Навсякъде има плюсове и минуси, но щом си взела решение веднъж, хвърли сили в устройването на "новия" си живот, без да съжаляваш /и сравняваш/ за "стария".
Успех и... търпение!
Скоро ще станат три години откакто се преместихме в България. В началото наистина има някаква адаптация, но при мен мина леко и бързо. Чувствах се щастлива да бъда сред близките си, да гледам как родителите ми се радват на внучето си, да виждам приятелите си, да се разхождам по познати улици и да се чувствам "у дома". Това са все неща, които малко или много са ми липсвали във Франция. Вярно, някои ще кажат, че това са сантименталности и само с тях семейство не се издържа, но, според мен, особено в твоя случай след развод, точно това би оказало благотворно влияние за емоционалния ти баланс и спокойствие. Не ти знам ситуацията, но при добър късмет и другите неща полека биха се наредили. Всяко решение има плюсове и минуси, тук, във форума, се заредиха едни безкрайни дискусии на тази тема, но си мисля, че няма универсални решения, всеки решава според собствения си живот и приоритети.
Желая ти да се почувстваш щастлива от това да си сред близки! Кураж и леко преместване!!!