Проблеми малки и големи с нашите деца

Маг, аз не виждам детето и не живея с него. И десет листа да изпишеш, пак няма да получим правилна картина на нещата, поне не толкова, колкото я имате вие с майка му.

Но и така да е (да му расте зъб, примерно), не ти подсказвам да го спреш изобщо. Спри за ден, за два, за седмица. Карайте малко на интуиция. Аз много често го правех и правя все още, макар Ирина вече да е ветеран на детската градина.
Но в началото си беше регулярно.
Започнахме с няколко дни за няколко часа.
После започнахме до обяд, с прилежащите обяснения и подсигурявания „ Нали знаеш, че мама ще дойде да те вземе и после си отиваме в къщи?”.
После – до към 15.00. После до 16.00… Сега по-често я взимам към 17.00, понякога като не смогвам с работата в 17.30.
И все пак – има дни, когато тя пак има нужда да чува моите думички за сигурност, а понякога ми казва: „Моля те, вземи ме по-рано.”
Но за да стигнем до думата „по-рано”, обяснявах месеци наред какво е: Обядвате, лягате, ставате, малко си играете и мама идва!

Не знам, не искам да звучи като, че ли те уча, просто не знам какво правите или не, не познавам Боби, а знам какво „работи” при Ирина.

Тя иска много сигурност и аз се опитвам да й я давам всеки път, когато сигнализира с думи или поведение някаква тревожност.

Говорете с госпожите, не вярвам да е проблем да си поотпочинат малко.
Стига да имате тази възможност, разбира се…

Магьосника от Оз, Кико беше на също на 2 когато тръгна на ясли.Директорката наш човек,внимание от всякъде просто,но той миличкия отказа да ходи там.Един месец се мъчихме,първо плачеше,после спря да плаче но си носеше и той играчки много,после постепенно отказа да се храни там,да спи ,и върха беше когато ни помолиха да му носим водичка в наше шише че отказвал да пие от техните чаши и шишета.Голяма мъка беше и за него голям тормоз и накрая го спряхме,защото причината беше,че там повечето деца са по-малки и той няма с кой да си играят а и плюс това ги карат да пишкат на гърнета под строй и който не си е свършил работата докато не я свърши няма да става от кукото.

Та мисълта ми е,дали не е голям в групата и да няма с кой да общува и това да го притеснява или някакви навици в яслата да го объркват и дразнят.Но в никакъв случай не се подавайте на манипулациите му,ако иска нова играчка няма да я добавяте към старите а ще я смените с някоя така че броят им да не се увеличава а напротив да намалява.Мойте до ден днешен си носят по някоя количка или друга играчка в джоба(застраховка да не би да им доскучее ида има с какво да се занимават или да се изфукат  )

Дар за мен е права спри го сега по празниците за малко и като тръгнете на ново,промяна в броя на играчките и говорете с персонала за дневният им режим с подробности.

Емоционален е Боби и то много 

Разбира се, че е емоционален!!! Нали се метнал на баща си:) Макар, че не го познавам...

Не става по - зле. Май си вкарвам и аз малко филми.

Не е най - голям нито най - малък. Според мен най - много им тежи на тези разбойници в яслите кофтито комуникация. Между тях си. И с големите. Тез дето говорят добре ок ама другите...

Често чувам за проблеми с лелки тук и там. И вие бяхте писали. Но аз даже не мога да го разбера...

Не вярвам, че се държат лошо с него. Или не ми се иска да вярвам, че е възможно.

По празниците палим колата и хайде в Самоков:) ЩЕ правим снежни човеци, диванета и дупки в снега:)

Всъщност най - вече се запитах колко би трябвало да го предпазваме? И дали не прекаляваме...

Макар, че не мисля, че правим неща , които не би направил всеки родител. Трябва някакси да се измъкна от сянката на осиновяването вече...

Благодаря Ви 

Спокойно,Цеци имаше период,когато носеше дузина играчки за другите деца,приятелчета и съответно сег апък си разменят разни неща за временно ползване.Госпожите забраниха да носят играчки,защото са в предучилищна вече,но ние и на това му намерихме начина,носиме и се оставят в гардиробите,и после леко потайно се вмъкват в групата ...
При всяко дете е различно,но ние просто имахме голям късмет с госпожите и лелята в 1 група,иначе сигурно щяхме да го спрем.Жените имаха голямо търпение с неговите ревове и захласвания три месеца всяка сутрин и т.н.Бкагодаря на Бога,че подреди так анещата за моето слънчице.
Поздрави на всички 
И не си обяснявайте нещата и тревожете с думата наум"осиновен",децата са с различни емоции и все пак са били известно време нон стоп с нас и е трудно да го преодолеят,че не ни виждат и пипат по цял ден.Не са само нашите деца,почти всички деца са така,не си вменявайте чувство на вина за детските емоции,нали се учим взаимно с тях.

не вярвах, че ще пиша в тази тема скоро , но сега имам един въпрос:
Щерка ни е много деликатна и срамежлива.
Виждали сме се само 2 дни и и е трудно с нас.
Според нас ще и е много трудно, когато я вземем.
Бихте ли ми дали съвети какво да приготвя- към играчките никакъв интерес не проявява. Страх ни е, че ще и е много трудно.
Ще съм благодарна да дадете съвети.
И нещо по-странично- имаме племенник на 5, който е много любознателен. Майка му(сестра на съпруга ми) не знае как да му каже, че ще си има малка братовчедка. Наскоро им се роди бебе и той е доста наясно, че няма как да съм родила толкова голямо дете.
Моята идея беше да му кажат, че вуйн и вуйчо не са имали дечица, а много са искали. И един ден са им се обадили за едно момиченце, което са взели.
Благодаря предварително

wa_wa   Толкова много се радвам за вас и малката ви буболечка.Незнам дали мога да ти дам много адекватен отговор защото нашето ангелче беше на 4 месеца когато си дойде в къщи.Но имам познати които са с по-големи деца.И от тях съм чувала че в началото на първите срещи децата витаги са били сдържани.Нормално е за него вие все още сте чужди.Тепърва ще ви опознава и свиква с вас.На моя позната в първите дни в къщи детенце не искаше да спи по цели нощи плачеше, не искаше да се храни, но с повече търпение и внимание това се преодолява.Дори и ние имахме период на адаптация.Все пак те са свикнали с една среда и в един момент всичко се променя.На нас големите ни е трудно когато сменим например работата си и ни е нужно време докато свикнем с нови хора.Така е и при децата само че за тях щока е по-голям защото все още не могат да проумеят какво става.Но децата бързо свикват с хубавите неща.С много любов ще видиш как ще се разкрие пред теб едно прекрасно малко същество което се нуждае от твоята любов и твоите грижи.Не се страхувай от това.Не изпадай в паника, защото децата го усещат.Аз го разбрах малко късно и много ми помогнаха за това мамите тук от форума минали по този път.
Попитай с какво обича да се занимава там щом не проявява интерес към играчките.Все нещо и е интересно, разпитай ги най-подробно.
Може ли и аз да видя снимки на буболечето .
Желая много здраве ,щастие,любов,усмивки и много приятни емоции на цялото ти семейство.А те вече няма да липсват .
Весели празници и за пореден път се убеждавам че по Коледа стават чудеса.

Не зная дали ще бъда полезна,защото Ники беше на пет месеца когато се видяхме за първи път и също беше сдържан по отношение на мен,тати си го хареса от самото начало.Когато ходехме на свиждане му носехме играчка,на която не обръщаше никакво внимание.Когато се прибрахме у дома му дадохме още и тази въпросната-грабна я и до днес тя му е любима.Мисълта ми беше ,че все някоя играчка ще стане вашата любима-просто те миличките до сега са нямали нещо само тяхно,в смисъл лично.Дали се изразявам правилно не зная,но така го чувствам.Адаптация има при всички дечица независимо от възрастта и наистина трябва много любов и търпение.Ние все още изграждаме доверие и си поплакваме както първия ден,но вече все по-рядко  и по-кратичко.Аз също имам племенник на седем години .Обяснихме му,че ние също искаме да си имаме детенце както неговите мама и тате,но се налага да го вземем от една къща,която той нарече бебешката.Той беше щастлив защото всички около него се радваха.Това му беше достатъчно.По-късно сигурно ще има други въпроси,но сега  е щастлив и с удоволствие си играе с Ники.Малките деца се чувстват спокойни когато възрастните са спокойни и приемат нещата без много да разискват "защо","как" и т.н.

Wa_wa, нормално е да й трудно с вас. Ще мине време, докато детето ви приеме. Ако имате възможност, ходете колкото се може по-често при нея.

За да е по-лесна адаптацията й, когато вече е вкъщи, говорете за всички детайли от ежедневието й с персонала - както за рутинните неща (храна, сън и т.н), така и за това какво харесва, какво не харесва, на какво се радва, как реагира, когато е ядосана, когато е тъжна. Често ли плаче, кога, за какво? Има ли си любима леличка? Изразява ли привързаност към нея? Каква е комуникацията й с останалите деца?

И нещо много важно - преди да я вземете вкъщи, занесете 2-3 комплекта чаршафи, пижамка, дрешки, играчки в дома и помолете да ви дадат нейните . Много е важно, когато детето е вече у вас, където всичко ще му е непознато и стресово, да има нещо познато, което да му дава сигурност.

За да й помогнете да ви приеме по-лесно - бъдете предсказуеми. Например ходете приблизително по едно и също време, структурирайте срещите да протичат по определен начин. Дайте й възможност тя сама да потърси контакта с вас и сама да избере кога да го направи. След като казваш, че е плаха и срамежлива, вероятно ще се стряска от опит за докосване, прегръдка, целувка. Бъдете нежни и интуитивни.

Благодаря Теа, ще разпитаме всичко в четвъртък
Иначе седи в мен, ядохме пръчици, дава ми да и дам банан, дава на баща си боц, играхме с топка, седи до него, но като и протегне ръце  да я вземе изразява мнение и продължаваме нататък.
Накрая на срещата явно беше уморена и си намери едно столче, поседна си там и не пожела повече да контактува с нас, веднага се обадихме и я взеха.
За наше съжаление сега по празниците не може да ходим, а те се заредиха 5 почивни дни, дано не ни забрави, но в четвъртък сме там в 9 часа.
Ще занесем дрешки и ще помолим да и обличат тях.
Иначе имаше нови пантофки и и бяха много интересни - все тях гледаше, но не със страх, ами с любопитство и мааааааааааааалко кокетство

wa wa , и при нас беше почти така в началото. Първите два пъти изобщо не искаше да остава с нас без неговата госпожа да е вътре. Жената седеше пет минути и после излизаше, а той постоянно я търсеше. Знаехме, че може да говори, а въобще не говореше с нас.  Чак на 4-я или 5-я път и то, когато само мъжът ми беше отишъл, защото аз не успях да изляза от работа, се беше разсмял и му беше казал няколко думи, а на свекърва ми беше казал: бабо.  От там нататък вече започна да се радва , като ходим и да казва: Пак да дойдете! , като си тръгвахме. Най- големият ми страх беше в деня, когато го взехме / утре- 29. 12 /. Страх ме беше , че няма да иска да тръгне, а той си тръгна ,качи се в колата, все едно винаги сме били заедно.   Не мога да повярвам, че сме заедно само от година - живея с усещането , че винаги се били заедно. А моите роднини казват, че и те така ни възприемат. Скоро една колежка ми каза: "Знаеш ли, че не си спомням за теб нищо от преди Ники да дойде при вас! Имам чувството, че винаги сте си били с него!"

Сега си спомням колко пъти плаках през първите дни - че няма да ни хареса, че няма да ни иска...  Мисля, че тези емоции са здравословни. Е, мисля го сега, от позиция на времето, но вярвам, че при вас всичко ще се нареди. Тя ще усети вашата любов и ще видиш колко е хубаво после.    Ники често ме насълзява, особено като му обличам вечер  пижамата , и като ме гушне и каже : Мамо, много те обичкам!

Вава, ще се адаптира - бъди спокойна. Някои от вас знаят колко рев съм изревала с Милен и то не в началото, а месеци след като го бяхме взели...
Моя съвет /непрофесионален/ е, да позволиш на детето да те води и да се въоръжиш с търпение.

Аз малко разредих писането, че си имам Милен-пироман /което значи че си нямам пердета в спалнята/  и Димитър - опитващ се да проявява характер и да ми се качва на главата.    Оказа се че тази комбинация + ваканция в детската ми идва нанагорно.

Поздрави за това, че си наравил този извод.
За детската градина - не се притеснявай - има деца, които лесно свикват да ходят, други до предучилищна карат родителите си да се изпотяват сутрин. Търпение му е майката.

Боже все едно гледам какво става у нас. Преди около година се опитах да споделя в форума за проблемите ми но като че ли нещо не се получи.Излизаше че аз нямам търпение, ато понякога наистина се изчерпва.Криси е осиовихме когато беше на 5 сега наближава 7.Непрекъснато преминаваме от един етап в друг и незнам какво още ми предстои а на есен тругваме на у-ще.В началото беше великото тръшкане и пещене.Лягаше на земята и могеше да вие с часове в един момент престанах да и обръщам внимание и се спря.При нас и до ден днешен го има проблема с играчките изобщо не си играе с тях.Искаго, получава и до там,за коледа искаше замък само за него говореше в момента в който го получи го наредихме и каза не мие интересен и досега не го е погледнала.Но като кажа че ще ги подаря на други деца казва неискам и започва да плаче.Телевизия изобщо не гледа, освен ако дават някой да пее или танцува, но това е в рамките на 5 мин.Детските абсолютно немогат да е заинтересуват. Ако нещо и е забранено да пипа обикаля върти се и може след час може след ден се докопва до него и то винаги е счупено ,надраскано или повредено понякакъв начин. Като е питам защо та ка се получава обикновенно мълчи или вдига ремене.Като я питам забравили тя казва не.Винаги казва че знае за всички неща за които и се караме, но незнае защо ги прави.Иска да ходи с новите си дрехи, но не ги пази може да ходи омазана и мръсна няма значение важното че е с новите дрехи. Последно време нищо не и се купува (играчки,дрехи) но и това не е стимул.Незнам вече какво да правя, просто съм вдигнала ръце.Извинявам се дългото писмо но имах нужда да споделя.

Пипина, колкото повече детайли има играчка, толкова по-малко неща може да се правят с нея. Ние имаме един кашон съкровища - кутийки, пласмасови кофички, старите ми дървени лопатки от кухнята, на тате рулетките, капачета, тубички, стари дискове и дискети. Всичко, което са виждали в ръцете ни. На мен ми е скучно са си пия кафето сама, и предполагам и на децата им е скучно да играят сами. Най-интересни са игрите с мама и тате. Дори филм да гледат когато съм при тях и задават безбройните си въпроси - тогава филма става интересен. И на тате футбола е интересен - само дето не трябва да се млъква.
Преди години работех като детска учителка и още тогава си обещах един ден като имам деца никога дрехите да не са по-важни от децата. Във всички групи, през всички години е имало деца, които седят на пейката до учителката и гледат как останалите се търкалят в тревата и в пясъка и създават предизвикателства за праховете за пране.
Не е лошо да се пази, но моите не са от тях. И добре, че тате простира, а на мен ми е хоби да гладя.
Търпението и нервите едва ли стигат на някого. Само да са здрави, че моите от три дена са много послушни, с температура, лежат си кротко и тихо. Искам да беснеят из къщи вече.

Пипина, до болка познати неща си написала, но аз намерих начин за справяне с част от тях.
Играчки не купувам от лятото /освен за рожд.дни, коледа, нова година/ Любимата им играчка е бутилка от минерална вода, напълнена с играчки от шоколадови яйца  , капаците на тенджерите, приборите за готвене, всички домакински вещи.
Ами да си играят с тях тогава.
Тръшкането още е факт, но в много по-малка степен /говоря за Милен, малчо тепърва се учи да се тръшка, и му иде отръки/ Като видя Милен че е готов да истеряса за нещо, най-любезно му казвам, че е станало време да си пореве и поистерясва на воля, защото не го е правил от два часа и сигурно му се е насъбрало. Това автоматично убива желанието му за истерия. Понякога дори и да не се е наканил да се тръшне го подсещам, че е време за изпълнения.
Телевизия Милен не гледа /за разлика от брат си, който дори хапе, ако някой му застане пред екрана/ Въпрос на избор - телевизора работи денонощно у нас - на който му се гледа - да гледа. Аз предпочитам да потичат навън. Те също 
Ако нещо е забранено - то е най-интересно. Така е и с възрастните, не си ли забелязала? За това научих Милен как да работи с ножа и понякога го подканям да ми отреже филия с хляб. Е, да ама човека не ще вече да реже.
За чистотата - не се втелясвам. Ако се е наиграл и не е нагрубил или ударил никой - какво като се е направил на прасе. По принцип и двамата са с вродено чувство за чистота, донякъде подсилено от моето често преобличане все в прани дрехи. Това не пречи да са върли фенове на локвите и калта във всичките и разновидности. Пералнята ми няма нищо против техните занимания. Аз също.
Търпението и при мен взе да свършва на моменти. Търся склад на едро - като откриете свиркайте. През това време ще си покрещявам та да ми мине. Така или иначе цял живот съм говорила тихо и спокойно.