Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 406 519
  • 2 568
# 840
Това не е проблем според мен, бях пуснала отделна тема, но реших че е глупаво. Затова ще си задам въпросът тук.
Мисля, че баткото има въображаемо приятелче. Бих искала да отбележа, че проблемът е по-скоро около това, как да разбера, дали има такова, предвид нежеланието му да сподели с мен, което е свързано с осиновяването му - затова бих желала да обсъдя темата тук, ако може.

Та значи нещата стоят така - преди няколко дни (седмица) купихме един надуваем Спайдър мен.  От тогава той постоянно си говори с него, осамотяват се в стаята, страни от нас, все нещо шушука. В същото време стана страшно послушен не само у дома, но и в детската. Едната вечер го чувам "добре де, извинявай, сто пъти ти се извиних, колко още искаш" и го питам "На кой си се извинил 100 пъти, мамо." а той "На Ники.". Ники по принцип е най-добрия му приятел от детската, но аз реших да задълбая и го попитах, дали пак са се скарали с Ники. Той - не. Тогава реших да го попитам, дали Ники е в стаята, обаче татко му ме прекъсна, каза, че съм си навила на пръста, че си има въображаемо приятелче и да спра да тормозя детето.

След тази случка няколко пъти го хващам, че си шушука нещо и се опитвам да подхвана темата от ляво и от дясно, той обаче е непробиваем - няма такова нещо, мамо и точка.

Интересно ми е, дали ви се е случвало и как сте разпознали, че има въображаемо приятелче. Първо искам да съм сигурна, че има такова нещо, пък после ще мисля, как да го възприемам.
Виж целия пост
# 841
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=181073 - Имаше такава тема преди време в един друг подфорум. Помня я, защото я изчетох цялата. При нас няма точно такъв проблем, но до скоро дъщеря ми непрекъснато "беше някой друг". Беше ми писнало от сутрин до вечер "Аз кой съм? Аз съм еди кой си. Айде да играем..." Четох доста, говорих с психолози, хазаха, че е нормално в детска възраст.
Нашия не вижда чудовища, видимо друго освен да си говори със Спайдер мен не прави, но са едни преговори, едно шушукане, едно наговаряне. Може и да е просто игра с куклата, може и да е въображаемо приятелче, не знам, но би ми било интересно да науча.
Виж целия пост
# 842
мдам, алекс например напоследък е МИМИ.
Как разбра, че има въображаемо приятелче? Тя ли ти каза?
Виж целия пост
# 843
До колкото разбирам, не "приятелчето", а тя самата "е" Мими. Като при нас.

Темата не е само за чудовища. Много майки разказват точно за "приятелчета".
Виж целия пост
# 844
Фоксче, аз самата навремето, може би точно когато бях на около 4 - 5 години имах не 1, а 2 въображаеми приятелчета - едното добро, другото лошо. Помня имената, но откъде и как съм ги измислила не помня. Продължи около година - две. После съм се питала защо ми е било нужно и си го обяснявах с това, че не ходех на детска градина и така се беше случило, че  децата, с които играех около блока (тогава не се ходеше в специални градинки с мама всеки ден, щото беше спокойно) бяха все доста по-големи или по малки от мен. Когато се роди сестра ми (бях на 6 и половина) и малко след това тръгнах на училище и наваксах откъм "социални контакти" от самосебе си забравих тези разговори и игри с въображаеми приятели.
Виж целия пост
# 845
Той не е лишен от социални контакти. Освен, че е в детската по цял ден, след това седим в градинката до 9 часа, когато е хубаво времето. Там има компания още 2 момчета и 2 момичета на неговата възраст, с които правят същото - осамотяват се и си шушукат. Единия ден дори така се бяха скрили, че едва ги намерих и като ги намерих такова конско им дръпнах. Но те пак търсят, къде да се скрият и да се наговарят. Може просто да продължава този модел на поведение и в къщи, но все ми се струва, че има и още нещо. Това постоянно шушукане и осамотяване  newsm78. А може просто да расте, знам ли?
Да, за щерката на Мата сега го разбирам, но при нас няма такова нещо - той знае кой е и от половин година изобщо не е задавал подобни въпроси, както и въпроси, свързани с осиновяването или дома. Дори когато веднъж татко му го попита, дали помни дома, той му се тросна - "Помня, но не искам да говоря за това!".
Виж целия пост
# 846
Не бе, "Аз кой съм" в играта. Не в действителност. Аз трябваше да позная кой е в момента. Всеки е ден "беше" някой друг и съответно - аз майката на оня другия. Баси гадната игра. Така около 3 гдини. Обикновено малки момченца. Митко, Алекс...
Виж целия пост
# 847
Много деца имат такива приятелчета. Нашите са кучета.   animal037
Смята се, че наличието на въображаеми приятелчета стимулира мисленето и езика и изобщо е полезно. Повод за грижа става, когато стане пречка за нормални контакти. Дерзайте!  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 848
освен, че алекс е мими, понкога е и асси мяу, асси баубау. съответно аз съм мама мяу, а галин тати мяу, респективно баубау.
тогава си казваме вместо лека нощ мяу или баубау.

освен това си имаме малко бебе вкъщи. когато и се скараме за нещо, тя слага пръст пред устата си и казва мама, шшшшшшшшшшшт, бебе нани. Winkнахитряла е като бременна хлебарка.
Виж целия пост
# 849
И Ники си говори с "някой". Особено като вземе играчка GSM и като започне да си "говори" с приятелите от градината. И говори , все едно  отсреща има някой - прави паузи, изслушва.  А най-често говори на Мечо Пух и тигър- плюшени играчки,  с маниера на госпожата от градината - така разбирам много неща, които се случват там.  Но щом забележи , че го гледам и слушам, спира .  Смятам, че за тази възраст е нормално. Така правеше и синът на моята приятелка до към 6-тата си година.
Виж целия пост
# 850
И моя, най-вече като си легне, си шепне с въображаеми герои, приятели, а понякога просто отработва изрази, които са му направили впечатление през деня. Случва се като играе сам (о, много рядко ни се случва още да играем сами, но в момент например, когато чистя - това е позволено Laughing). Не мисля, че това е тревожно, поне при нас не изглежда така. Влиза си в ролеви игри, разиграва ситуации, отработва изрази в тях, разшетва се въображението - всичко това ми се струва полезно. Особено като се има предвид, че с децата контактува много добре, както е и при вас Фоксче.

Аз като малка така говорих с куклите и не обичах някой много да ме слуша какви ги бръщолевя Laughing
Виж целия пост
# 851
Аз набързичко...

Иринка също води "диалози" понякога, но не се крие. Съвсем явно.
Обаче, аз не се впечатлявам, защото... то и аз така правя. Май не съм сама...  Laughing
Виж целия пост
# 852
Не е проблем, но не знам в коя тема пасва, затова го споделям тук. Вчера малкият ме изненада с едно съчинение, което писал в училище. Разказва се за кученце, което чакало да се върне господаря му и му било мъчно:
"Навън валеше дъжд. Кученцето беше самотно. Студено му беше. Макар че си беше прибрано в топлата къщичка, пак му беше студено. Защото го беше страх."
Доплака ми се, като го четох. А е толкова лъчезарен...
Виж целия пост
# 853
Доплака ми се, като го четох. А е толкова лъчезарен...
Имахме една съфорумка, която зачезна нещо и всички тъгуваме по нея. Тя беше здраво стъпила на земята и имаше една история, нещо от сорта - пита ме детето ми, той от къде е. Аз започвам да обяснявам, как е бил в друго коремче, как се е родил, после в дом, после сме го намерили и т.н., впускам се в дълги обяснения. Накрая го питам разбра ли? А той, а, така ли, защото Пешо е от Варна, пък Нина от Перник. Извинявам се, ако пресъздавам разказа грешно. Сега ще поровя и ако успея да намеря точен цитат на историята, ще го сложа.
Защо го казвам? Моя съвет към теб, и съвсем добронамерем, е да поговориш с него, защо е написал тази история, от какво е продиктувана и може да получиш друг отговор от този, който ти е в главата в момента.
Дълго време аз самата пречупвах всичко през първичната рана, но благодарение на Мама Галя, се научих, че по някога децата питат за много прости неща, а ние търсим дълбините на болката им във въпросите и им даваме грешните и ненужни отговори.
Така например напоследък моя пее една и съща песен (извинявам се, че не мога да пресъздам мелодията), но текстът е нещо от сорта: "Мама и тати са в къщи, те са у дома и са там, те ме чакат да се прибера.". Отначало и аз си помислих, че е нещо, свързано с изоставянето и намирането му от нас, докато вчера вечерта не дойде продължението "Аз съм вече голям и съм сам на вън, играя си, а мама и тати ме чакат в къщи да се прибера.".
Виж целия пост
# 854
О, фоксче,
напълно съм съгласна с тебе, но специално този разказ имаше много, много други точни подробности, включително и това, че той си каза, че е разказ за него самия. в този случай наистина няма как да се сбърка. Просто отвори едно прозорче за малко Hug
А иначе и у нас се пее песен в момента : "Колко съм безсилен..."
Обикновено се отнася то необходимостта да пише домашни, вместо да играе.  Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия