Проблеми малки и големи с нашите деца

  А как сте с пъзелите?
При Ваньо точно те са първото нещо, с което забелязах, че може да си играе дълго време сам и с желание.
Ние електронни игри нямаме, а с компютъра от два - три месеца започнахме да се занимаваме. Досега не е проявявал никакъв интерес, а ние съвсем умишлено не сме настоявали. Свалям му някои детски игри, като избягвам всякакви "аркадни", а наблягам на такива с образователен характер. Засега номера минава.
Тротинетката сме я карали два пъти за две години, имаме и ролери - също два пъти излязохме с тях и ги забравихме. Колелото го караме, ама с помощни и това си е...

Това с лекцията много ми хареса, обаче аз каква лекция да дръпна, за да го накарам моя почти шестгодишен син да става да пишка като се събуди? Досега само 1 път е ставал сам, всяка вечер и сутрин го будим от година и половина насам. Ако пропуснем - със сигурност е мокър. Случва се и сутрин докато го будим и кандърдисваме да стане да се напишка пред очите ми. Пет пъти съм прала напикани дневни гащи, петстотин - напикани пижами и чаршафи. За акане става, за пишкане - не. Правихме изследвания няколко пъти - физиологично всичко е нормално. Спряла съм му течностите след 7 часа (ляга си в 9 и половина - 10). "Нашите" си разговори позатихнаха напоследък, спокоен е. Имаме сухи осем дена подред преди месец, това ни е рекорда.

Вече съм вдигнала ръце и чакам да стане великото чудото да го чуя как сам става да се изпишка през ноща. Даже веднъж го сънувах това чудо и като се събудих ми беше адски кофти.

Пъзелите... с пъзелите имам интересна история - редихме един пъзел от 20 парчета сигурно поне 30 пъти. Накрая нашия взе и го нареди сам - както предполагате следва браво, ура, евала и т.н. и мама купи нов пъзел - хем с големи парчета, хем интересен и т.н. Не можете да повярвате, какво установих - детето беше научило подредбата на първия пъзел на изус, беше пропуснало изцяло обясненията за логиката и втория го гледаше като индианец пишеща машина... Та така с пъзелите.
Ганката, за нощното напикаване не съм компетентна за моя радост - нашия пие вода до лягане и издържа цяла нощ без да пишка. Дори сутрин като стане първо се облича и чак тогава отива до тоалетна, така че не знам дали спирането на водата след 7 може да помогне по някакъв начин. От мен имате стиснати палци скоро да преодолеете този проблем.

Едно съм сигурна - няма нищо общо с интелекта и умствените им способности.

Вярно е, че трябва да стигнем до причината, за да можем да намерим и "лекарството", но тя надали е една.
Струва ми се, че е комплекс от индивидуален тип реакция на събития, промени, действителност, заобикаляща среда и т.н. и годините прекарани в една обстановка, която е много далечна от реалния модел на живот.
Освен това има и доза: "А, ако не се справя и не ме харесат? Ако ми се смеят?".

Тези деца трудно приемат провалите. Не че те са нещо приятно, за когото и да било, но те ги живеят болезнено, затова предпочитат да не опитват изобщо. Така се застраховат.
И... понякога наистина е форма на протест. Само не очаквай да ти каже срещу какво. Той самият може да не го осъзнава.

В институцията на нашите дечица им липсват много неща, но е факт, че и малкото, което получават идва някак... незнайно откъде.
Те са свикнали нещата просто да се появяват.
Но как, откъде, по какъв начин, какви усилия са нужни, за да постигнеш нещо - те не знаят и няма откъде да знаят. Нито могат да го наблюдават, нито пък са учени на подобно отношение.

Така че, Фокси, лошо няма. Поне по мое мнение, "лекциите" са си част от пътя. Но е по-добре, ако не чакаме да не ни издържат нервите, а просто постоянно да сочим примери.
Понякога доза "насъскване" също е от полза, но поне при Ирина трябва да е много дозирана, че е много чувствителна.

Ганката, фермани бях изписала за напишкването. Разбирам те много добре.
Календари правихме, спирах течности рано, вдигах нощно време, правих се, че нищо не е станало като се напишка, пеех оди на радостта като станеше суха... и още, и още. Признавам, че и хабер си нямам защо и как може да се спре.
Намирала съм известна връзка с емоционалните й състояния, но и това не е винаги.
Факт е, че има периоди, в които няма сила, която да я спре и други, в които просто... спира.

Вярно е, Дар, но аз в момента все още се уча да бъда майка точно на това дете. И като такава, бъркам постоянно, после се коря и така... Например - в лекцията вмъкнах къща, жена и деца за запълване на пространството, мислех че като всяко дете ще се трогне от липсата на телевизор и компютър. Да, ама не - от тогава само върви по мен и повтаря - "Мамо, нали ако не се уча няма да имам дом, жена, деца и куче?" Като кучето дойде от него - изобщо пък не бях и помисляла за този вариант.
Пак сбърках 

Само да не решиш, че аз не се уча. И че не греша. Да си родител, май се оказва доста сложно и деликатно занятие.
Знам колко е сложно да се опитваш да възпитаваш деца като нашите.
Защото трябва все да си нащрек.
Внимателно да подбираш думите, да пречупваш всичко през призмата на тяхното минало. Знам и, че понякога човек се уморява, че дори е склонен да изпита гняв и да си каже: е, не може ли поне за миг да сваля гарда, да смъкна напрежението, да се отпусна? А после се чувства виновен за тези си мисли и емоции... Знам.

Никак не искам да звуча като човек, който има отговорите на всичко, защото ги нямам.
Но ми се ще да те успокоя, защото като човек знае, че не е сам, му става някак по-бодро.

Включи простата математика тогава. Колкото години е бил "там", поне толкова ще са нужни вкъщи, за да изчисти старите влияния. Горе - долу.
Ние просто забравяме бързо.
Я си спомни детето, когато дойде при вас. Сметни колко време е минало и ще си дадеш сметка колко се е променило и, че всъщност е извършило гигантски скок.

Но пък, аз вече се научих да не се обвинявам. Децата ми нямат полза от майка изпълнена с вина и угризения. Просто когато се запънем по-сериозно върху нещо, сядам и говоря с нея като с голям човек.
Но тя е на 6 години, това си е моето момиче и аз познавам емоциите й, характера й и вече сме си изградили наш си начин да говорим, да се разбираме, да си прощаваме, ако щеш.

За твоето момче никога няма да намериш по-добър съветник от себе си. Може някой да подхвърли семенцето на някоя идея, но вие двамата само можете да го посеете и да оберете плодовете. По-смело, девойко! 

писах писах и нкрая ми даде грешка и нищо не излезе, та на нова сметка
исках само дакажа че преди месеци и аз се бях доста притеснила, че Боби не се справя в градината, но благодарение на вас успяхме да преодолеем доста неща
Боби е осиновен на  почти 7 месеца, така че фактора време прекарано в институция и придобити навици там, май не влияе в неговия случай на уменията и способностите да оцветява и да рисува е да но  той също не искаше да оцветява и  да рисува и не просто не искаше, но и някак не можеше да го прави, е сега се справя поне с оцветяването, но пък песни и стихчета знае страшно много, английския също много му се отдава. Това което искам да кажа  е че всяко дете  е индивидуално и на всяко едно нещо се отдава по-добре от нещо друго. Ще дам един такъв пример - той си играеше до скоро със салфетки, праве ше ги на  една определена фигурка, и всеки път беше еднаква, е неговите рисунки не са от най- хубавите /да го кажа по този начин/ но пък трябваше да правят снежен човек от намачкан лист  хартия, е неговия снежен човек  беше най- хубавия.    Боби също мина периода, в който играеше с по- бебешките играчки, и сега не обича да реди пъзели, но пък обича да прави други неща. а аз от своя страна гледам да похваля всяко нещо което той направи и да го поощтря по този начин.
Фоксче не се притеснявай, казвам го защото преди време самата аз бях изпаднала в паника едва ли не , че на моето дете му има нещо и не може да се научи да чете и пише, мисля си че все пак няма човек който да не се е научил да пише  и да чете, просто по някога изисква повечко търпение. Дар много хубаво го е казала

Чудех се дали да пусна тема в "Нашите деца", но аз почти не пиша в другите подфоруми.

Та такаааа... Когато малката дойде при нас, няколко дни след това излязохме с една колежка на кафе. Дребосъчката се разплака, по едно време колежката се върна с биберон: "Да не плаче детето". Аз бях пропуснала да питам дали са й давали в дома, та й го сложих. ОГРОМНА ГРЕШКА. До ден днешен е залепен с канакулит за устата й. От няколко дни се мъча да го махна - почти успях, но доброто ми дете се превръща в ревлив нервак. Та се питам, кое е по-малкото зло??? Криви зъби и голямо дете с биберон или спокойно детенце. Другите майки казват, че поревават 2 - 3 дни и забравят, но аз се притеснявам... За пръв път не зная как да постъпя.

Бобкас, ние само спим с биберон, но спим през цялото време с него. В противен случай не спи, та аз съм възприела тактиката - слушай си детето - щом го иска, значи му го давам. Не мога да понасям да реве, както и не мога да понасям да насилвам някой от двамата за нещо, но ти ще си решиш сама.

Фоксче, за пореден път ще те послушам 

bobkas, Маги не е ползвала биберон - и предните зъбки са изкривени напред, от пръстите в устата, ама е чаровнаааа). Каката моташе бибата дълго време, вече не помня до кога точно, а зъбите и са чудесно подредени като огърлица. Помня, че правих някакви опити да го махна като беше на около годинка и бяха ужасни ревове. Оставих я на мира. След време сама почна през нощта да го плюе и сама се отказа.
Та по добре е спокойно бебе и спокойна мама, а не вампирясали от безсънни нощи 

Няма да ти пиша как децата ми си смучат пръстите... биберона даже е мираж.

Ще ти напиша как аз си смучех пръста до втори клас нощно време!
Започнах да се срамувам, все го криех. Беше по-тънък и покрит  с ранички. Децата се смееха.
Сама започнах да си стискам с колене ръката нощем, с надеждата, че сутринта няма да си видя пръста в устата... Мина доста време преди да проработи.

И да. Захапката ми стана отворена, тоест - горната челюст е издадена по-напред. Носех шина, но тогавашните бяха ужасни, като ченета и аз ги изхвърлях. Затова си останах така - с този дефект, който да ти кажа честно... не ми създава кой знае какви проблеми в живота.

Не се шашкай от това. Наистина е дреболия. 

децата ,който смучат биба  могат сами да се откажат ,но когато те искат.Моят син беше на 2години когато хвърли биберона защото стана батко сам пожела,не съм го насилвала защото има пъпна херния и не ни даваха да плаче много.такаче те сами когато пожелаят ще се откажат

Пак за смукането на палеца да попитам аз.
Опитахме с чорапки, имаше ефект, изкара 1 месец без да го смуче, след като ги свалих и пак започна. Сложих ги наново, но русата фурия чака да загасим лампата и ги сваля. Лошото е, че напоследък го смуче все по-настървено цяла нощ. Вечер след като заспи го изваждаме от устата и много трудно, защото го захапва и целия е в следи от зъби.
Помня, че бяхте споделили за някакво гориво нещо за мазане. Обаче не мога да намеря. Та ако може да ми припомните как се казва това, колко време се задържа на пръста- тоест ако го намажа преди лягане ще изкара ли горчивия вкус до сутринта и най-важното има ли ефект?

wa_wa, казва се (лакът за пръсти) Daum-exol* (Nagel-Schutzlack). Не панацея според мамите, но при Марти помогна преди 3 години.

Нашата грижа е, че Мая лапа всичко наред. Чета по книжките, че е нормално но се дразня много. Все пак не е бебе, а момиченце на 1 година и 5 месеца. Лигави се и се омокря цялата ... докога ли така  .

Лакът при нас помогна много.За да не се стресира детето аз му казах, че това е лак"Сънчо", като същевременно също си мажех по един-два пръста.След три шишета няма и следа от смучене/ да чукам на дърво!/ и вече отдавна не го ползвам.Сега само понякога на сън уж"суче", издава характерни звуци, като си наглася устничките, остатъци от сукателния рефлекс, то горкото никога не е сукало.Но не смуче пръсти.