Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 554
  • 2 568
# 1 215
Тedi както и Кудку каза, остави я да се поокопити. Ние памперса почнахме да махаме около 2 год. и 4 месеца и го свалихме окончателно към 2 и 7 м. (и дневния и нощния). Детето има нужда сега да свикне с новата среда, с вас и т.н. Не го тормози сега с пръсти, памперси и т.н. Може всякакъв да беше Симеон, ама беше много прав - "Всяко нещо с времето си". Важето още не е  Winkдошло
Виж целия пост
# 1 216
бе то детето всъщност е без памперс вече . а и е тригодишна, душката. ако вече го е махнала, не е приятно за детето да се връща, а и не е нужно. но за сън в началото не пречи и дава спокойствие. децата се сконфузват много от неприятния резултат.

майтап, аз още доизносвам нощем запасите от стандартните пампи, които ползвахме, но тия дни се огледах в един магазин и с почуда установих, че се продават на общо основание специални нощни гащи, които са си като памперс напрактика, за бая големи деца - 5-6 годишни ... досега не бях обръщала внимание, че такава секция при памперсите съществува Simple Smile та се успокоих Simple Smile

според мен, по-трудният проблем е страхът от водата ... не знам как успяват там, та толкова дечица се страхуват и им е неприятно миенето и къпането ... поне сега е топло и някак естествено идват игрите с вода, басейнчета и т.н. Simple Smile
Виж целия пост
# 1 217
Присъединявам се към казаното до тук, но от лични впечатления добавям:

Имай предвид, че детето яде сигурно много повече, отколкото в дома. Също така от многото впечатления и повече движение се уморява повече, отколкото прекарвайки почти цялото време в креватчето в дома. Затова, дори да е имало някакъв навик за гърне и без памперс (което малко ме съмнява, може просто да са ви го изписали без памперс), детето ще спи по-дълбоко и ще върши нещата в гащичките.

Не бързай, не бързай! Дай й да се отпусне душичката, да светнат тия огромни и тъжни очички, да знае, че като стане беля мама ще помогне и т.н. - това ти е първата задача.

И ти не се безпокой - имай предвид, че детето в началото, заради тоталната промяна в живота му, не е такова каквото е всъщност. Не сравнявай с децата на тази възраст и знай, че ще е още по-прекрасна, ловка и съобразителна. А като се поусвои малко може да има и някакъв частичен регрес, той е временен - ще премине, не е разглезване - то е както частично наваксване на неизживяното щастие...

Виж целия пост
# 1 218
Момичета, помагайте с бабешки цярове. Моето дете след една година най- сетне се поразболя. Тече бистър сопол / по- скоро вода/ от едната ноздричка и сълзи едното оче, няма температура, жизнен е , но определено не му е комфортно. Пръскам в носа само стеримар. Дадох му и панадол.
Идея нямям кяква да правя, а утре личната ни си почива, че и в други ден.
Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 1 219
Не мога да ти дам съвет - аз в такива случаи чакам - пръскам марстер, което е стеримар с пантен и чакам 3 дена, ако не се оправи до тогава и вдигне температура - на лекар. Успех!
А панадол защо му даде?
Виж целия пост
# 1 220
Малката вече е без памперс, всъщтност само първата нощ преспа с памперс, днес през деня си показваше гърненцето и така си свърши работата Laughing
Вечер не си смучи палеца. Hug  bouquet
Виж целия пост
# 1 221
Здравейте майчета, работила съм години в ДМСГД като детски социален педагог и искрено се надявам, ако мога да бъда полезна на някои от вас. Да, децата прекарали повече време в институции за деца лишени от родителски грижи, имат известно "забавяне" в цялостното си развитие под вродените възможности. Всички тези детайли са обясними с ранното отделяне на детето от майката и ненавременното разкъсване на симбиозата дете- майка, липсата на индивидуална грижа и внимание в социалното заведение и още ред обстоятелства. Съответно детето не може да отдели образа на своята майка, поради често сменящите се физиономии на персонала, предвид смените и работното време. То не може да изгради емоционална връзка с определен възрастен. Индивидуалното внимание е малко, предвид малкия персонал и многото деца. Липсват изменчиви ситуации, обстановката е еднообразна. Всичко това оказва огромно влияние върху неговата психика. През времето на престоя си в детско заведение у детето се натрупват ред незадоволени емоционални липси, които водят до състояние на психическа депривация. Имам много статии по темата, но не зная дали мога да  ги публикувам тук или да посоча линкове. Резултатът е липса на усмивка в 3-я месец, липса на страх от непознат в 8-я месец, липса на Аз в 3-та годинка и други феномени, характерни за детското развитие, още блъскате на главичката в стената, стериотипни движения, причудливи навици, смучене на палец, истеричен рев без сълзи, бебетата не гукат и рядко плачат и др. Разбира се всяко дете е различно и всичко е индивидуално, но всичко това се наблюдава в повечето случаи. Ако  желаете мога поотделно да изясня защо това е така. Не би трябвало да поставяте диагнози като хиперактивност, аутизъм и др., това се сериозни неща които се срещат при децата независимо дали са осиновени или не и подлежат на обстойни изследвания и анализ. Моят съвет е търпение, последователност, много любов и внимание и във времето всичко си идва на мястото. Ако обаче напред във времето чувствате, че има проблем добре би било да се обърнете към детски психолог. И накрая поздравявам всички, които са приели детенце в дома си и са му дали цялата си обич! А на малките слънчица пожелавам- щастливо детство и да радват мама и тати.
Виж целия пост
# 1 222
Здравей, Мери, добре дошла при нас.
Би било добре, ако дадеш линкове на статиите  Peace
Виж целия пост
# 1 223
Добре дошла, Мери,
радвам се, че би искала да споделиш опита и знанията си с нас.
Виж целия пост
# 1 224
 Здравей, Мери!
Всякаква специализирана помощ ни е добре дошла.
Виж целия пост
# 1 225
Добре дошла Мери !Ще чакам с нетърпени да споделиш опита си с нас.
Виж целия пост
# 1 226
Много благодаря за радушното приемане!Ще се радвам, ако мога да отговоря на повече от въпросите ви, ще подготвя и линкове с полезна по темата информация. Ако новите мами искат да споделят своите радости и тревоги, ще бъде чудесно да поговорим и споделим опит.
http://www.moetodete.com/content/view/197/66/
http://www.moetodete.com/content/view/475/66/
http://www.moetodete.com/content/view/108/66/
http://www.moetodete.com/content/view/434/66/
http://www.moetodete.com/content/view/348/2/
http://www.osinoviavane.com/index.php?option=com_content&task=view&id=154
http://www.osinoviavane.com/index.php?option=com_content&tas … 17&Itemid=118

ПС: Изисква се регистрация за достъп до някои от материалите.
Виж целия пост
# 1 227
Страхотно е Мери, прочетох първо това от последния сайт, понеже в другия се изисква регистрация и ме впечатли страшно много. След малко ще погедна и другите.

Благодаря ти !!!   bouquet

Виж целия пост
# 1 228
Благодаря! Мисля, че е много права моята колежка, която даде за нас по- горе посоченото интервю, а именно:

"Не винаги е лесно да се придържате към някакви правила, но е добре за благосъстоянието на осиновеното дете да се спазват някои основни положения:
- Никога не заплашвайте детето, че ще го изоставите, това само засилва тревожността и предизвикателното му поведение.
- Проявявайте разбиране към чувствата на детето си, те идват от несъзнаваното и носят своя смисъл.
- Позволете на детето си да бъде себе си, оттеглете очакванията, чужди на неговата личност, характер, таланти и ценете уникалността му.
- Не се опитвайте да премахнете болката на детето си, то трябва да се справи с нея, а вие проявете разбиране към чувствата на детето си и му осигурете начин, по който да преодолее болката си. "


Иска ми се да ви разкажа накратко една много показателна история към която често се връщам: Едно детенце беше докарано в дома на 6 мес. възраст, в един ден то се беше отделило от майката и от кърмата, беше едно красиво пухкаво момченце с къдрава косичка. То беше свикнало да заспива на майчината гръд, вече разпознавайки гласа и лицето й. Целият екип се захванахме с малкото човече, приспивахме го на ръце, говорихме му, не го оставях ме и за миг само, но нищо не беше в състояние да го накара да спре да плаче. Плачеше денонощно, получи възпаление на гласните струни, решихме да го преместим при по-големите дечица, а не при бебетата,за да му бъде по- интересно и по-шарено, но резултат нямаше. След като премина етапът на протест, детето се "предаде" и постепенно замлъкна, изпадна в отчаяние, погледът му се промени в безжизнено изражение, нямаше усмивка, нямаше детско излъчване, трудно се ангажираше интересът му към каквото и да е. И така във времето започна да си блъска главичката в стената, да се поклаща в някой ъгъл или да изпада в истеричен плач без причина, опада му косичката, започна да слабее и изостава във всяко отношение. А Бог ми е свидетел, че страшно много усилия се направиха, за да се оправи детето, назначиха му индивидуални занимания, специална по-пъстра кошарка, всичко да наподобава на домашна обстановка, но резултат никакъв. Майката не потърси детето, след 1 година се появи за да подпише някакви документи, погледна го, огледа го, откри 2 незабележими драскотинки, погледна чисти ли са ушите му, не го прегърна, не го целуна. А то след толкова страдание и плач, въобще не позна своята майка, защото след 4 месечна раздяла връзката се прекъсва при толкова малки деца. За него това беше една непозната жена. След години скоро видях това дете в един друг дом, напълно отчаяно, депресирано, безмълвно...Ето това е положението, това преживяват децата и как да не вярвмам, че разбират и преживяват всичко от първия им ден на този свят. Вашите деца във ваше лице са намерили не само семейство и дом, но и спасение от това да живеят в институция, вашата обич и сигурността които им давате ще излекуват раните от миналото и усилията ви ще бъдат възнаградени, защото чудото става, но е нужно търпение и всеотдайност. Колкото и да са малки децата, дори и на няколко дни те преживяват своята травма, затова преди осиновяване освен документацията, родителите трябва да бъдат подготвени от специалист психолог, но доколкото ми е известно това не се изисква.
Виж целия пост
# 1 229
Благодаря ти, Мери за историята, която разказа. Тези, които вече сме осиновили, сме се сблъсквали с много от описаните от теб проблеми. Наистина един по един, с много търпение и любов, те се преодоляват.

Бих искала да направя една вметка за психолога - ние чакахме 4 месеца, за да вземем сина си. През това време говорихме 3 пъти с педагожката на дома (не помня, дали е социален педагог, мина много време). За тези 3 разговора, единственото което разбрах е, че детето ми не е контактно и затова е изпратено на едни занятия по музика (имаха такова нещо в дома - доброволки и част от персонала ходеха с децата - възрастните пеят, а децата стоят - идеята е да не се насилват, но ... в същност и аз не знам, каква е идеята - беше ми обяснено нещо, но след 3 години считам, че това занимание е подходящо за биологични деца, но не и за деца от домовете, както и да е) и забележи - че детето най-вероятно има трета сливица, понеже все си държало устата отворена, но за това трябва да говоря с докторката. Опитах да говоря с психолога на дома, но за 4 месеца не успях. В същност може би е по-добре, че не говорих с психолога, защото психологическата оценка на детето, която ни дадоха при изписването, нямаше нищо общо с моя син.

Това, което иска да кажа е, че е необходима промяна в цялостната работа между институциите и осиновителите, когато те изберат да осиновят дадено дете. Писала съм го и друг път - би трябвало психолога на дома да се запознае точно с това дете, след което да проведе поне една среща с осиновителите, на която да ги насочи - какви проблеми има точно това дете, как да реагират на различните хм... странности в поведението му и т.н. така че заедно да направим адаптацията на детето и семейството по-лесна  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия