Проблеми малки и големи с нашите деца

А на мен ми се случи това; боли ме.
Ето отговорът ми:
ДО:
Г-жа  Н.Н.                                                   
Г-жа  Н.Н.                                                       
Възпитателки на 2-ра група
............................................

Уважаеми госпожи,

С настоящето писмо искам да Ви уведомя, че не приемам предложението на г-жа Н.Н. синът ми да не посещава Детска градина през настоящата година, или поне временно, за да се създаде в него, цитирам: ”чувство за семейственност,” която според госпожата му липсва и го прави неадаптивен в детска среда.
Първо, бих искала да отбележа, че нееднократно ми е правило впечатление отношението към „другите деца” – т.е. осиновените. Не е етично и морално да се развява този факт като повод детето да е определяно с различна психична и емоционална нагласа от останалите деца – всяко дете е индивидуалност.
Второ, не желая да се обсъждат с мен проблеми за адаптирането на детето ми в семейството, тъй като до момента съдействам, а и затова наблюдава и се  грижи Отделът за „Закрила на детето”, с които считам за разумно да споделя предложения ми от Вас вариант синът ми да не посещава на Детска градина , вместо да му се даде възможност да се асоциира в среда на връстниците си.
Трето, като самотен родител, глава на семейство, не мога да си позволя да не работя  и остана в къщи, при положение, че синът ми вече 2 години безпроблемно посещава Детска градина.
Четвърто, не приемам и вмешателство в душата на детето ми. И въпреки, че в случая би трябвало да Ви е известна тайната на осиновяването – съм принудена да Ви споделя, че вече съм изминала и предложения ми от Вас и друг вариант – посещавала съм 6 месеца с детето си детски психолог – г-жа Н. в Ч Д Г „Н”.
И накрая, като резултат от квалификациите, които получих за сина си от Вас – „хиперактивен с липса на концентрация, агресивен, неконтролируем” през целия учебен ден, моля, считано от днес – 10.11.2008 година, синът ми да не посещава допълнителните курсове по английски, танци и приложни изкуства, с което ще гарантира спокойно провеждане на мероприятията Ви.
С уважение.
Вие сте, моля - помощ

Ами Д,

Минавам телеграфно, но се изумих (не от това, че детето има проблеми, а от госпожата) и затова ти казвам, че градината е или общинска, или държавна или частна. Друга не може да е, а тази госпожа на втора група не представлява собственика или управляващия и няма никакво право да ти пише или говори подобни неща. А ако го прави, то това по никакъв начин не ангажира собственика или управляваващия, с една дума - лицето, което представлява детското заведение, не ти е казало нищо. Казала ти е го е госпожата на втора група. Сиугурно и е трудно много, но това не и дава никакво право да те тормози така.
Ако някой нещо е сгафил, то това не си ти, а тя си е приписала несъществуващи правомощия.
 Затова успокой душата доколкото това въобще е възможно, не се давай, сама си храниш и гледаш теб и детето, дано Господ да ви помага.
Имаш пълното право да си водиш детето на градина, както и да му избираш каквито ти решиш занимания, за които си плащаш. А си и данъкоплатец на общината, предполагам за общинска градина говориш.
Опасявам се, че искат да те изманипулират да си пуснеш сама молба, че си отписваш детето. Ти ще си решиш дали искаш или не, но нямат право да те гонят.

Нямам особен опит, но току що говорих с колега, който има практика по закона за защита от дискриминацията.
Каза, че може да се обоснове дискриминация

Мисля, че най-малкото, което можеш да направиш е да напишеш едно писмо, мога да ти помогна, в което да кажеш на директорката, да не си и помисля, детето ти да бъде отстранено от занятия на основание, че е осиновено. Можеш да пратиш писмото с копие до ДАЗД и мисля, че ще спрат да лалат....
Бааах ти и хората....

Ami_D, Съгласна съм с Мираета и Фуси , че имаш права, които трябва да отстояваш. Но при така описаното от теб положение в групата и отношението на конкретната госпожа, аз не бих оставила детето си при нея. Каквото и да се случи с писмата и жалбите, според мен най-добрият вариант е да потърсиш друга група, или друга детска градина, защото "по-специалното" отношение на госпожата към твоето дете ще си остане, само може да претърпи някакви метаморфози.
Успех ти желая, дано намериш изход от тази ситуация! 

За съжаление Ганката е права, но според мен не си мести детето, а отиди да говориш с директорката, или пусни писмена жалба - такива хора не трябва да бъдат учителки на децата ни, не само на нашите, а на никои.

Момичета, благодаря за вниманието, което отделихте на моята болка. Да, Miraetta, Детската градина е общинска, децата са наистина много, но впечатлението ми е, че детето ми не е по- различно от всички останали и не смятам, че на "истинските семействените" деца им се отделя повече внимание и грижи. Току-що въпросната госпожа се обади, че презумпцията на предложението е друга - тя не знаела от колко време детето е с мен ( от 2 год.), а и да отделям повече време в свободните дни за него?! Водя сина си на айкидо, всяка неделя сме на кино или детски кът, четем приказки и гледаме заедно филми.С това не търся оправдание, но се старая непрекъснато да сме заедно, особено след като на 3 години той вече беше осведомен, че е осиновен и преболедува - все още (ако това е възможно!) поне тази първа травма. Щастлива съм, когато в съня си се усмихва, а писъците и блъскането в леглото остават в миналото. Затова ще браня детето си с цената на всичко - искам да расте като всяко дете, искам да има сигурност, а да не да очаква с притеснено сърце края на всеки ден - отново с оплаквания и назидателен пръст. Не искам да ме чувства съпричастна към всеобщото неодобрение. Не мисля, че това е възпитателно - за него аз съм приятел, той търси това, и искам да остана такава, заедно със задължението си на родител.
Fussii, не смятам да се предавам, благодаря, ако помогнеш професионално.
За всички мами, които също се включиха   

Аааа, е щом така ти е казала .... Добре че те е посъветвала, че иначе ти НИКОГА не би се сетила за това прозрение 

Ще ти пиша на лс

честно казано  и аз останах без думи.  Fussii  е напълно права и можеш да сигнализираш държавната агенция, като подадеш жалба, от друга страна, може би е добре да помислиш за преместване на детето в друга група , може би по-добре в друга градина т.к. отношението към детето няма да се подобри. Просто жалбата, писмата към директорката на градината нека си вървят, но за детето наистина може да е по-добре да смени градината, мисля си обаче как се обяснява на едно дете - защо го местиш при други деца, далеч от децата с които е свикнало. Успех ти пожелавам, каквото и да решиш да направиш

Ами като е общинска като ти се обади Бат Бойко, тогава си струва да се косиш (Да не забравиш да запаметиш номера, ей  )
Това майтап, но наистина възпитателката освен себе си не ангажира никого с мнението си. Та дори и писмото ти и е много.

Ако ме питаш аз какво мисля, отговарям веднага - повече грижи и внимание отделяте от масата био-родители, но не дължиш отчет за това никому. А дори и на моменти да си скапана или затормозена от работа, то нали и за това дете работиш. Та да ти чете морал учителката ми се струва меко казано недопустимо.
Тя си е избрала тази професия, детска психология е учила, ако не и харесва - да се замисли. Никой не и е гарантирал парникови условия на работа. Животът е такъв, какъвто е.
Като юрист: да ти чете морал -  не може, да те изнудва да си махаш детето от разните курсове - не може, да иска инфо и да претендира, че това било решаващо, а именно от колко време сте заедно - пак не може.  Ама да ти скапе нервите - може.
Не си губи време в безполезни терзания, откакто детето е твое и е с теб - ти си си на мястото, а за преди - няма как да знаем какво и що, а пък да ти се вменява и вина ...  .
Искрено те съветвам да не се впрягаш повече от необходимото. Ако знаеш колко учителки ще срещнете през следващите 15 години докато завърши средното (от тях Учители с главна буква - само няколко), та ако на всяка си оставяш здравето ... .

Нямам много време, за да си подредя мислите, но с Ирина имаше подобен епизод в новата (хубавата) детска градина с една госпожа по пеене.

Не разбрах дали вече си говорила с директорката?

За съжаление, все още НЕ, Дар.
Помолих за среща, но явно се обмисля стратегия. Сега отивам да си взема сина, притеснена от деня, който е прекарал.
Дано напразно ми трепери сърцето. Тази вечер съм до него - утре ще пиша.
Спокойна вечер на всички.   

Ох, не е лесно  но все си мисля, че трябва да има начин да се реши въпросът "по византийски", с добро (со кротце ... со благо ..). Не е хубаво да се отстъпва от принципна позиция (и да местим децата си от училище в училище и от градина в градина), но трябва да се намери начин всички да са доволни и спокойни.
Сигурна съм, че има деца в групата на твоето Ami_D, които не са осиновени и са по-сложни като характер но не са "на фокус" в очите на педагозите.
Имам чувството, че има нужда от психолог който мирно да поработи и с двете страни (особено с "педагозите" защото те трябва да са обучени да решават такива проблеми).

Дано са актуални:

"Общинска администрация  
  
Направление "КУЛТУРА, ОБРАЗОВАНИЕ, СПОРТ И ПРЕВЕНЦИЯ НА ЗАВИСИМОСТИ "
ДИРЕКЦИЯ "ОБРАЗОВАНИЕ"

Директор:  

Адрес: ул. Оборище 44, ет.4
тел.: 943 3183, в. 8121,
факс: 943 3307
Функции на дирекцията:

Проверки и контрол в учебните и детски заведения по проблеми в съответната област и спазването на нормативните актове;  
.....
следват още ...."

Сложното е и че в градината си имат разни вътрешни взаимоотношения, чието развитие няма как да знаеш.
Питам се, дали директорката има ресурс да помоли въпросната възпитателка, да помисли какво от нейна страна би могло да се направи, или би предпочела да не се раздухва въпроса.
Дали не е разумно ти да попиташ какви точно претенции имат към теб и детето и да видим какво ще ти кажат. Защото е лесно да ти се каже едно, ама като трябва да се формулира от името на директората вече става друго.
Проблеми с детето има и може да има, но ако ти вменяват на теб какво ли не това няма да помогне за заздравяване на ситуацията.
А децата са си деца и най-много имат полза от спокойна мама.  

Имам следния спомен. Преди повече от десет години отивам в една градина по работа и виждам една бременна (много млада и неопитна според моя лаишки акъл) учителка седи на ниско столче с шлифера си и държи за ръката едно момченце и си мълчат и си седят така. Идват родители, взимат си децата. Действието се развива ранна есен или късна пролет на верандата на градината, от която по стълбички се излиза на двора. Учителката си го държи мило, не насила и детето се държи в нея все едно са приятели. Тя се поздравява с родителите и отиващите си деца. Питам какво има, че така се държат. Казват, че момченмцето било много буйно и неуправляемо, а тя няма сили да го гони. Но с нея то с радост си седеше и много приятелски се държаха. Оставаш с впечатлението, че той я държи. С годините разбрах колко тя е близо до децата и колко аз съм била далеч да го разбера.
Та, хора разни.

Мисля, че си имате работа с деца-индиго. Диагнозите с нищо не помагат.
Моят син е също хиперактивен и е много труден и изисква специялно отношение. Но е прекрасно дете интелигентно и чувствително. Но едва ми стигат силите да боря с характера и енергията му.
Трябват нерви като корабни въжета. 

             Момичета, моят син е вече във втори клас и с диагноза хиперактивен.
             Всичко започна от детската градина и отношението се предаде в училището, тъй като е квартално и се намира до детската градин.
           Така че, моето мнение е да се намери друга градина за детето.
           Само като видя госпожата и си размена две думи с нея и разбирам да ли ще се понасят със сина ми или не.Децата са други сега и учителите нямат необходимите знания и желание за работа с тях.Може да си преподавател, но педагок....
             Чувала съм какво ли не за детето си и никога не съм очаквала, че ще добия такова негативно отношение към учителите.
Децата искат да бъдат обичани, а осиновените още повече......
              Пожелавам ви кураж и много здраве на Вас и децата Ви!