък да се поуспоки но сега е много трудно.
Виж целия пост
# 523
Малко не се изразих както трябва.Просто исках да успокоя майката,че е нещо нормално.Нали всички деца имат различен темперамент ,а и в различна възраст "усвояват" темата с тръшкането.Май само нерви да имаш и то в изобилие...
Аз не зная как е при вас,но моето детенце все още при силна възбуда / щастие или тревога / се клати като застава в поза за пълзене.Вярно,че го прави все по-рядко , но има ли шанс да престане някога?Тъжно ми е,че се самоуспокоява и си мисля - дали правя всичко както е най-полезно за него.
Виж целия пост
# 524
тогаз що пише тук. аз пък помислих, че го е ЗЕЛА baby_neutral
нейсе, пообъркала съм се. ама не е зле.
съвсем забравих, че народът има проблеми и с биологичните си деца. Joy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия