Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 667
  • 2 568
# 1 770
цвете, много ви се събра напоследък... отивай при директорката, бъди обаче подготвена, че може да ти извади от 10 дола вода, как детето лъже и госпожата не може да е направила такова нещо, може и очна ставка да ти направи с госпожата, а как умеят да лъжат някои от тях - абе в очите те гледат и те лъжат... с теб съм  Hug
Виж целия пост
# 1 771
Дзвер,вчера психолога ни беше на посещение у дома,та и дне се чухме,той предложи да го коментират това в ОЗД и евентуално да отиде той със социалния ни работник.Много се надявам да покажат,че закрилят деца,а не са безразлични.Нямат  време и мотивация може би ,но децата нямат вина за това.Ако те не успеят,аз ще отида и без това до скоро виждах как е недолюбвана от госпожата,та след един разговор се позатоплиха отношенията,но това сега ме изкарва извън релси.Предупредила съм ,че ако проблемите  продължават,ще я върнем в старото и училище./Там много я обичаха и и се радваха,нали е певица./Преместихме я в музикална паралелка ,но незнам защо нещо не и се нрави на  новата класна,оценките и понижава,а се вижда,че детето знае за повече:(Даже по рисуване имаше ниски оценки,не можела била,знам че не може,ама поощри я като си педагог,пък следващия път със желание да рисува,а не да казва,госпожата каза ,че не мога. newsm78
Виж целия пост
# 1 772
Цвете,
много е гадно това, на всичкото отгоре, дето ви се събра  Hug Hug За съжаление, дори да говорите с директорката, госпожата пак ще има безкрайно много възможности да си го върне тъпкано, познай на кого? Местете детето, където го обичат, това е най-важното, музиката ще я научи и без това  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 1 773
Cvete  Hug
Да знаеш как те разбирам .. тази година ми се къса сърцето от това което му се случва на Мартин - от лидер се превърна в аутсайдер. От един месец започна да изплува, но ме е яд защото ревнах безсилно и гадно емоционално  пред госпожата при поредната ни "консултация". Таткото се включи паралелно с личен контакт и се справихме (на петия месец  Twisted Evil Twisted Evil). Тя си промени отношението и той успя да извади най-доброто от себе си и да покаже, че е умен.
Бях решена да не се карам. Не обичам и не ми харесва. Опитвах се да реша проблема с позитивно отношение .. и така му удължих агонията на детето. (и ми избиха бушоните).

Относно рисуването не мога да повярвам, че някой си позволява да пише ниски оценки на дете до 7 клас по този предмет. Изобразителното изкуство на тази възраст е "окултуряващ" предмет свързан с вкус, моторика, търсещ между предметни връзки, стараещ се да изгражда позитивно отношение към изкуството, базиращ се на арт терапията. Естествено е, че не всички деца рисуват като за художествено училище, но това не е важно. Важното е децата да се чувстват щастливи, мотивирани за работа и разпускащи от другото натоварване в училище.

Според мен сте случили на госпожа не притежаваща индивидуален подход към децата (като нас), не можеща да извади най-доброто от тях.
Виж целия пост
# 1 774
Ох, адашче, аз ако бях на теб, досега да съм ги сринала със земята. То колко остана до края на учебната година, май 2 месеца, ще удържите ли толкова? Може ли да се изместите веднага, ако може, хич не се занимваай да се разправяш.

Аз имам други терзания, но не за моето дете. Вчера говорихме с Ива за едно дете, а снощи успях да получа доста преки впечатления и ми се е свило сърцето.
Виж целия пост
# 1 775
По Закон детето може да бъде преместено в друго училище най-малко един месец преди края на учебната година. Относно изобразителното изкуство - направо съм изумена, че така се демотивират деца ooooh! Желая ви успех! Ако детето не се чувства добре макар и в паралелка, в която сте очаквали, че е нейната среда, го преместете там, където ще е спокойно и обичано! Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 1 776
.............
Аз имам други терзания, но не за моето дете. Вчера говорихме с Ива за едно дете, а снощи успях да получа доста преки впечатления и ми се е свило сърцето.

 Sad лоша работа ...
Те чакаха 5 години за дете и им дадоха с голям зор. Май с право.
Виж целия пост
# 1 777
така както ви чета.... хора, ако са пресни осиновители е нормално, аз като се сетя какъв идиот бях в началото... и направо ми се реве (това, в случай че разбирам, за какво иде реч)  Peace
Виж целия пост
# 1 778
Ами не искам да ги коментирам, некоректно ми се струва, но може и да не съм права. Детето е голямо, в първи клас, чаровно, мило, много сладко. От 2-3 месеца е с тях. Навън беше оставено абсолютно самосиндикално да си играе, те си приказват, а то непрекъснато ги поглежда с надежда да му обърнат внимание. С никое дете не смее да се заиграе, мъжът ми игра с големия, спускаха се по един наклон и то искаше, ама никой не дойде при него. А при положение, че родителите са на 10 метра, не е наша работа и не можем да се месим. По едно време заминаха на някъде и го оставиха самичко. После се прибраха, а то остана само да се шматка на площадката.
Мъжът ми и той не можа да възприеме това поведение, а е доста по-ларж от мен. Аз не отделям поглед от децата си и все съм наблизо, ако ме викнат или само погледнат, да мога да се отзова. Не съм обсебваща майка, но Бобо често ме търси с поглед като играе някъде и гледам винаги да ме вижда и да мога да го чуя ако ме викне да ми се похвали за някоя магария.

Мъчно ми стана просто. Дано са първоначалните стрес и нагаждане към новата ситуация. Не ми е работа да се меся.
Виж целия пост
# 1 779
хихиххихихих, да ти напомня ли твоите първи дни хахаххахаххахаха, щото аз помня хахаххаха и остави след себе си една камара мокри кърпички на земята в градинката - е, прибрах ги и те разбрах.... а аз пък обяснявах на едно дете на 2 г. и 10 месеца, че вече е голямо и трябва да си играе само мъкаааааааааа, мъка, мъка, мъка  Cry
Виж целия пост
# 1 780
Да бе, затова казвам, че може и да не съм права и затова го разказах Simple Smile. Не мога да преценя. Имат си кусури, но не са лоши хора.

А за кърпички изобщо нямам спомен  Embarassed , иначе същото и аз го обяснявах на двегодишно дете  Twisted Evil

Сега като се замисля, моята собствена адаптация ми беше по-трудна, отколкото тази на детето. Много ми беше трудно да го заобичам.
Виж целия пост
# 1 781
и моята беше ужасно трудна, и на мъж ми също, а детето беше само на 2 г. и 10 месеца, не искам да си помислям, какво щеше да е в къщи, ако беше на 7 години  ooooh!
Виж целия пост
# 1 782
Мъчно ми стана просто. Дано са първоначалните стрес и нагаждане към новата ситуация. Не ми е работа да се меся.

Дано да е така. Нашата родителска адаптация не беше трудна, даже за второто бяхме вдигнали възрастта защото мислехме, че вече сме много дърти и никой няма да ни обърне внимание за малко дете, пък те взеха че ни предложиха почти бебе. Но аз определено бях обсебваща и трепереща майка в началото. Бях до Иван на всяка крачка, за разлика от почти всички други майки на деца на тази възраст. Но въобще не бях адекватна в действията си и отстрани сигурно съм изглеждала най-малкото странна. Една моя приятелка ми бе казала, че от сто километра ни личи, че има нещо особено в ситуацията и отношенията ни.

А има и нещо друго - първокласниците вече някак няма какво да правят по площадките за по-малки деца, по принцип им става скучно. Иван и Албена, например, от тази пролет ми е трудно да ги водя заедно на ежедневна разходка да играят, освен ако няма приятелчета, с които да измислят нещо, или колело, скейтборд, тротинетка...
Виж целия пост
# 1 783
Ганката, забравила съм, на колко ги осиновихте?

А моето ситното днес се прибра надрано от детската - хубаво, случва се, да ама никой не знае, как е станало - госпожите са в пълно неведение по въпроса, утре отивам при директорката - изобщо нямам вече скрупули - да видим, дали ще се сетят, какво е станало... просто нямам думи за системата от детските градини - изкарах 4 години, още 4 ми остават, но ще ги побъркам, просто вече нямам нерви, Кудку, дай едно рамо за подкрепа  Close
Виж целия пост
# 1 784
Иван навърши 2 докато течеше срока за обжалване, а Албена беше на 1 г и 3 месеца точно когато доъде у дома.

И не се оплаквай толкова от системата на детските градини, а си пази нервите за училище.  Wink  Hug  Тогава и от детето започваш по-трудно да се осведомяваш какво е станало. Стават едни такива... с потребност за самостоятелност, за себедоказване....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия